Бесвица

Бесвица
Бесвица
	Бесвица Бесвица
— село —
	Бесвица
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Демир Капия
Надм. височина	265 m
Население	18 души (2002 г.)
Пощенски код	1442
Телефонен код	043
МПС код	VE
	Бесвица в Общомедия

Бесвица (на македонска литературна норма: Бесвица) е село в Северна Македония, в Община Демир Капия.

География

Селото е планинско, разположено източно от град Демир Капия. До него води път по долината река Бошавица. В селото няма православна църква.^[1]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним *Бѣсовишти < -itji от фамилното име Бѣсовъ, а то от личното име Бѣско. Сравними са руското хамилно име Бѣсовъ и личното име Бѣско, както и чешкото лично име Běs. Така първоначалната форма е Бесовища с изчезване на неудареното -о-.^[2]

В Османската империя

В XIX век Бесвица е голямо българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бесвища е има 1100 жители, от тях 1050 българи мохамедани, 20 българи християни, а 30 са цигани.^[3]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бешевица (Beševica) като българо-мохамеданско (помашко) село.^[4]

Вековен явор
Разрушената джамия

Бележки

↑ Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)

[1] Демиркаписка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.

[2] Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.

[4] Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)

[1]

[2]

[3]

[4]