Циркон (ракета)
| „Циркон“ Класификацията на НАТО: SS-N-33 | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Противокорабна ракета |
| История на производство и служба | |
| Производител | НПО по машиностроене,  Русия |
| На въоръжение | първо изпитание на 17 март 2016 г., очаква се приемане на въоръжение през 2018 г. – понастоящем |
„Циркон“ (3M22) (Индекс на УРАВ на ВМФ – 3M22, според класификацията на НАТО: SS-N-33) е руска хиперзвукова крилата противокорабна ракета[1][2] (ПКР), разработвана от ОАО „ВПК „НПО по машиностроене““, която влиза в състава на комплекса 3K22 „Циркон“[3].
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Принципна характеристика на дадената ракета се явява значително голямата (до М = 8[4]) скорост на полета, както в сравнение с другите руски противокорабни ракети, така и с противокорабните ракети, състоящи на въоръжение в други страни[5][6]. Ракетата извършва полет на маршевия участък на височина 30 – 40 км, където съпротивлението на въздуха е малко. Такава височина на полета позволява значително да се увеличи далечината на полет и скоростта на ракетата[7]. С тази ракета се планира замяната на тежката противокорабна ракета П-700 „Гранит“[8][9].
Приблизителни тактико-технически характеристики:
- далечина на полета: около 400 км[4];
- дължина: 8 – 10 м (на основание габаритите на пусковата установка 3С14 и ракетите, изстрелвани от също от нея)[10][11][12];
- скорост: 4 – 6 M (на изпитанията достига 8 М)[13];
- Тегло на бойната част 300 – 400 кг;
- Насочване: ИНС + АРЛГСН
„Циркон“ може да се пуска от същите пускови установки, които използват най-новите руски противокорабни ракети П-800 „Оникс“ и „Калибър“ (3М54)[4]. Възможни носители:
- ТАРКР „Адмирал Нахимов“[14];
- ТАРКР „Петър Велики“ (след модернизация[15] в периода 2019 – 2022 г.);
- атомните есминци от проекта 23560 „Лидер“[16];
- АПЛ от проекта 885М „Ясен-М“[17];
- АПЛ от пето поколение „Хъски“ в модификацията ѝ за унищожаване на авионосни ударни групи[18];
- АПЛ от проекта 949А „Антей“[19];
- Тежкият авионосен крайцер „Адмирал Флота Советского Союза Кузнецов“ след модернизация ще получи универсалните пускови установки 3С14, в номенклатурата на въоръжение на които влиза крилатата ракета „Циркон“[20].
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Тази ракета ще отслаби ролята на самолетоносачите и другите големи кораби във военноморските флотове в света[21]. По думите на военния експерт Константин Сивков, приемането на „Циркон“ на въоръжение ще доведе до това, че ролята на авионосните сили на САЩ ще бъде рязко отслабена в полза на руските атомни крайцери, които се планира да носят тези ракети[22]. Цената на ракетата (1 – 2 милиона долара) е несъпоставимо по-ниска, отколкото цената на голям кораб от типа самолетоносач (5 – 10 милиарда долара) или на самолетите към него.[23]. Също така страните от НАТО ще трябва сериозно да модернизират противоракетната си отбрана поради фактическата невъзможност на оператора на РЛС да оцени ситуацията, тъй като скоростта на ракетите е огромна[24].
Липсата у Русия на голямо количество палубна авиация и авионосни кораби принуждава ВМФ на Русия активно да развива мощни противокорабни ракети. Акцента на ПКР и техните носители (ракетните кораби и подводниците) е стара концепция. Съветският съюз става първата страна в света, приела на въоръжение серийни противокорабни ракети (П-15 „Термит“). СССР и Русия винаги са имали множество типове от тези ракети (за сравнение, САЩ има на въоръжение само една универсална дозвукова ПКР „Харпун“). Русия, Индия и Норвегия са единствените страни в света, които имат и произвеждат свръхзвукови противокорабни ракети.
