Драгостин
| Драгостин | |
| — бивше село — | |
  Драгостин  Драгостин | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Гоце Делчев |
| Население | 1 човек[1] (15 декември 2007 г.) |
| Закриване | 29 март 2007 година |
| ЕКАТТЕ | 23460 |
| Пощенски код | 2916 |
Драгостѝн е закрито село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 14 август 1934 година името на селото е Боржоза.[2]
Над Боржоза и Средна в планината има непостоянни конярски селища. В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Коняри, няколко села на З от Неврокоп до най-южните склонове на Пирин. Не са населени от постоянни жители, от качауни и коняри, които дохаждат със стадата си само лете. Коняри дохаждат най-много от Зъхненско и Драмско по Папа чаир и Дахъкьой. Влсите захващат Беглика.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Борджова чифлик живеят 70 души, всички българи християни.[4]
Селата Средна и Драгостин са закрити с Решение №136 на Министерския съвет от 29 февруари 2008 година. Причината е, че от дълги години те са обезлюдени и в тях не живее нито един жител. Освен това е прекъснато подаването на електроенергия, както и телефонните линии.
Бившите жители на тези села живеят в новия квартал на град Гоце Делчев „Средна“. През 1997 година Общинският съвет в Гоце Делчев взима решение да се закрият двете села. След гласуване в Общинския съвет на 29 март 2007 година и решение на Министерския съвет това става факт. Землищата на двете населени места са присъединени към землището на град Гоце Делчев.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Драгостин
Антон Великов (1912 – 1975), български комунист и деец на ВМРО (обединена)- Иван Петелов (1858 – след 1943), български революционер и деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 108.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6 – 7.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 193.
| |||||||||||
