278 г. пр.н.е.
Облик
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
278 (двеста седемдесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули са Гай Фабриций Лусцин (за II път) и Квинт Емилий Пап.
- Римляните постигат победа над тарентинците, луканите, брутите и самнитите и сключват споразумения с град Хераклея.[1]
- Картагенския посланик Магон пристига с флот, за да преговаря за съюз срещу цар Пир. Двете сили сключват споразумение като картагенците обещават да предоставят войници.[2]
В Сицилия
[редактиране | редактиране на кода]- Пир отговаря на призив за помощ от Акраг и пристига на остров Сицилия с малка армия от 8000 пехота и незначителна кавалерия като отлага кампанията си в Италия.[2][3]
- Картагенците блокират Сиракуза по суша и море, но скоро са принудени да се оттеглят поради приближаването на Пир, който заплашва да хване картагенския флот от 100 – 130 кораби между своя флот от 60 и сиракузкия от 140 кораби. Царят влиза триумфално в града, който му е официално предаден с неговата армия и флот[3]
- Успехът на Пир привлича на негова страна много сицилиански градове и тирани, което му позволява бързо да увеличи армията си до 30 000 пехота и 2500 кавалерия.[4]
В Мала Азия
[редактиране | редактиране на кода]- Антигон II Гонат и Антиох I Сотер се помиряват.[5]
- Никомед I наследява трона на Витиния от Зипойт.[5]
- Келтите нахлуват в Мала Азия под предводителството на Лутарий и Леонорий.[5]
Родени
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 667
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 80
- ↑ а б „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 478
- ↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 479
- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 499