Битка при Лисос
Битка при Лисос | ||
Първа македонска война | ||
Информация | ||
---|---|---|
Период | 213/214 пр.н.е.[1] | |
Място | Лисос (дн. Албания) | |
Резултат | решителна македонска победа | |
Командири и лидери | ||
|
Битката при Лисос (днешния град Лежа в Северна Албания) през 213 или 212 г. пр. Хр.[1] е част от кампаниите на македонския цар Филип V срещу съюзните на Рим илирийски племена по време на първата римско-македонска война.
След две безуспешни експедиции в Адриатика в предходните години (втората приключила с поражение от римляните при Аполония през 214 г. пр. Хр.)[2], Филип настъпва в Южна Илирия през Дасаретида. Зает в борба с Ханибал в Италия, Рим не отделя необходимите сили, за да попречи на македоните, и се задоволява да контролира крайбрежието (Аполония, Дирахион) с част от флота си.[1] Македонските войски покоряват земите в поречието на Генусус (днес Шкумби), напредват на север към владенията на ардиейския цар Скердилаид и достигат устието на Дрилон (днес Дрин).
Най-силната крепост в района е акрополът в близост до град Лисос, където намират убежище голяма част от населението и воините от областта. Битката продължава два дни. През първия Филип успява да овладее акропола на Лисос с хитрост – защитниците му са подлъгани да нападнат престорено отстъпващите македони, но, сами атакувани от засада, не успяват да се приберат обратно в крепостта и са принудени да отстъпят в града. На втория ден Лисос е завладян с обща атака на македонската войска.[3]
С овладяването на Лисос и областта му Филип V си осигурява опорна база на адриатическия бряг. Липсата на собствена флота (унищожена при Аполония) и липсата на подкрепа от съюзен Картаген възпрепятстват плановете му да премине в Италия в помощ на Ханибал.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Walbank, F.W. Philip V of Macedon. Cambridge, 1940. с. 80.
- ↑ Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ред.). The Cambridge Ancient History, т. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 95 – 96, 98.
- ↑ Walbank 1940, с. 80 – 81.
- ↑ Walbank 1940, с. 81 – 82.