Индия води разработки съвместно с Русия (Brahmos), Норвегия има ракетата Naval Strike Missile, която развива околозвукова скорост на полета)[25]. Великобритания съвместно с Франция разработват свръхзвуковата ракета „Персей“[26]. Също някои китайски ПКР имат свръхзвукова скорост на финалния участък на полета. Също Русия експлоатира далекобойните тежки свръхзвукови ПКР П-700 „Гранит“, П-1000 „Вулкан“ и П-500 „Базалт“ (снет от въоръжение)[27]. Дадените ракети тежат като леки изтребител, имат сходни габарити и използват невероятно мощни бойни част (също могат да носят ядрен „боеприпас“). Така например, ракетата „Гранит“ може да унищожи съд с водоизместимост до 10 000 тона (за самолетоносач ще са необходими около 8 – 10 ракети). Американските „Харпуни“ на учения успяват да потопят фрегата (водоизместимост около 5000 тона) със 7 ракети[28].
По тези причини качественото превъзходство на Русия в ПКР е очевидно. Обаче от 90-те и 2000-те години САЩ активно развиват корабната си ПВО и ПРО. Приета е на въоръжение зенитна ракета с малка далечина ESSM, ракетата с голяма далечина SM-6, нови модификации на ракетата SM-2, също и ракетата SM-3 (ориентирана преди всичко за прихващане на МБР). Някои от тези ракети имат комбинирано насочване (полуактивно, топлинно) използвайки различното насочване в зависимост от ситуацията. Различните учения показват ефективността на тези ракети (прихващани са имитатори на руските свръхзвукови ракети, имащи практически еднакви характеристики с оригиналите). Русия леко полеко започва да губи чувствителното си превъзходство в ракетното оръжие в морето, което се явява за ВМФ особено важен фактор.
Решенията за противодействие са няколко: приета е на въоръжение ПКР „Калибър“ (ракетата има голяма далечина за сметка на дозвуковата си скорост, а при долитане при целта последната степен на ракетата я ускорява до свръхзвукова скорост (до 3 Маха). Още едно преимущество на ракетата е свръхмалката височина на полета (10 – 15 метра), затрудняваща откриването на ракетата от РЛС на противника. Новата ракета Х-35 „Уран“ е относително евтина (1 – 1,5 млн. долара), лесна за експлоатация и има ГСН, добре откриваща малоразмерните цели[29][30]. Ракетата П-800 „Оникс“ е един вид „намалена версия“ на „Гранит", основните разлики са в по-малките размери, далечината на полета и бойната част, в по-високата скорост и универсалността[31]. „Циркон“, имайки болшинството преимущества на гореизброените ракети, развива хиперзвукова скорост, като фактически изпреварва САЩ с едно поколение (САЩ експлоатират дозвукови ПКР и нямат свръхзвукови, разработвани в СССР още през 60-те години)[32]. „Циркон“, без преувеличения, ще стане революционна ракета в своя клас. Ракетата също е и по-ефективна, отколкото китайските балистични противокорабни ракети[33].
Към недостатъците на „Циркон“ може да се причислят:
- хиперзвуковото оръжие е слабо изучено, никога не е използвано в бойни действия;
- висок разход на гориво за достигането на хиперзвуковата скорост;
- приемането на ракетата, очевидно, ще допринесе другите страни да модернизират цялата си корабна ПВО;
- ракетата може да пострада от вражеските средства за радиоелектронна борба, електромагнитно и лазерно, последното, за сега, също и като и хиперзвуковото, никога не е използвано (без да се брои лазерното насочване).
- голяма височина прави ракета видима за корабните радари по цялата траектория на нейния полет.
През октомври 2017 г. се появява информацията, че Великобритания, съвместно със САЩ, предлагат на Русия и КНР да се откажат от разработките за хиперзвуково оръжие. Представен е доклад, в който хиперзвуковото оръжие е окачествено като заплаха, способна наравно с ядреното, да предизвика Трета световна война[34]. Американският аналитичен журнал National Interest нарича ракетата „Циркон“ сериозно предизвикателство за ВМС на САЩ. Също се отчита, че ракетата е доволно универсална, така че в близко бъдеще почти всички кораби на ВМФ на Русия ще могат да я използват, а също и другите видове въоръжени сили (Въздушно-космическите сили на Руската Федерация (ВКС), Сухопътните войски и др.)[35][36].
