Направо към съдържанието

Шотландско просвещение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шотландско Просвещение)
Дейвид Хюм и Адам Смит на сградата на Шотландската национална портретна галерия

Шотландското просвещение е периодът в Шотландия през XVIII и началото на XIX век, характеризиращ се с изблик на интелектуални и научни постижения.

Към XVIII век Шотландия е обхваната от мрежа от енорийски училища в низините, има 4 университета. Културата на Просвещението се изгражда с внимателно четене на новите книги и почти ежедневни обсъждания и дискусии в читателски клубове и интелектуални центрове като обществото The Select Society и по-късно The Poker club в Единбург, както и в средите на старите университети (Сейнт Андрюс, Абърдийн, Глазгоу и Единбург).[1][2]

Споделяйки хуманистичния и рационалистичен поглед на европейското Просвещение от същия период, мислителите на шотландското Просвещение твърдят, че е важно постиженията на човешкия разум да се съчетаят с отхвърлянето на всяка власт, която не е разумно оправдана. В Шотландия Просвещението се характеризира с дълбок емпиризъм и практичност, а главните ценности са стремежът към усъвършенстване, към добродетели и практическа полза за индивида и обществото като цяло.

Сред областите, които бързо се развиват, са философията, политическата икономия, инженерството, архитектурата, медицината, геологията, археологията, правото, селското стопанство, химията и социологията. Известни имена сред шотландските мислители и учени от този период са Франсис Хътчесън, Дейвид Хюм, Адам Смит, Дугалд Стюарт, Томас Рийд, Робърт Бърнс, Адам Фъргюсън, Джон Плейфеър, Джоузеф Блек и Джеймс Хътън.

Шотландското Просвещение оказва влияние далеч отвъд границите на Шотландия, не само поради уважението, с което се ползват постиженията на отделните учени, но и поради това, че неговите идеи и нагласи са пренесени из цяла Европа и Северна Америка от шотландската диаспора, както и от европейските и американски студенти, които са следвали в Шотландия.

Предпоставки

[редактиране | редактиране на кода]

Корените на шотландското Просвещение могат да бъдат проследени до седемнадесети век, когато на европейския континент е налице впечатляващо шотландско участие и ангажираност в областта на правото, науката, медицината и икономиката. Шотландското просвещение от осемнадесети и деветнадесети век е естествено развитие на този по-ранен ангажимент и напредък на знанието.

Съюзът с Англия през 1707 г. слага край на шотландския парламент. Парламентаристите, политиците, аристократите и стажантите се преместват в Лондон. Шотландското право обаче остава напълно отделено от английското право, така че съдилищата по гражданско право, адвокатите и юристите остават в Единбург. Седалището и ръководството на Шотландската църква също остават, както и университетите и лечебните заведения. Адвокатите и съдиите, заедно с професорите, интелектуалците, медицинските специалисти, учените и архитектите, създават нов елит от средната класа, който доминира в градска Шотландия и улеснява шотландското Просвещение.[3][4]

Икономически растеж

[редактиране | редактиране на кода]

При обединението от 1707 г. Англия има около пет пъти повече население от Шотландия и около 36 пъти повече богатство, но има само два университета срещу четири шотландски (Сейнт Андрюс, Глазгоу, Абърдийн и Единбург). Започва икономическа експанзия, която да затвори тази празнина.[5] Сред дворяните и благородниците контактите с Англия водят до съзнателен опит за подобряване на селското стопанство. Въпреки че някои притежатели на имоти подобряват качеството на живот на своите работници, въвеждането на загражденията води до безработица и принудителни миграции към градовете или в чужбина.[6] Основната промяна в международната търговия е бързото разширяване на Америка като пазар.[7] Търговците от Глазгоу се възползват най-добре от тази нова търговия. Първоначално снабдявайки колониите с промишлени стоки и внасяйки тютюн, те го изнасят във Франция. Търговците, занимаващи се с този доходоносен бизнес, стават много богати. Наричат ги тютюневите лордове, и те доминират в града през по-голямата част от осемнадесети век.[8] Банковото дело също се развива в този период. Банката на Шотландия, основана през 1695 г., е заподозряна в якобитски симпатии и затова през 1727 г. е основана конкурентната Royal Bank of Scotland. Местни банки започват да се създават в градове като Глазгоу и Ейр. Това дава на разположение капитал за бизнес и за подобряването на пътищата и търговията.[9]

Образователна система

[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновеният от хуманизма акцент върху образованието в Шотландия получава завършек с приемането на Закона за образованието от 1496 г., който задължава всички синове на барони и по-значителни земевладелци да посещават училище (първият закон за задължително образование в света).[10] По-късно мрежата от енорийски училища се разширява като част от проект за протестантско образование през 16 век, а поредица от кралски и парламентарни актове подкрепят неговото развитие и финансиране.[11] Към края на 17 век низините повсеместно са обхванати от енорийски училища, но планинските райони изостават.[12] Една от последиците от образователната система е широко разпространеното убеждение през 19 век, че много „момчета от село“ са успели да се издигнат и да заемат висок пост и че грамотността в Шотландия е много по-висока, отколкото в съседните страни, особено в Англия.[12] Днес историците са разделени по този въпрос.[13] Независимо от действителното нивото на грамотност, е ясно, че много шотландски студенти са придобили форма на визуална грамотност, която им е позволила да организират и запомнят информацията по ефикасен начин.[14][15]

