337 г. пр.н.е.
Облик
(пренасочване от 337 пр.н.е.)
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
337 (триста тридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- През зимата или пролетта представители на всички гръцки градове и държави са свикани в Коринт на събрание. Единственото изключение е град Спарта, който отказва да се отзове. На събранието е приет общ мир между всички страни като негов гарант става цар Филип II Македонски. Създава се общ орган (синедрион) с представители на всички участващи, който да следи за налагането и спазването на мира. Държавите членки взимат участие на пропорционален принцип като всяка получава брой на представители и гласове съобразно военната си тежест. Държавите се задължават да не приемат вражески действия, чрез война или подривна дейност, една срещу друга. Синодът е натоварен да арбитрира спорове и нарушения на мира, да избере общ военен командир и да събира войски, които да служат под неговото командване.[1]
- На втора среща между делегатите през пролетта или лятото официално е институционализиран синедриона на т.нар. Коринтски съюз и за негов хегемон е избран Филип II. Освен това е взето решение да се обяви война на Персийската империя като възмездие за разграбването и разрушаването на гръцките светилища от персийците 150 години по-рано.[1]
- Началото на кампанията срещу Персия е насрочено за пролетта на следващата година, а междувременно през лятото на тази вниманието на Филип е концентрирано върху Илирия, където той с военна демонстрация се опитва да откаже местните племена от опити за бунтове.[2]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Сулпиций Лонг и Публий Елий Пет.
- Започва военна кампания срещу сидицините, аврунки и волските.[3]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Тимолеон, коринтянин от аристократична фамилия, пълководец и държавник (роден ок. 411 г. пр.н.е.)
- Ариобарзан II, персиец, управлявал от 363 пр.н.е. до 337 пр.н.е. град Киос в Мизия, на източния бряг на Мраморно море
- Дионисий Младши, тиран на град Сиракуза (роден ок. 397 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 764
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 785
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660