Павел Нахимов

Павел Нахимов
руски адмирал
Роден	23 юни 1802 г. (стар стил) с. Городок, Смоленска губерния, Руска империя
Починал	30 юни 1855 г. (стар стил) Севастопол, Руска империя
Погребан	Русия
Учил в	Морски кадетски корпус Санкт-Петербургски военно-морски институт
Награди	орден на свети Владимир, 4-та степен (1825) Орден Свети Владимир III степен (1842) Орден „Свети Станислав“ I степен (1847) Орден на банята
Военна служба
Звание	капитан-лейтенант
Подпис
Павел Нахимов в Общомедия

Павел Степанович Нахимов е знаменит руски военачалник, адмирал.

Биография

Роден е в село Городок, Смоленска губерния (селото вече не съществува), в семейството на офицера Самуил Нахимов (1754 – 1830) от Пинск (Степан Михайлович Нахимов след кръщаване) и Ревекки (Раиса) Нахимова.

През 1813 година подава заявление в „Морския кадетски корпус“, но поради липса на места не е приет веднага, а след 2 години. Завършва училището през 1818 г. и постъпва на служба в Балтийския флот.

Под командването на Михаил Петрович Лазарев в периода 1821 – 1825 г. извършва околосветско пътешествие, на борда на фрегатата „Крейцер“. По време на плаването е повишен в чин лейтенант.

В Наваринското сражение през 1827 г. се отличава, командвайки батарея на линейния кораб „Азов“, на който служи, част от състава на ескадрата на адмирал Логин Петрович Гейден. За отличие в боя е награден на 21 декември 1827 г. с орден „Свети Георги“ IV клас (№ 4141) и е произведен в чин капитан-лейтенант.

През 1828 г. е прехвърлен на служба на корвета „Наварин“, трофеен турски кораб, носещ преди това името „Насабих Сабах“.

По време на Руско-турската война (1828 – 1829), командва корвет в състава на руската ескадра, която блокира Дарданелите.

През 1831 г. е назначен за командир на фрегатата „Паллада“. От 1834 г. служи в Черноморския флот, където е командир на линкора „Силистрия“.

Произведен в чин контраадмирал, през 1845 г. е назначен за командир на бригада от кораби. От 1852 г. е вицеадмирал, назначен за началник на флотска дивизия.

По време на Кримската война 1853 – 56, командвайки ескадрон на Черноморския флот, в лоши метеорологични условия и бурно време, обкръжава и блокира главните сили на турския флот в Синоп и, провеждайки умело бойната операция, ги разгромява в Синопското сражение на 18 (30 ноември) 1853 г.

От октомври 1854 Нахимов командва отбраната на Севастопол (1854 – 1855). Нахимов е командир на флота и пристанището, но от февруари 1855 г., след потапянето на флота, защитава по нареждане на главнокомандващия южната част на града. С огромна енергия ръководи отбраната, ползвайки се с огромно влияние сред войниците и матросите, които го наричали „отец-благодетел“.

На 28 юни (10 юли) 1855 г. по време на обход на бойните укрепления е смъртоносно ранен от куршум в главата, близо до местността на Малахов курган.

Умира на 30 юни 1855. Погребан е във Владимировското гробище на Севастопол.

През 1959 г. в Севастопол е издигнат паметник на адмирал Нахимов (бронз и гранит), работа на скулптора Николай Василевич Томски. Поставен е на мястото на разрушен през Гражданската война паметник.

По време на Втората световна война са създадени военноморски „нахимовски училища“. През 1944 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР учредява орден „Нахимов“ 1-ва и 2-ра степен, както и медал.

Библиография

• Асланбегов А., статья в „Морском Сборнике“ за 1868 г., № 3 (написана по поводу неблагоприятной для Нахимова „Записки севастопольца“, появившейся в „Русском Архиве“ за 1867 г., и служит прекрасным её опровержением).
• Адмирал П. С. Нахимов (СПб., 1872).
• „Записки“ Игнатьева в сборнике „Братская помощь“ (СПб., 1874).
• Соколов А., статья „О значении адмирала П. С. Нахимова в Севастопольской обороне“ („Яхта“, 1876, № 7).
• Белавенец П. И., Адмирал Нахимов, Севастополь, 1902.
• Тарле Е. В. Нахимов. [1802 – 1855] / Тарле Евгений Викторович. – М.: Воен. – мор. изд., 1950. – 112 с.: ил., портр.
• Мазунин Н. П., Адмирал П. С. Нахимов. М., 1952.
• Нахимов П. С., Документы и материалы, М., 1954.
• Адмирал Нахимов. Статьи и очерки. Сост. Б. И. Зверев, М., 1954.
• Зверев Б. И., Выдающийся русский флотоводец П. С. Нахимов, Смоленск, 1955.
• Зонин А. И. Жизнь адмирала Нахимова: [роман] / Зонин Александр Ильич. – Л.: Сов. писатель. Ленингр. отд., 1956. – 494 с.
• Поликарпов В. Д., П. С. Нахимов, М., 1960.
• Лифшиц М. Н. Моя земля: стихи / Авториз. пер. с евр. А. Кленова. – М.: Сов. писатель, 1965. – 104 с.: ил.
• Советская историческая энциклопедия / Глав. ред. Е. М. Жуков. Т. 9: Мальта – Нахимов. – М.: Сов. энциклопедия, 1966. – 1000 с.: ил., карт.
• Давыдов Ю. В. Нахимов / Давыдов Юрий Владимирович. – М.: Мол. гвардия, 1970. – 176 с.: ил., карт.
• Зонин А. И. Жизнь адмирала Нахимова: роман / Зонин А. – Л.: Сов. писатель, 1987. – 448 с.
• Черкашин Н. Последний рейс „Нахимова“ / Черкашин Н. – М.: Сов. Россия, 1988. – 127 с.