317 г. пр.н.е.
Облик
<< | 4 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
317 (триста седемнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Македонската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Полиперхон прави прокламация с редица обещания за свобода и възстановяване на привилегии към гръцките градове в опит да заздрави политическото си положение.[1]
- Атина, управлявана от Деметрий Фалерски, сключва договор с Касандър, според който града запазва територията си, приходите си, корабите си и т.н. в замяна на приятелство и съюз с диадоха, който запазва правото да окупира хълма Мунихия до края на войната със съперниците му.[2]
- Загубата на Атина и равнодушния отклик към прокламацията му ограничават влиянието на Полиперхон най-вече до Пелопонес, където той е зает да се бори с атакуващия Касандър.[3]
- Касандър е обявен за регент с помощта на царицата Евридика II, която има амбицията да узурпира властта.[3]
- Майката на Александър Велики и баба на наследника му Александър IV Олимпия използва отсъствието на Касандър, за да нахлуе в Македония начело на епирска армия и с подкрепата на Полиперхон, като успява да залови Евридика, нейния съпруг цар Филип III Аридей и брата на Касандар с име Никанор, като скоро след това нарежда те да бъдат убити.[3]
В Епир
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Юний Бубулк Брут и Квинт Емилий Барбула.
- Римляните превземат Форентум в Апулия и Нерулум в Лукания.[4]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Стратоника I, принцеса от Древна Македония от династията Антигониди и царица на Селевкидската империя (умрял 268 г. пр.н.е.)
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Филип III Аридей, цар на Древна Македония, цар на Азия и фараон на Египет (роден 359 г. пр.н.е.)
- Евридика II, дъщеря и съпруга на македонски царе от династията на Аргеадите
- Клит, древномакедонски адмирал, командант на флота (nauarchos) на Александър Македонски и диадох
- Пор, пенджабски раджа
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 42
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 43
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 44
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 661