Към 17 век Шотландия има пет университета. След гражданските войни, Протектората и чистките по време на възстановяването, те се връщат към учебната си програма, която успява да обхване икономиката и науката, предлагайки висококачествено либерално образование на синовете на благородници и дворяни.[12] Във всички се създават или възстановяват катедри по математика. Построени са астрономически обсерватории в Сейнт Андрюс и в колежите в Абърдийн. Робърт Сиббалд (1641 – 1722) е назначен за първи професор по медицина в Единбург и става съосновател на Кралския колеж на лекарите в Единбург през 1681 г.[16] Тези събития помагат на университетите да се превърнат в главни центрове за медицинско образование и да поставят Шотландия начело на новото мислене.[12] В края на века Медицинският университет на Единбургския университет е един от водещите научни центрове в Европа, известен с имената на анатома Александър Монро, химиците Уилям Кълън и Джоузеф Блек и естествоизпитателя Джон Уокър.[17] През 18 век достъпът до шотландските университети вероятно е бил по-отворен, отколкото в съвременна Англия, Германия или Франция. Обучението е по-евтино и студентите имат по-голяма социална представителност.[18]

Интелектуален климат

[редактиране | редактиране на кода]

Във Франция Просвещението започва в салоните и стига до кулминация с голямата Енциклопедия (1751 – 72), редактирана от Денис Дидро и (до 1759 г.) Жан льо Рон Даламбер (1713 – 84), с участието на стотици водещи интелектуалци като Волтер (1694 – 1778), Русо (1712 – 78)[19] и Монтескьо (1689 – 1755). Продадени са около 25 000 броя от 35-томния комплект, половината от които извън Франция. В шотландския интелектуален живот културата е тясно обвързана с книгите.[20] През 1763 г. в Единбург работят шест печатници и три хартиени фабрики; към 1783 г. има 16 печатници и 12 хартиени предприятия.[21]

Интелектуалният живот се върти около поредица от клубове, основани в Единбург през 1710-те години. Един от първите е Easy Club, чийто съосновател е печатарят Томас Рудиман. Клубовете достигат Глазгоу към 1740-те години. Един от първите и най-важни в града е Клубът за политическа икономия, насочен към създаване на връзки между учените и търговците[22] чийто виден член е Адам Смит.[23] Други клубове в Единбург са The Select Society, сформиран от младия Алан Рамзи, виден художник, и философите Дейвид Хюм и Адам Смит[24] и по-късно, The Poker Club, създаден през 1762 г.[25]

Към 1750 г. големите градове в Шотландия са създали интелектуална среда на взаимно подкрепящи се институции, като университети, читателски клубове, библиотеки, периодични издания, музеи и масонски ложи. Шотландският интелектуален климат е „преобладаващо либерален, калвинистки, нютонов и свързан с идеята за Бог, което изиграва важна роля за по-нататъшното развитие на просвещението“.[26][27] Неговото „централно постижение е новата способност да разпознава и тълкува социалните модели“.[28]

Основни интелектуални области

[редактиране | редактиране на кода]

Емпиризъм и индуктивни разсъждения

[редактиране | редактиране на кода]

Първият голям философ на шотландското Просвещение е Франсис Хътчесън (1694 – 1746), който е професор по морална философия (етика) в Глазгоу от 1729 до 1746 година. Той е важна връзка между идеите на Шафтсбъри и по-късната Шотландска школа на здравия смисъл, развивайки утилитарно и консеквенистично мислене.[29] Под влиянието на Шафтсбъри се намира и Джордж Търнбул (1698 – 1748), който е регент в колежа Маришал, Абърдийн, и публикува новаторски трудове в областта на християнската етика, изкуството и образованието.[30]

Дейвид Хюм (1711 – 76) с труда си Трактат за човешката природа (1738) и Есета, морални и политически (1741) помага да се очертаят рамките на философския емпиризъм и скептицизъм.[29] Той ще окаже голямо влияние върху по-късните фигури на Просвещението, включително Адам Смит, Имануел Кант и Джереми Бентъм.[31] Аргументът на Хюм, че няма ефективни причини, скрити в природата, е подкрепен и разработен от Томас Браун (1778 – 1820), който е наследник на Дугалд Стюарт (1753 – 1828) в Единбург и който ще окаже голямо влияние върху по-късните философи, включително Джон Стюарт Мил.[32]

