309 г. пр.н.е.
Облик
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
309 (триста и девета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- Касандър и Полиперхон се помиряват след като последния получава от македонския цар Пелопонес и е назначен за стратег. В замяна на това представеният като незаконен син на Александър Велики Херакъл, който Полиперхон се опитва преди това да наложи като македонски цар, е убит[1]
- Арей I наследява дядо си Клеомен II като цар на Спарта.
- Деметрий Фалерски извършва преброяване на населението в Атика, което установява наличието на 21 000 граждани, 10 000 метеки и 400 000 роби.[2]
В Тракия
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Сиракузците постигат голяма победа срещу картагенците в долината на река Анап (Anapus). Картагенският военачалник Хамилкар е пленен и убит като главата му е изпратена на Агатокъл, който по това време води кампанията си в Северна Африка.[5]
В Африка
[редактиране | редактиране на кода]- Картагенците побеждават нумидийците и принуждават голяма част от тях да се закълнат във вярност, но следваната от Агатокъл и войската му картагенска армия е победена и принудена да отстъпи.[6] Въпреки това победата на сиракузкия тиран не е пълна, защото нумидийците разграбват лагера на войската му.[6]
- В търсене на нови съюзници за войната срещу картагенците, Агатокъл сключва съюз на македонския пълководец Офел, който управлява Киренайка номинално под властта на Птолемей I, но реално като независим владетел.[6]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Диктатор е Луций Папирий Курсор.
- Римляните постигат победи в южна Етрурия.[7]
- Сключени са тридесетгодишни мирни договори с Перузия, Кортона и Арециум, както и съюз с Камеринум.[7]
- Самнитите завладяват Алифе, но са победени от римляните, предвождани от диктатора Курсор, при Лонгуле.[7]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Херакъл, извънбрачен син на Александър Македонски и персийската благородничка Барсина (роден 327 г. пр.н.е.)
- Барсина, персийската благородничка (роденa 363 г. пр.н.е.)
- Клеомен II, цар на Спарта
- Птолемей, македонски военачалник
- Хамилкар II, картагенски пълководец, син на Гискон I и внук на Ханон I Велики
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 54
- ↑ W. Cunningham. „Western Civilization in Its Economic Aspects: Volume 1, Ancient Times“, Cambridge University Press, 2013. стр. 109
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 110
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 495
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 401
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 396
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 663