Каледжидере
| Каледжидере Κασσιτερά | |
  Каледжидере  Каледжидере  Каледжидере | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 30 души (2001) |
Каледжидере, Калайджидере или Каладжидере (на гръцки: Κασσιτερά, Каситера, на турски: Kalaycidere, Калайджидере) e село в Гърция, дем Марония-Шапчи, Гюмюрджинско в Беломорска Тракия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Каледжидере е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каледжидере (Kalaidjidere) има 250 домакинства и 1235 жители българи.[1]
От 400 български къщи в началото на ХХ век.[2] при гръцкото управление понастоящем е западнало и тук живеят само 30 души.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 350 български екзархийски семейства.[4]
Забележителен е манастирът „Свети Димитър“. Възрожденският храм започва да се строи в 1856 г. и окончателно е завършен в 1858 г. Днес кирилските надписи са напълно заличени.[5]
До селото има порфирно полиметално медно-златно рудно находище, с високо съдържание на сребро, телур, бисмут и молибден и гранулати самородно злато.[6][7]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Вълчо Ракшиев | |
| 2. Никола Ракшиев | брат на Вълчо |
| 3. Хаджи Шенко Николов | |
| 4. Георги Тумбев | |
| 5. Тойчо Ребров | |
| 6. Вълко Копукат | |
| 7. Янко Кирчев Палитов | свещеник |
| 8. Никола Илиев | свещеник |
| 9. Хаджи Вълчо Стоянов | |
| 10. Никола В. Пехливанов | |
| 11. Тодор Карабекиров | |
| 12. Вълчо Камушев | |
| 13. Делчо Пехливанов | |
| 14. Д. Д. Каладжиев | |
| 15. Куртю И. Бакърджиев[8] | |
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Каледжидере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През Междусъюзническата война цялото село е опожарено от османски войски, 15 старци са избити, а 105-годишният Георги Грънчаря и внукът му Георги Караджов били живи набити на кол и след това изгорени. Отрядът на Вълчо Георгиев улеснява бягството на населението. Каледжидеренци се изтеглят в България и се настаняват в хасковските села, а Вълчо Георгиев — в село Ябълково. След сключването на Букурещкия и Цариградския мирен договор, Западна Тракия остава в България и бежанците от Каледжидере се завръщат. Едни се установяват в Шапчи, други в Ешакьой, Кайбикьой, Бекиркьой, Евренкьой, а някои в Гюмюрджина.
На 22 февруари 1923 г. жители на селата Чобанкьой и Калайджи дере са отведени под усилена стража от гръцки военни на заточение по егейските острови.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Каледжидере
Хаджи Вълчо Стоянов – Пирин, член на ВТРО и на Кърджалийския окръжен революционен комитет към 1931 година[11]- Вълчо Хаджиев виден български революционер от ВМОРО
- Димитър Бешков, български опълченец, на 19 април 1877 година постъпва в IV рота на I дружина на Българското опълчение, уволнен е на 1 юли 1878 година[12]
- Енчо (Яне, Яни) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, градинар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[13]
- Петко Радев – Малък Петко, съратник и побратим на Капитан Петко войвода
- Русин Ребров (1911 – ?), български комунист[14]
- Яне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, работник, 4 рота на 10 прилепска и 3 рота на 11 сярска дружина[15]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Анастасъ Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919 – 1924, София 1940
- ↑ Гърция, Преброяване 2001 г.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Фотогалерия на възрожденския храм „Свети Димитър“
- ↑ Earth and Environmental Science[неработеща препратка]
- ↑ ((en)) Геология на Балканите
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 197.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 8, 08 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 44.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 368. Посетен на 4 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.