Изпитания
[редактиране | редактиране на кода]За първото изпитание на ракетата се съобщава 17 март 2016 г[37].
През февруари 2017 г. се появяват съобщения за планиращи се изпитания на морска платформа[38]. През април 2017 г. съобщават за успешно изпитание на ракетата[39]. Серийното производство на „Цирконите“ се планира да започне през 2017 г[40], приемането на въоръжение се очаква през 2018 г[41].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Источник: крейсер „Пётр Великий“ в ходе модернизации получит гиперзвуковые ракеты // ИТАР-ТАСС, 19 февруари 2016. Посетен на 19 февруари 2016. … крейсер оснастят десятью пусковыми установками 3С-14, которые смогут принимать ракеты „Оникс“, „Калибр“ и „Циркон“ (на руски)
- ↑ В США заметили испытания российского гиперзвукового оружия, 18.03.2016 г., ИА „EADaily“
- ↑ Российские „Цирконы“ легко преодолеют американскую ПРО // НГ, април 2016
- ↑ а б в СМИ сообщили подробности испытаний гиперзвуковой ракеты „Циркон“ // Lenta.ru, 15 април 2017. Посетен на 14 октомври 2017.
- ↑ Пять самых грозных противокорабельных ракет // ИноСМИ.Ru. 15 март 2015. Посетен на 16 октомври 2017. (на руски)
- ↑ Мобильный LiveInternet Пять самых грозных противокорабельных ракет („The National Interest“, США) | ДежаВю57 – Дневник ДежаВю57 | // www.li.ru. Посетен на 16 октомври 2017.
- ↑ В России успешно провели испытания новой гиперзвуковой ракеты „Циркон“, не имеющей аналогов в мире // Первый канал. Посетен на 25 май 2017.
- ↑ Противокорабельная ракета „Циркон“ разогналась до восьми скоростей звука // nnm.me. Архивиран от оригинала на 2017-04-17. Посетен на 16 октомври 2017. (на руски)
- ↑ Новейшая ракета РФ не оставит шансов ни одному кораблю – СМИ // Архивиран от оригинала. Посетен на 16 октомври 2017.
- ↑ Комплекс 3К-22 Циркон / Циркон-С, ракета 3М-22 – SS-N-33 | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.) // militaryrussia.ru. Посетен на 11 октомври 2017.
- ↑ Новая ракета на новые вызовы // Газета.Ru. 15 април 2017. Посетен на 11 октомври 2017.
- ↑ Универсальные пусковые установки серии 3С-14 | Ракетная техника // rbase.new-factoria.ru. Посетен на 11 октомври 2017. (на руски)
- ↑ Источник: российская ракета „Циркон“ достигла на испытаниях восьми скоростей звука // ТАСС, 15 април 2017. Посетен на 14 октомври 2017.
- ↑ Гиперзвуковые ракеты „Циркон“ установят на атомные субмарины // www.ng.ru. Посетен на 20 април 2017. (на английски)
- ↑ Источник: крейсер „Пётр Великий“ в ходе модернизации получит гиперзвуковые ракеты // ТАСС. Посетен на 7 март 2017. (на руски)
- ↑ Majumdar, Dave. Russia Is Set to Build 12 New Monster Warships Armed with 200 Missiles Each // The National Interest, 1 юни 2016. Посетен на 11 октомври 2017. (на английски)
Русский перевод:
Маджумдар, Дейв. Россия построит 12 мощных военных кораблей, оснащённых 200 ракетами каждый // ИноСМИ.ру, 2 юни 2016. Посетен на 11 октомври 2017. - ↑ Мельников, Руслан. Российская ракета „Циркон“ достигла восьми скоростей звука // Российская газета, 15 април 2017. Посетен на 11 октомври 2017.
