Барово (община Демир Капия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Барово.
| Барово Барово | |
| — село — | |
 | |
  Барово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Демир Капия |
| Географска област | Витачево |
| Надм. височина | 451 m |
| Население | ? души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Барово в Общомедия | |
Барово (на македонска литературна норма: Барово) е село в Северна Македония, в община Демир Капия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е планинско, разположено източно от град Демир Капия. До него води път по долината река Бошавица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Барово е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1868 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Барево е има 474 жители, от тях 220 християни, 248 българи мохамедани, а 6 са цигани.[2]
Всички християнски жители на Барово са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барово (Barovo) има 304 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Барово (Barovo) като смесено българо-християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Барово
Ангел Гълъбов, български просветен деец, учител в 1901 година в Барово, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[5]- Илия Якимов, български опълченец, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[6]
- Починали в Барово
- Атанас Димитров Атанасов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 34
| |||||||||||
