Направо към съдържанието

Баничан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баничан
Главната улица на село Баничан
Главната улица на село Баничан
България
41.6168° с. ш. 23.7272° и. д.
Баничан
Област Благоевград
41.6168° с. ш. 23.7272° и. д.
Баничан
Общи данни
Население520 души[1] (15 март 2024 г.)
39,7 души/km²
Землище131 km²
Надм. височина508 m
Пощ. код2905
Тел. код07525
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ02600
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП – Обединена левица; 1995)
Кметство
   – кмет		Елена Сивриева

Ба̀ничан е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Село Баничан се намира в планински район, на разстояние 5 км от град Гоце Делчев на главния път Гоце Делчев – Разлог. В него има минерални извори.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Баничан е християнско село в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е построена в 1864 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Баница (Banitza), Мелнишка епархия, живеят 400 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баница (Banitsa) е посочено като село с 53 домакинства, 200 жители помаци и 160 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Баничан, при полите на Пирин при Тополница. Най-плодородна земя в цяло Неврокопско: раждат се всичките житни растения и прочут бял кромид. Църква българска. Къщи 60, българе.[5] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баничан (Баничанъ) е християнско селище. В него живеят 410 християни[6] в 60 къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Баничан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост
Общо 611
Българи 560
Турци -
Цигани 19
Други 13
Не се самоопределят -
Неотговорили 16

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Местната фолклорна група към читалището представя стари народни обичаи. Освен „Свети Архангел Михаил“ в селото има църкви „Свети Атанасий“ в старото село, „Св. св. Петър и Павел“, построена през 80-те години на XX век върху тракийска могила, „Св. св. Константин и Елена“, построена в 1989 година и гробищната „Света Петка“. Край селото е Баничанският манастир „Успение Богородично“.[10] Край селото е Руската чешма - военен паметник на Съветската армия.[11][12]

Редовни събития

[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се провеждат традиционни курбани – един пролетно време и един наесен, така също на 6 май всяка къща коли курбан. Съборът на селото е на 15 август.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Баничан
  • Атанас Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Единадесета сярска дружина[13]
  • Георги Т. Сованлиев (Саванлиев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[14]
  • Коста Георгиев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Единадесета сярска дружина, убит в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година[15]
  • Костадин Илиев Шапков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[16]
  • Найден Дафков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[17]
  • Никола Кърджов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[18]
  • Никола Петров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков[19]
  • Стоимен Баничански (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Починали в Баничан

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 60.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  5. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.
  7. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  9. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  10. ↑ Маскръчка, Антоанета. Баничан - селото на църквите и плетените чорапи // 24 часа, 7 юли 2013 г. Посетен на 7 октомври 2019 г.
  11. ↑ Регистър на военните паметници // Областна администрация Благоевград, 6 юни 2016 г. Архивиран от оригинала на 2023-07-12. Посетен на 17 септември 2021 г.
  12. ↑ Даутов, Николай. Руската чешма при село Баничан // Български турист. Посетен на 25 септември 2021 г.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 803.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 201.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баничан&oldid=12222524“.