326 г. пр.н.е.
Облик
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
326 (триста двадесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Македонската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Велики прекосява река Инд.
- В битка при река Хадасп, която е последна от големите битки на Александър, македонският цар побеждава индийския владетел Пор. Победата е пълна и отпразнувана с провеждането на игри на мястото и основаването на градовете Буцефала, на мястото на македонския лагер, и Никея, на мястото на самата битка.[1] Впечатлен от храбростта и физическата височина на Пор, Александър го оставя да владее своите земи и приема неговите врагове за свои като атакува източния съсед на Пор, който е негов братовчед и анексира териториите му.[2]
- Александър желае да продължи похода на изток, но сред изтощената му армия достигнала бреговете на река Хифасис (Hyphasis, днешна Беас) избухва недоволство, което се оказва непоклатимо и поради, което царя обявява, че ще се завърне с войниците си на запад.[3] Той се връща при река Хадасп, където в Буцефала е построен голям флот от транспортни кораби командван от Неарх, с помощта на който голяма част от войската се придвижва на юг по течението, а останалите сили ги следват по суша. По пътя Александър напада земите на малите и ги побеждава, но е ранен сериозно, когато превзема последната им крепост. След като се възстановява той приема официалната капитулация на малите и оксиканите, а земите на юг до мястото, където река Acesines (Чанаб) се влива в Инд са консолидирани в голяма сатрапия поставена под командването на Филип, син на Махата.[4]
- След това Александър се насочва към Синд, където също е създадена сатрапия командвана от Питон.[4]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Петелий Либон Визол и Луций Папирий Курсор.
- Приет е Lex Poetelia Papiria, който забранява нексума.[5]
- Квинт Публилий Филон става първият известен в историята проконсул.[5]
- Започва Втората самнитска война. Римляните извършват поход в Западен Самниум, самнитският гарнизон на Неапол е прогонен, а градът сключва съюз с Рим.[5]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Фарнаваз I, цар на Иверия (умрял 234 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Коин, македонски пълководец (роден ок. 360 г. пр.н.е.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 831
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 832
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 833
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 834
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661