Ясъюк
Ясъюк Ιάσιο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Марония-Шапчи |
Географска област | Западна Тракия |
Надм. височина | 86 m |
Население | 163 души (2001) |
Ясъюк или Юсуюк (на гръцки: Ιάσιο, Ясио, катаревуса Ιάσιον, Ясион) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра северно от Шапчи (Сапес).
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ясъюк е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яса-убелер (Yasa-oubeller) има 48 домакинства и 215 жители българи.[1]
През 90-те години на 19 век в селото под влияние на съседното Калайджидере (Каситера) започва откъсване от българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия.[2] Водители на българщината в селото са първенците Иван Чакъра, кметът Христо, Вълчо Кеменчеджията, Васил Дерменджията и други.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български екзархийски семейства.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Ясъюк е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ясъюк
- Кралю Неделков Михайлов (1890 – 1916), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 4-та битолска дружина.[6] Младши подофицер, загинал през Първата световна война[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 184.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 186.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 459.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 28