Направо към съдържанието

Адмирал Нахимов (атомен крайцер, 1986)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Адмирал Нахимов“
Крайцерът „Калинин“ през 1991 г.
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типРакетен крайцер от проекта 1144, „Орлан“
ПроизводителБалтийски завод в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен17 май 1983 г.
Спуснат на вода25 април 1986 г.
Влиза в строй30 декември 1988 г.
Състояниев състава на СФ, в модернизация
Основни характеристики
Пристанище на домуване
Североморск
ОрганизацияСеверен флот на ВМФ на Русия
Водоизместимост24 750 t (стандартна);
25 860 t (пълна)
Дължина250,1 m
Дължина по водолинията
230,0 m
Ширина28,5 m (максимална);
25,0 m (по КВЛ)
Височина59,0 m (максимална)
Газене10,3 m (максимална)
Задвижване2 ядрени реактора КН-3 по 150 МВт;
2 парни турбини;
2 спомагателни водотръбни котела;
4 електростанции
по 18 МВт;
4 паротурбогенератора с мощност по 3 МВт;
4 газотурбогенератора по 1,5 МВт
Мощност140 000 к.с. (103 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
18 възела (крайцерска);
17 възела
(максимална на котли)
Далечина на
плаване
неограничена
(на реактори);
1000 мили
(на котли при 17 възела ход);
Запас гориво: 1120 t
Автономност60 дни
Екипаж744 души
(вкл. 101 офицера, 130 мичмана, 513 матроса) + 18 души полетен персонал.)
Радиолокационни
станции (РЛС)
триизмерен радар Возход МР-800
триизмерен радар Фрегат МР-710
два навигационни радара
Хидроакустическа
система (ХАС)

два сонара
Кръстен в чест наМихаил Калинин, крайцерът „Калинин“, впоследствие на адмирал Павел Нахимов
Въоръжение
Артилерия1 x 2 АК-130
Зенитна артилерия6 x Кортик
Ракетно
въоръжение
20 x ПУ за ПКР П-700 „Гранит“;
12 × 8 ЗРК С-300Ф
(96 ракети);
2 × 2 ПУ Оса-М
(40 ракети)
Противолодъчно
въоръжение
1 x 10 РБУ-12000 „Удав“
2 x 6 РБУ-1000
Минноторпедно
въоръжение
2 × 5 533 mm ТА
(20 торпеда) или ПЛУРВодопад
Хеликоптери3 x Ка-27ПЛ; Ка-29; Ка-31
„Адмирал Нахимов“
в Общомедия

Адмирал Нахимов (на руски: Адмирал Нахимов) е тежък атомен ракетен крайцер (ТАРК) от проекта 1144 „Орлан“. До 1992 г. носи името „Калинин“. Кораб от 1-ви ранг, влиза в състава на Северния флот на ВМФ на Русия, бордов номер 080.

От 1999 г. се намира в ремонт и модернизация (фактически модернизацията на крайцера започва едва през 2013 г.), завръщането на кораба на бойна служба е планирано за края на 2023 г[1].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 17 май 1983 г.; На 25 април 1986 г. е спуснат на вода; На 30 декември 1988 г. влиза в строй.

На 22 април 1992 г. е преименуван на „Адмирал Нахимов“.

През юли 1997 г. прави преход до мястото за ремонт. На 14 август 1999 г. влиза за ремонт и модернизация в Севмаш в гр. Северодвинск. В рамките на ремонта и модернизацията на крайцера се планира замяната на морално остарялото радиоелектронно оборудване. Предполага се, че на корабът ще се поставят съвременни цифрови системи, които ще позволят да се въведе радиоелекрониката на крайцера до нивото на XXI век. През 2008 г. планът за ремонт е променен, което позволява да се форсира модернизацията: още през септември започва изваждането на отработеното ядрено гориво. През 2012 г. са завършени подготвителните работи и проектирането на новия облик на кораба.

На 13 юни 2013 г. Севмаш сключва договор с Министерството на отбраната на РФ за ремонт и модернизация на крайцера. Според условията на договора кораба трябва да влезе в бойния състав на флота през 2018 г[2]. През декември 2013 г. на кораба се водят работи по монтаж на системите за технологично осигуряване на ремонтните работи, а също и дефектация и извозване на оборудване[3].

На 24 януари 2014 г. пресслужбата на „Севмаш“ съобщива, че корабът се готви за преход в мокър басейн[4]. Това е основната задача за 2014 г. Крайцерът ще бъде вдигнат с помощта на четири специално произведени за това понтона, за да се прекара през прага на батопорта. На 4 февруари 2014 г. е завършено строителството на първия понтон[5]. За превеждането на кораба в басейна също ще се използват още 2 допълнителни понтона от блоковете, които са ползвани при поставянето в дока на самолетоносачътВикрамадитя“. На 4 юни 2014 г. понтоните са поставени на доковото опорно устройство, където се провежда тяхната доработка. След това на крайцера ще продължи демонтажа на оборудването. На 10 юли 2014 г. е готов 2-рия понтон от 4-те планирани за крайцера[6]. На 24 октомври 2014 г. крайцерът е въведен в басейна на Севмаш[7].

На 30 януари 2015 г. крайцерът е подготвен за огневите работи, продължава демонтажа на вътрешните корпусни конструкции на кораба[8]. На 2 ноември 2015 г. е завършен е демонтажа на старото оборудване. Кораба се подготвя за приемане на новото оборудване[9].

През февруари 2016 г. – „Севмаш“ завършва дефектацията на конструкциите на корпуса и започва работа по грундиране[10].

По сведения на ВМФ на Русия, плановият ремонт на атомния крайцер „Адмирал Нахимов“ трябва да завърши до края на 2022 г; изпитанията на кораба, според информацията на пресслужбата на производственото обединение „Севмаш“, трябва да започнат през 2021 г.

Спред публичната информация, в процеса на модернизацията си, крайцерът трябва да получи 80 унифицирани пускови установки УКСК 3С14, които ще могат да осъществяват пуска на няколко типа ракети, такива като различните версии на крилатата ракетаКалибър“, „Оникс“ и перспективната хиперзвукова ракета „Циркон“. Също така крайцерът ще получи комплекси за ПВОФорт-М“ и „Панцир-М“ и противолодъчните „Пакет-НК“ и „Ответ“.

На 19 август 2020 г. в Севмаш е завършена технологичната операция по изваждането от басейна към мястото за дострояване, за провеждането на втория етап от работите по ремонта и модернизацията на кораба. По състояние към пролетта на 2021 г., Севмаш планира да проведе швартови изпитания през 2021 г[11], а връщането на кораба към бойна служба е планирано за 2023 г[1].

  • Капитан 1 ранг Чеботарьов, Валерий Михайлович 1986 – 1989 г.
  • Капитан 1 ранг Галанин, Анатолий Фьодорович 1989 – 1994 г.
  • Капитан 1 ранг Суханов, Леонид Викторович 1994 – 1998 г.
  • Капитан 2 ранг Турилин, Александър Василиевич 1998 – 1999 г.
  • Капитан 1 ранг Халевин, Андрей Юриевич 1999 – 2003 г.
  • Капитан 1 ранг Василченко, Генадий Александрович 2003 – 2016 г.
  1. а б Передачу ВМФ России атомного крейсера „Адмирал Нахимов“ перенесли на 2023 год // Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 2021-04-12.
  2. Крейсер „Адмирал Нахимов“ модернизируют // Севмаш, 13 юли 2013. Посетен на 22 февруари 2015.
  3. Севмаш. Работаем по всем направлениям // «Северная неделя», 13 декември 2013. Посетен на 22 февруари 2015.
  4. «Адмирал Нахимов» готовится к переходу в наливной бассейн // Севмаш, 24 януари 2014. Посетен на 22 февруари 2015.
  5. Первый понтон для „Нахимова“ проходит испытания // Севмаш, 4 февруари 2014. Посетен на 22 февруари 2015.
  6. Корабелы Севмаша изготовили второй понтон для „Адмирала Нахимова“ // Центральный Военно-Морской Портал, 14 юли 2014. Посетен на 22 февруари 2015.
  7. На крейсере „Адмирал Нахимов“ развернут ремонтные работы // Севмаш, 27 октомври 2014. Посетен на 22 февруари 2015.
  8. Огневые работы на крейсере „Адмирал Нахимов“ // Севмаш, 30 януари 2015. Посетен на 22 февруари 2015.
  9. На атомном крейсере „Адмирал Нахимов“ завершен демонтаж старого оборудования // Севмаш, 2 ноември 2015. Посетен на 2 ноември 2015.
  10. Севмаш начал обновление корпуса крейсера „Адмирал Нахимов“
  11. Крейсер „Адмирал Нахимов“ готовят к швартовным испытаниям // Архивиран от оригинала на 2022-05-13. Посетен на 2021-04-13. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Нахимов (атомный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​