Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)
„Адмирал Лазарев“ | |
Крайцерът „Фрунзе“ през 1985 г. | |
Флаг | СССР → Русия |
---|---|
Клас и тип | Ракетен крайцер от проекта 1144, „Орлан“ |
Производител | Балтийски завод в Ленинград, СССР. |
Служба | |
Заложен | 26 юли 1978 г. |
Спуснат на вода | 26 май 1981 г. |
Влиза в строй | 31 октомври 1984 г. |
Изведен от експлоатация | отписан от флота |
Състояние | в утилизация от 2021 г. |
Основни характеристики | |
Пристанище на домуване | Фокино |
Организация | Тихоокеански флот на ВМФ на Русия |
Водоизместимост | 24 750 t (стандартна); 25 860 t (пълна) |
Дължина | 250,1 m |
Дължина по водолинията | 230,0 m |
Ширина | 28,5 m (максимална); 25,0 m (по КВЛ) |
Височина | 59,0 m (максимална) |
Газене | 10,3 m (максимална) |
Задвижване | 2 ядрени реактора КН-3 по 150 МВт; 2 парни турбини; 2 спомагателни водотръбни котела; 4 електростанции по 18 МВт; 4 паротурбогенератора с мощност по 3 МВт; 4 газотурбогенератора по 1,5 МВт |
Мощност | 140 000 к.с. (103 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 32 възела (59,26 km/h) 18 възела (крайцерска); 17 възела (максимална на котли) |
Далечина на плаване | неограничена (на реактори); 1000 мили (на котли при 17 възела ход); Запас гориво: 1120 t |
Автономност | 60 дни |
Екипаж | 744 души (вкл. 101 офицера, 130 мичмана, 513 матроса) + 18 души полетен персонал.) |
Радиолокационни станции (РЛС) | триизмерен радар Возход МР-800 триизмерен радар Фрегат МР-710 два навигационни радара |
Хидроакустическа система (ХАС) | два сонара |
Кръстен в чест на | Михаил Фрунзе, крайцерът „Фрунзе“, впоследствие на адмирал Михаил Лазарев |
Въоръжение | |
Артилерия | 1 x 2 АК-130 |
Зенитна артилерия | 8 × ЗУ АК-630 |
Ракетно въоръжение | 20 ПУ за ПКР П-700 „Гранит“; 2 × 2 „Оса-М“ (40 ракети); 12 × 8 ПУ С-300Ф (96 ракети) |
Противолодъчно въоръжение | 1 × 12 РБУ-6000 „Смерч-2“ 2 × 6 РБУ-1000 „Смерч-3“ |
Минноторпедно въоръжение | 2 × 5 533 mm ТА (20 торпеда) или ПЛУР „Водопад“ |
Хеликоптери | 3 x Ка-27ПЛ или 3 x Ка-25РТ |
„Адмирал Лазарев“ в Общомедия |
Адмирал Лазарев (на руски: Адмирал Лазарев) е руски тежък атомен ракетен крайцер (ТАРК). Втори от общо четирите кораба на проекта 1144 „Орлан“. Отписан от флота, в утилизация от 2021 г.
Строителство
[редактиране | редактиране на кода]Заложен е в Балтийския завод по модернизирания проект 1144.2. Името на кораба при залагането е „Фрунзе“. Спуснат е на вода на 26 май 1981 г.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Влиза в строй в Тихоокеанския флот на 31 октомври 1984 г.
От 21 август по 22 ноември 1985 г. извършва преход от Североморск за Владивосток, с посещения в Луанда (Ангола), Аден (Южен Йемен) и в портове на Виетнам.
До септември 1987 г. командир на корабa е капитан 1-ви ранг Евгений Григориевич Здесенко. Той се ползва с огромно уважение както от военното ръководство, така и от личния състав[1]. При превеждането на Здесенко Е. Г. и неговото слизане от кораба, въпреки забраната на новото командване, са приведени в действие всичките налични звукови устройства, а също и по-голямата част от механически вътящите се антени. Целият личен състав на срочна служба излиза по левия борд и се сбогува със своя командир.
За нов командир на кораба е назначен капитан 1-ви ранг М. Щербаков.
На 22 април 1992 г. ТАРКР „Фрунзе“ е преименуван на „Адмирал Лазарев“.
През 1990-те години корабът е небоеспособен, вследствие на което е законсервиран и изваден от бойния състав на флота, оставен е на съхранение в залива Абрек.
През 1999 г., поради липса на средства за неговия ремонт, е готвен за утилизация. Към юни 2000 г. са намерени неголеми средства за поддържането на кораба в законсервирано състояние, но за преминаване на пълен ремонт в регионалните кораборемонтни предприятия, по онова време, са необходими от 2 до 7 милиарда рубли.
На 6 декември 2002 г. на законсервирания крайцер стоящ във Фокино възниква пожар – запалва се един от необитаваните кубрици. След четири часа огънят е локализиран и потушен.
