216 г. пр.н.е.
Облик
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
216 (двеста и шестнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Теренций Варон и Луций Емилий Павел (за II път).
- Всеки от консулите получава командването на армия от 4 легион (ок. 20000 войници) плюс сходен брой спомагателни сили от съюзниците на Рим за да се бият с Ханибал. Луций Постумий Албин (консул 234 пр.н.е.) е изпратен с друга армия да се бие в Цизалпийска Галия.[1]
- Ханибал превзема римската армейска снабдителна база Кана в Апулия, а скоро след това в близост пристигат и консулските войски, които са допълнени с още подкрепления и достигат численост от около 80 000 войници.[1]
- 2 август – в битката при Кана Ханибал унищожава обединените сили на консулите и нанася едно от най-известните поражения на римската армия. Консулът Павел загива в битката, но Варон успява да избяга във Венузия, където командва оцелелите около 10 000 войници.[1]
- След катастрофата при Кана множество градове и съюзници на Рим в Южна Италия преминават на страната на картагенците, включително по-голямата част от Апулия, Брутиум, Самниум и Кампания начело с град Капуа.[1][2]
В Испания
[редактиране | редактиране на кода]- Картагенски пратеници нареждат на Хасдрубал Барка да поведе войски от Испания към Италия, за да усили брат си Ханибал.[2] На негово място за командващ в Испания е назначен Химилкон.[2]
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Военна кампания на цар Антиох III срещу сепаратиста Ахей (216 – 213 г. пр.н.е.)[2]
На Балканите
[редактиране | редактиране на кода]- Операциите на Филип II Македонски по адриатическото краибрежие са смутени от действията на римския флот.[2]
Починали
[редактиране | редактиране на кода]- 2 август:
- Луций Емилий Павел, консул през тази година
- Гней Сервилий Гемин, римски политик и генерал
- Марк Минуций Руф, римски политик и генерал
- Гелон II, тиран на Сиракуза (роден ок. 266 г. пр.н.е.)