Капибара
Капибара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Капибара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
♀ Капибара | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Капибара в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris) е най-големият съществуващ гризач в света. Най-близките му родственици са агутите, чинчилите, морските свинчета и бобрите. Названието „капибара“ произхожда от kapiÿva на езика гуарани и означава „който яде тънка трева“, докато научното му наименование, „hydrochoerus“, идва от гръцки ὕδρω (идро = вода) + χοίρος (хоирос = прасе, свиня).[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Капибарите имат тежки, бъчвообразни тела и къси глави и имат червеникаво-кафява козина върху горната част на тялото си, която преминава в жълтеникаво-кафява отдолу. Възрастните капибари достигат до 130 cm на дължина и до тегло от 65 kg. Има сведения за екземпляр с тегло 105,4 kg. Капибарите имат леко ципести крака, нямат опашка и имат 20 зъба. Задните им крака са малко по-дълги от предните. Муцуните им са подравнени с очите, ноздрите и ушите са на върха на главата им. Женските са малко по-леки от мъжките екземпляри. Женските тежат средно от 34 до 61 kg, докато мъжките обикновено тежат от 36 до 66 kg.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Капибарата се среща по бреговете на различни водоеми в тропическите и умерени части на Централна и Южна Америка, на изток от Андите – от Панама до Уругвай и до североизточните части на Аржентина (до 38°17' ю. ш., провинция Буенос Айрес).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hydrochoerus hydrochaeris (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Queirolo, D., Vieira, E. & Reid, F. Hydrochoerus hydrochaeris // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 17 юни 2011. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|