- ↑ Что представляет собой российская подлодка пятого поколения „Хаски“?
- ↑ Илья Ведмеденко. Российские „убийцы авианосцев“ получат гиперзвуковые ракеты // naked-science.ru, 5 май 2016. Посетен на 10 юни 2017.
- ↑ «Адмирал Кузнецов» в ходе ремонта вооружат ракетным комплексом „Калибр“ // tass.ru, 22 април 2017. Посетен на 22 април 2017.
- ↑ Михаил Тимошенко. Гиперзвуковая эра: ракета „Циркон“ сделает бессмысленным существование ПРО врага // ТВ „Звезда“. Архивиран от оригинала на 2018-07-31. Посетен на 5 май 2017.
- ↑ Экперт заявил о способности ракеты „Циркон“ надёжно преодолевать ПРО // Lenta.ru. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Западные авианосцы уязвимы для „дешёвых“ российских ракет, заявили британские аналитики // РИА Новости. 20170711T2013+0300Z. Посетен на 12 юли 2017.
- ↑ Под прицелом „Циркона“: США ищут способы спасения от русских гиперзвуковых ракет // ПолитРоссия. Архивиран от оригинала на 2017-09-24. Посетен на 25 юли 2017.
- ↑ журнал, Мужской. Пять самых грозных противокорабельных ракет // Мужской журнал MENSBY.COM. Посетен на 24 септември 2017. (на руски)
- ↑ «Персей» – конкурент „Брамоса“ // ВПК.name. Посетен на 30 октомври 2017.
- ↑ Почему российские противокорабельные крылатые ракеты – лучшие в мире? – Я Русский // Я Русский. Архивиран от оригинала на 2018-06-10. Посетен на 24 септември 2017. (на руски)
- ↑ Американские военные 12 часов не могли потопить старый пустой фрегат // www.pravda-tv.ru. Посетен на 23 септември 2017. (на руски)
- ↑ Противокорабельная крылатая ракета Х-35. – Российская авиация // xn--80aafy5bs.xn--p1ai. Посетен на 24 септември 2017. (на руски)
- ↑ Что представляет собой „убийца авианосцев“ Х-35УЭ? // Defence.ru. Архивиран от оригинала. Посетен на 24 септември 2017.
- ↑ Редактор. Противокорабельная ракета „Оникс“ получит новые носители | Армейский вестник // army-news.ru. Архивиран от оригинала на 2018-05-09. Посетен на 24 септември 2017. (на руски)
- ↑ Почему российские противокорабельные ракеты ещё долго будут беспокоить США? | Marketsignal.ru // marketsignal.ru. Посетен на 24 септември 2017. (на руски)[неработеща препратка]
- ↑ Егоров, Григорий. NI рассказал, как Россия и Китай „уничтожают“ авианосцы США без единого выстрела // ФБА „Экономика сегодня“. Архивиран от оригинала на 2018-08-13. Посетен на 24 септември 2017.
- ↑ Британия: Русский „Циркон“ надо объявить вне закона // 21 октомври 2017. Посетен на 21 октомври 2017. (на руски)
- ↑ The National Interest: весь военный флот России будет вооружён сверхзвуковыми ракетами // Посетен на 21 октомври 2017. (на руски)
- ↑ Dave Majumdar. Russia’s Lethal Hypersonic Zircon Cruise Missile to Enter Production // The National Interest. Посетен на 21 октомври 2017. (на английски)
- ↑ В России начались испытания гиперзвуковых крылатых ракет „Циркон“ // РИА Новости. Посетен на 30 януари 2017.
- ↑ Россия впервые испытает гиперзвуковую ракету „Циркон“ с морского носителя // Defence.ru. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 април 2017.
- ↑ Новая ракета на новые вызовы // Газета.Ru. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Хроленко Александр. В гиперзвуковой гонке российский „Циркон“ вырывается вперёд // РИА Новости. Посетен на 6 юни 2017.
- ↑ Владыкин Олег. У авианосцев нет защиты от „Цирконов“ // Посетен на 18 април 2017. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Циркон (ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |