Ягуар

	Ягуар
	♂ Ягуар
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Коткови (Felidae)
род:	Пантери (Panthera)
вид:	Ягуар (P. onca)
	Научно наименование
	Panthera onca (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	kansan – настояще, 0,502 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Ягуар в Общомедия
	[ редактиране ]

Вижте пояснителната страница за други значения на Ягуар.

Ягуарът (Panthera onca) е животно от семейство Коткови. Той е най-голямата котка в западното полукълбо и третата най-голяма в целия свят (след тигъра и лъва). Неговото име идва от южноамериканската индианска (най-вероятно от езика тупинамба) дума „jaguarete“, която означава „звяр“, като наставката „ete“ означава „истински“.^[2] Често го бъркат с леопарда, но той е по-голям, с широка глава и по-къси крака и опашка. Всъщност, според начина си на живот и по средата, която обитава, ягуарът повече прилича на тигъра. Има силно набито тяло, дълбок гръден кош и къси стабилни крака. Ушите му са закръглени. Козината на гърба му има характерно петнисто оцветяване. Големите му очи са златисто-кафеникави с кръгла зеница. Срещат се и черни екземпляри.

Размери

Ягуар в зоопарк Стара Загора

Ягуарът е третата най-едра котка в света след тигъра и лъва. При различните видове размерите варират в сравнително големи граници. Най-дребни са мексиканските ягуари, които са дълги до 1,6 m и тежат 50 kg, а най-едри са амазонските ягуари, живеещи в басейна на Амазонка и в Пантанал. Възрастните амазонски ягуари достигат 2,3 m дължина и тегло над 160 kg.

Рекорден по размери е ягуар, уловен в Гаяна, близо до границата с Венецуела, който е тежал 213 kg.

Разпространение

Среща се единствено в Америка – почти из цяла Южна и Централна Америка. Големи популации в Централна Америка има в Мексико (полуостров Юкатан), Белиз, Хондурас, Гватемала и Коста Рика (полуостров Оса). Най-големите популации се наблюдават в Пантанал и щата Мато Гросо в Бразилия. Най-характерните местообитания на ягуарите са тропически джунгли, в по-малка степен – засушливи места, обраснали с храсталаци, пасища. Понякога те се появяват в пампасите (южноамерикански степи) и в пустинни райони.

Начин на живот и хранене

Той е уединено създание, освен по време на разплод. Главно стои на сушата, но може да плува много добре. Ловуват и преследват сами. Рядко се наблюдават повече животни заедно. Ягуарът не може да бъде определен като нощен или дневен ловец. Мощната челюст, с която прегризва черепа на жертвата си, му позволява да яде животни като каймани^[3] и костенурки. Обикновено убива жертвата си с едно захапване. За разлика от повечето котки, ягуарът обикновено захапва животните не за врата, а за черепа. Плячката е доста разнообразна, но най-предпочитани са елените, пекари (вид диво прасе), агути и капибара (най-големият гризач в света). Напада и едри тапири, когато те идват на водопой, отвлича кучета и домашни животни, лови алигатори, костенурки, риба и някои дребни животни.

Ягуарът често напада домашните животни. Причината за това е изсичането на горите, на чието място се застрояват населени места или ферми, които навлизат в жизнената среда на ягуарите. В много редките случаи, когато ягуарите живеят на групи, или по време на брачния им период, те използват сложна и разнообразна комбинация от звуци, ръмжене и мяукания, с различна сложност, продължителност и интонация като средство за общуване в групата, или по време на брачните игри.

Размножаване

В природата мъжките и женските ягуари се срещат само с цел чифтосване. След това мъжкият напуска женската.

След 100 – 110 дни бременност тя ражда от 1 до 4 малки. При раждането те са слепи и телесната им маса е 700 – 900 g. На около шестмесечна възраст тръгват с майка си на лов. Остават с нея около две години, след което тръгват да търсят собствена ловна територия. Достигат полова зрялост около третата си година.

Намаляване на популацията

От средата на 40-те до началото на 70-те години на XX век, в популацията на тази дива котка се отбелязва значителен спад. През 60-те години ежегодно се убивали до 15 000 ягуара, като основната причина за това била търговията с кожи. През 1967 г. влизат в сила и първите закони, които целят да намалят избиването на животното. През следващите 10 години търговията с кожи намалява, но проблемът съществува и в наши дни.^[4]

Наред с бракониерите, пред оцеляването на вида съществуват и други проблеми. Те са свързани с намаляване териториите, считани за естествени местообитания на хищника, както и недостатъчната плячка, което от своя страна от години насочва вниманието му към стадата на южноамериканските фермери. В опит да защитят добитъка си, фермерите убиват ягуарите.^[4]

Възстановяване и опазване

Днес ягуарът е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай. Особено строги са мерките против ловците в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу. Все повече от местата, където живеят ягуари, се превръщат в резервати – един от най-красивите от тях е „Ула – Ула“ в Боливия. Нещо повече: правят се сериозни крачки към създаването на трансгранични защитени територии. Чудесен пример за това е Зеленият коридор между Аржентина и Бразилия.

С цел опазване вида, през 1986 година в Белиз се изгражда резерват с площ от около 400 km². Впоследствие се създават още резервати и паркове (в Бразилия, Перу, Мексико и други), някои от които с площ от хиляди квадратни километри.^[4]

Въпреки че ягуарът е сред най-дълго живеещите котки, учените срещат доста трудности в проследяването му в естествената му среда. Правят се и опити за връщането на вече заловени ягуари обратно в дивите им местообитания – от 95 ягуара от различни зоологически градини в САЩ са върнати на свобода и се следят едва 22 от тях. Целта на тази програма е да бъдат пуснати 120 индивида, чието движение да се следи чрез радиотелеметрия.

Допълнителни сведения

Ягуарът няма причина да се страхува от нито едно животно, освен от човека. От всички големи котки, ягуарите са най-неуловимите и най-малко изучени.

Според International Species Information, в света има 292 ягуара, а още 100 има в зоологически градини в САЩ. Без съмнение, ягуарът е една от най-редките диви котки на планетата ни. През 90-те години, ягуарът често се срещал в Аризона, чак до Гранд Каньон и някои съседни щати, но безогледният лов ги е довел почти до пълно изчезване от Щатите. Днес около 150 – 200 екземпляра живеят около района на град Тусон, Аризона.

Източници

↑ Panthera onca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ jaguares.com.ar
↑ Jaguar Attacks Caiman Crocodile – CLOSE UP FOOTAGE в // Oct 3, 2013. (на английски)
↑ ^а ^б ^в www.az-znam.com^{[неработеща препратка]}

Външни препратки

Ягуар в ITIS

[1] Panthera onca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] uares.com.ar

[3] Jaguar Attacks Caiman Crocodile – CLOSE UP FOOTAGE в // Oct 3, 2013. (на английски)

[:0-4] а ^б ^в www.az-znam.com^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]