РБУ-6000
| РБУ-6000 „Смерч-2“ | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | Московски институт по топлотехника, главен конструктор В. А. Масталигин |
| Страна на производство |  СССР |
| Производител | Завод №9 |
| Година на производство | 1961 г. |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР Русия |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 213, 12 ствола |
| Маса на снаряда, kg | 113,6 (дълбочинна бомба РГБ-60), 112,5 (90Р)[1] |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 300 |
| Принцип на зареждане | дълбочинните бомби се зареждат автоматично |
| Скорострелност, изстрела/минута | 2,4 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | „Смерч-2“ |
| Обща маса на АУ, kg | 3500[1] |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | −15°/+60° |
| Ъгъл на завъртане, ° | ±180° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 5230 (РГБ-60), 4300 (90Р)[1], дълбочина на поразяване на целта: до 450 м |
| РБУ-6000 „Смерч-2“ в Общомедия | |
РБУ-6000 (съкр. от „Реактивно-бомбометна установка-6000“, наименование – „Смерч-2“) е съветски реактивен бомбомет със стационарна насочвана по две плоскости ракетна пускова установка с дванадесет радиално разположени ствола. Предназначен е за унищожаване на подводните лодки и атакуващите торпеда на противника.
Реактивно-бомбометната система е разработена от Московския НИИ по топлотехника (главен конструктор В. А. Масталигин), приета е на въоръжение във ВМФ на СССР през 1961 г.[2] Производството е организирано в Завод №9[3].
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Системата „Смерч-2“ има дистанционно насочваната пускова установка РБУ-6000, зареждащо устройство, дълбочинни бомби РГБ-60 с взривател УДВ-60, системата за ПУСБ „Буря“ с приставката „Зумер“. Системата за ПУСБ „Буря“ управлява огъня на до четири РБУ-6000. Времето за реакция от момента на откриване на подводната лодка до началото на стрелбата е 1 – 2 минути.
Под установката в подпалубно помещение е погребът с дълбочинните бомби. Зареждането и разреждането на пакета стволове става с помощта на зареждащото устройство, в което бомбите от погреба се подават със специален подемник. Присъствие на обслужващ персонал на палубата за това не е необходим. След зареждането на последния ствол РБУ автоматично се връща в режим на насочване. След изразходване на всички бомби, също автоматично, преминава в положение „зареждане“ – пакетът стволове се спуска на ъгъл от 90° и се разгръща за зареждане на поредния ствол по курсов ъгъл.
Пределните ъгли на наведка на РБУ-6000 във вертикалната плоскост са −15°, +60°; по хоризонталната плоскост по курсов ъгъл – от 0 до +180°. Скоростта на насочване в автоматичен режим е 30 градуса/секунда, в ръчен – 4 градуса/секунда. Бойното използване на установките е възможно при вълнение на морето до 8 бала.
На корабите от различните проекти целеуказанието на установките РБУ-6000 вместо ПУСБ „Буря“ може да се осъществява от комплекса прибори за управление на стрелбата с противолодъчно оръжие „Пурга“, корабните ХАС или от системите „Дозор – Тюлпан“. От ХАС пеленгът и дистанцията до подводната лодка се предават в системата за ПУСБ, която изработва ъглите на хоризонтално и вертикално насочване на РБУ.
Електрическите трансмисии насочват установката към целта по непрекъснато изчислявани ъгли и я удържат на тези ъгли при стрелбата.[2]
РГБ-60 Реактивна дълбочинна бомба
Основната реактивна дълбочинна бомба в съветските ВМФ в периода след Втората световна война. Използва се с помощта на реактивните бомбометни установки РБУ-6000, с широко разпространение при съветските бойни кораби, и приети на въоръжение през 1961 г.
Представлява неуправляем реактивен снаряд с фугасна бойна част. Има твърдогоривен реактивен двигател и извършва полет по балистична траектория. Взривателят ѝ, УДВ-60, се активира при влизането на бомбата във водата и осигурява детонирането на бойната част при удар в целта или на предварително зададена дълбочина от 15 до 350 м. През 1966 г. на въоръжение във ВМФ за комплектация на РГБ-60 е приет неконтактен взривател ВБ-2. Последният е основан на активен акустичен принцип на действие с радиус на реагиране 6 м. Той се намира в корпуса на УВД-60 и се използва в комбинация с него. Взривът на една от бомбите предизвиква сработването на взривателите на другите бомби от залпа в радиус до 100 м.
РГБ-60 основни характеристики:
Калибър на бомбата, мм 212 Дължина на бомбата, мм 1830 Тегло, кг 119,5 Маса на ВВ, кг 23,5 Скорост на потапяне - 11,6 м/с Ефективен радиус на реагиране - 6 м Дълбочина на потапяне – до 450 м
РПК-8
[редактиране | редактиране на кода]„Запад“ (РПК-8) е дълбока модернизация на РБУ-6000, който е Противолодъчен ракетен комплекс с радиус на действие до 4,3 км, при който се използват новите противолодъчни ракети 90Р с подводен самонасочващ се снаряд.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. П. Гончие океанов. М., Военная книга, 2005, 192 с. ISBN 5-902863-03-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Anti-Submarine Missiles ((en))
- АО «Завод № 9» // Архивиран от оригинала на 2022-06-28. Посетен на 2023-08-23. ((ru))
- Russia launches serial production of upgraded rockets for anti-submarine warfare system ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно РБУ-6000
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „РБУ-6000“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |