РБУ-1000
| РБУ-1000 „Смерч-3“ | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | Московски институт по топлотехника, главен конструктор В. А. Масталигин |
| Страна на производство |  СССР |
| Производител | Завод №9 |
| Година на производство | 1961 г. |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР Русия |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 300, 6 ствола |
| Маса на снаряда, kg | 196 (РГБ-10, дълбочинна бомба) |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 350 |
| Принцип на зареждане | Дълбочинните бомби се зареждат автоматично |
| Скорострелност, изстрела/минута | 2 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | „Смерч-3“ |
| Обща маса на АУ, kg | 2900 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | −15°/+60° |
| Ъгъл на завъртане, ° | ±180° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | до 1000, дълбочина на поразяване на целта: до 450 м |
| РБУ-1000 „Смерч-3“ в Общомедия | |
РБУ-1000 (съкр. от „Реактивно-бомбометна установка-1000“, индекс – „Смерч-3“[1]) е съветски реактивен бомбомет със стационарна насочвана по две плоскости ракетна пускова установка с шест радиално разположени ствола. Предназначен е за унищожаване на подводните лодки и атакуващите торпеда на противника.
Реактивно-бомбометната система е разработена от Московския НИИ по топлотехника (главен конструктор В. А. Масталигин), приета е на въоръжение във ВМФ на СССР през 1961 г.[2] Производството е организирано в Завод №9.[3]
Бойното използване на установките е възможно при вълнение на морето до 8 бала. Скоростта на насочване в автоматичен режим е 30 градуса/секунда, в ръчен – 4 градуса/секунда.[2] Установката има собствена система за автоматично зареждане. В подпалубно помещение е погребът с дълбочинните бомби. Зареждането и разреждането на пакета стволове става с помощта на зареждащото устройство, в което бомбите от погреба се подават със специален подемник. Присъствие на обслужващ персонал на палубата за това не е необходим. След зареждането на последния ствол РБУ автоматично се връща в режим на насочване. След изразходване на всички бомби също автоматично преминава в положение „зареждане“ – пакетът стволове се спуска на ъгъл 90° и се разгръща за зареждане на поредния ствол по курсов ъгъл.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Система Смерч-3 РБУ-1000 на сайте militaryrussia.ru. Архив на оригинала от 2013-09-30 в Wayback Machine..
- ↑ а б Заболоцкий В., Костриченко В. Гончие океанов. История кораблей проекта 61. М., Военная книга, 2005, 192 с. с. 21.
- ↑ Сайт завода-изготовителя // Архивиран от оригинала на 2012-12-02. Посетен на 2018-04-19.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. П. Гончие океанов. М., Военная книга, 2005, 192 с. ISBN 5-902863-03-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Anti-Submarine Missiles ((en))
- АО «Завод № 9» // Архивиран от оригинала на 2022-06-28. Посетен на 2023-08-23. ((ru))
- Russia launches serial production of upgraded rockets for anti-submarine warfare system ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно РБУ-1000
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „РБУ-1000“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |