Берклий
Облик
(пренасочване от Беркелий)
Берклий | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сребристо-сив метал | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Берклий, Bk, 97 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Група, период, блок | –, 7, f | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Химическа серия | актинид | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Rn] 5f9 7s2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 27, 8, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
CAS номер | 7440-40-6 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомна маса | [247] u | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атомен радиус | 170 pm | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 4, 3, 2 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Оксид | BkO2 и Bk2O3[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 1,3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 601 kJ/mol II: 1186 kJ/mol III: 2152 kJ/mol IV: 3434 kJ/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Алотропи | α-, β- и γ-берклий | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура (а-берклий) [1] | шестоъгълна | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кристална структура (α- и β-берклий) [1] | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Плътност | 14780 kg/m3 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на топене | 1259 K (986 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Температура на кипене | 2900 K (2627 °C) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Моларен обем | 16,71×10-6 m3/mol | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Специф. топлина на топене | 7,92 kJ/mol (изчислена) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Топлопроводимост | 10 W/(m·K) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Магнетизъм | парамагнитен | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Наименуван | на Бъркли, Калифорния | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Откритие | Глен Сиборг, Алберт Гиорсо (1949 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Берклий в Общомедия |
Берклият е химичен елемент със символ Bk, атомен номер 97 и принадлежащ към групата на актинидите. Името идва от града Бъркли. Открит е от Глен Сиборг през 1949 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Peterson 1967.
- ↑ Milsted 1965.
- Използвана литература
- Milsted, J. et al. The alpha half-life of berkelium-247; a new long-lived isomer of berkelium-248 // Nuclear Physics 71 (2). 1965. DOI:10.1016/0029-5582(65)90719-4. p. 299. (на английски)
- Peterson, J. et al. Crystal structures and lattice parameters of the compounds of berkelium I. Berkelium dioxide and cubic berkelium sesquioxide // Inorganic and Nuclear Chemistry Letters 3 (9). 1967. DOI:10.1016/0020-1650(67)80037-0. p. 327. (на английски)
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|
Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|