През 2004 г. корабът е поставен в центъра по кораборемонт „Звезда“ в град Болшой Камен, където са извадени атомните енергетични установки и е продължен срока за намиране на кораба в законсервирано състояние. През 2005 г. корабът се връща на стоянката си в залива Стрелок.
Поради невъзможност да се осъществи презареждане на активната зона на реактора в ЦС „Звезда“ е предназначен за утилизация[2]. Косвено това се потвърждава от плановете за предаване на Тихоокеанския флот на крайцера „Адмирал Нахимов“ след завършването на ремонта му. Обаче, по съобщения в пресата, появили се през 2011 г., модернизацията на крайцера все пак се планира[3][4].
По състояние към 17 декември 2014 г. майсторите на 30-ти кораборемонтен завод на Тихоокеанския флот завършват поредния доков ремонт на атомния ракетен крайцер „Адмирал Лазарев“[5].
През 2015 г., във връзка с промяната в морската доктрина, е взето решението са се съхрани и възроди кораба за бъдеща служба в далечната океанска зона. Но по-късно се появява информацията, че кораба ще бъде утилизиран[6].
По състояние към ноември 2016 г. последващата съдба на кораба не е определена. Въпроса е от компетенциите на главното командване на ВМФ[7].
На 18 април 2019 г. „Известия“, позовавайки се на източници в министерството на отбраната, съобщава, че крайцерът е планирано да се утилизира до 2021 г[8].
Решението за модернизацията на тежкия атомен ракетен крайцер на Тихоокеанския флот „Адмирал Лазарев“ от проекта 1144.2 шифър „Орлан“ не е прието поради липса на средства за тези работи, макар утилизациюта да се счита за нецелесъобразна от специалистите[9].
На 18 февруари 2021 г. СМИ, позовавайки се на материали от портала за държавни поръчки, съобщават[10] за договор с 30-ти кораборемонтен завод за утилизацията на крайцера[11].
На 30 април 2021 г. крайцерът „Адмирал Лазарев“ пристига в 30-ти кораборемонтен завод в селището Дунай (Приморски край) за утилизация[12][13].
Изображения
[редактиране | редактиране на кода]-
Крайцерът през 1986 г.
-
Вертолет Ка-25 на полетната площадка на ТАРК „Фрунзе“. (Илюстрация от ежегодника „Soviet Military Power“ за 1987 г.)
-
Учебен пуск на ракета
-
Кърмовата част на ТАРКР „Фрунзе“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Не потерять людей, не потерять связь, не потерять ход // 20100609T1731. Посетен на 2021-03-02. (на руски)
- ↑ Сайт „АТРИНА“ • Тяжёлый атомный ракетный крейсер пр.1144 „Орлан“ типа „Киров“, Kirov class
- ↑ Старые крейсера превратят в атомных убийц – Известия
- ↑ ВМФ России: Кого пугаем „Орланами“? – Свободная пресса, 22 сентября 2011 года
- ↑ Крейсер „Адмирал Лазарев“ подготовили к стоянке на ТОФ // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2018-04-13.
- ↑ askof. Крейсер „Адмирал Лазарев“ будет утилизирован в 2016 г // «Интерфакс», 1 юли 2015. Посетен на 22 септември 2016.
- ↑ Решение об утилизации самых больших в мире АПЛ „Акула“ пока не принято
- ↑ Александра Ганга. Часть российского атомного флота пустят на металлолом вместо модернизации // Известия, 2019-04-18. Архивиран от оригинала на 2019-04-18. Посетен на 2019-04-18. (на руски)
- ↑ Решения по ремонту крейсера Адмирал Лазарев нет из-за отсутствия денег // www.korabel.ru. Архивиран от оригинала на 2020-04-24. Посетен на 2020-04-25. (на руски)
- ↑ Атомный крейсер „Адмирал Лазарев“ отправили на утилизацию. // Архивиран от оригинала на 2021-02-18. Посетен на 2021-02-18. (на руски)
- ↑ Единая информационная система в сфере закупок // Архивиран от оригинала на 2017-10-23. Посетен на 2021-02-18.
- ↑ Атомный ракетный крейсер „Адмирал Лазарев“ прибыл на завод для утилизации // Архивиран от оригинала на 2022-03-14. Посетен на 2022-01-15.
- ↑ Решение об утилизации крейсера „Адмирал Лазарев“ объяснили техническим состоянием // Архивиран от оригинала на 2022-02-17. Посетен на 2022-01-15. (на руски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KIROV heavy nuclear powered missile cruisers (project 1144) (1980 – 1998) ((en))
- Тяжёлые атомные крейсера проекта 1144 Архив на оригинала от 2008-01-18 в Wayback Machine. ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Адмирал Лазарев (атомен крайцер, 1981)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Лазарев (атомный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |