213 г. пр.н.е.
Облик
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
213 (двеста и тринадесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Квинт Фабий Максим и Тиберий Семпроний Гракх.
- Рим си възвръща контрола на Арпи.[1]
- В началото на годината Марк Клавдий Марцел, след като първоначалните му атаки срещу градските стени са отбити, подлага Сиракуза на продължила около две години обсада.[1][2] В борбата си с римляните населението и военните сили в града се ползват от инженерната мисъл на известния учен Архимед, който построява редица машини спомогнали за отбраната на града.[2]
- Оставяйки част от армията да поддържа обсадата, Марцел се заема да покори околните зависими от Сиракуза градове.[2]
- Картагенска армия начело с Химилкон и наброяваща 25000 пехота и 3000 кавалерия дебаркира в Сицилия и превзема Агригент.[2][3]
В Испания
[редактиране | редактиране на кода]- Братята Сципиони, Публий Корнелий Сципион и Гней Корнелий Сципион Калв, посрещат посланици на царя на Западна Нумидия Сифакс, който се е разбунтувал срещу Картаген. Те сключват съюз и римляните изпращат войници, които да тренират армията му за борба с картагенците и техния съюзник Масиниса.[2]
На Балканите
[редактиране | редактиране на кода]- Филип V Македонски побеждава илирите в битката при Лисос и завладява града и околностите му.[1]
В Мала Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Антиох III в съюз с пергамския цар Атал I успява да плени и екзекутира сепаратиста Ахей, който се е обявил за самостоятелен владетел, след дълга обсада на град Сарди.
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- Арат от Сикион, древногръцки пълководец и държавник (роден 271 г. пр.н.е.)
- Ахей, селевкидски генерал и сепаратист
- Луций Корнелий Лентул Кавдин, римски политик
- Гай Папирий Мазон, римски политик
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 526
- ↑ а б в г д Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 104
- ↑ „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 61