За разлика от Хюм, Томас Рийд (1710 – 96), ученик на Търнбул, заедно с духовника Джордж Кембъл (1719 – 96) и писателя-моралист Джеймс Бийти (1735 – 1803), формулират т.нар. Шотландска школа на здравия смисъл.[33] Рейд излага своите теории в „Изследване на човешкия ум върху принципите на здравия смисъл (1764).[34] Този подход твърди, че съществуват определени понятия като човешкото съществуване, съществуването на твърдите тела и някои основни морални „първи принципи“, които са присъщи на човека и от които трябва да бъдат изведени всички последващи аргументи и морални системи. Той може да се разглежда като опит за съгласуване на новите научни разработки на Просвещението с религиозната вяра.[35]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Основните литературни фигури, произхождащи от Шотландия през този период, включват Джеймс Босуел (1740 – 95), чиито An Account of Corsica (1768) и The Journal of a Tour to the Hebrides (1785) описват многобройните му пътувания, а Животът на Самуел Джонсън 1791) е основен източник за живота на един от основните английски просветители и неговия кръг.[36] Алан Рамзи (1686 – 1758) е инициатор на пробуждането на интереса към старинната шотландска литература, както и водещ автор на тенденцията за пасторална поезия, допринасяйки за развитието на определен тип поетична строфа.[37] Адвокатът Хенри Хоум, лорд Камес (1696 – 1782) допринася значително за изучаването на литературата с Elements of Criticism (1762), която става стандартен учебник по реторика и стил.[38]

Хю Блеър (1718 – 1800) е проповедник към Шотландската църква и оглавява катедрата по реторика и литература в Единбургския университет. Той издава творчеството на Уилям Шекспир и добива известност със своите Проповеди (1777 – 1801) в пет тома, в които проповядва християнски морал, както и с лекциите си по реторика и белетристика (Lectures on Rhetoric and Belles Lettres) (1783). Проповедите му съчетават реторическото изкуство на хуманизма със сложна теория за връзката между произхода на езиковите и когнитивните умения у човека.[39] Трудовете му оказват влияние върху следващите мислители, включително Адам Смит и Дугълд Стюарт.

Най-важният шотландски поет преди Бърнс е Робърт Фъргюсън (1750 – 74), който също пише на английски език. Неговите творби възпяват често родния Единбург и неговата жизнерадостност, например в най-известната му поема „Auld Reekie“ (1773).[40] Робърт Бърнс (1759 – 96), поет на Айршир и лирик, днес е широко възприет като национален поет на Шотландия и става основна фигура в романтичното движение. Освен че създава оригинални композиции, Бърнс събира и народни песни от цяла Шотландия, често ги преработва или адаптира.[41] Поезията на Бърнс се основава на същественото познаване и познаване на класическата, библейската и английската литература, както и на традицията на шотландските поети, пишещи на шотландски германски език.[42]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Адам Смит разработва и публикува Богатството на народите, отправна точка на съвременната икономика.[43] Тази студия, което оказва непосредствено въздействие върху британската икономическа политика, продължава да фигурира в дискусиите за глобализацията и митата.[44] Книгата посочва земята, труда и капитала като трите фактора на производството и основни източници на богатството на нацията, за разлика от физиократичната идея, че само земеделието е продуктивно. Смит обсъжда потенциалните ползи от специализацията чрез разделение на труда, включително увеличена производителност на труда и печалби от търговия, независимо дали разделението е между града и селото или между страните.[45] Неговата „теорема“, че „разделението на труда е ограничено от обхвата на пазара“ е описано като „ядро на теория за функциите на фирмата и индустрията“ и „основен принцип на икономическа организация“.[46] В изложение, което включва „един от най-известните пасажи в икономиката“[47] Смит пише как всеки индивид може да се опита да използва всеки наличен капитал в своя полза, а не в полза на обществото,[48] и то с цел печалба, която е необходима до известна степен за оборота на капитала в местната промишленост и има позитивна връзка със стойността на продукцията.[49] Икономистите свързват концепцията на Смит за невидимата ръка със загрижеността му за обикновените хора чрез икономически растеж и развитие[50] позволяващи по-високи нива на потребление, които Смит описва като „единствената цел на цялото производство“.[51][52]

Социология и антропология

[редактиране | редактиране на кода]

Мислителите на шотландското Просвещение развиват т.нар. „наука за човека“ (Science of man)[53] с представители като Джеймс Бърнет (лорд Монбодо), Адам Фъргюсън и др. които съчетават научния подход към изучаването на човешкото поведение в древните и примитивни култури с осъзнаването на съвременните движещи сили. Хю Блеър използва в своите проповеди съвременни понятия от антропологията[54] а според някои автори съвременната социология се е родила в Шотландия.[55] Лорд Монбодо днес е най-известен като един от основателите на съвременното сравнително езикознание. Той е първата известна личност, която твърди, че лингвистичните способности на човека еволюират според промените в околната и социалната среда.[56] Заедно с други учени той е сред първите, развили концепцията за еволюцията и по такъв начин предшествали идеята за естествен отбор, развита в научна теория от Чарлз Дарвин и Алфред Уолъс.[57]

Математика, наука и медицина

[редактиране | редактиране на кода]

Един от основните стълбове на шотландското Просвещение е научното и медицинското познание. Много от ключовите фигури са получили медицинско образование или в някакъв момент от кариерата си са изучавали наука и медицина. Наблюдават се мнозина лекари, аптекари, хирурзи и дори свещеници, запознати с медицината, които живеят в провинциални условия.[58] За разлика от Англия или други европейски страни като Франция или Австрия, представителите на шотландската интелигенция не се нуждаят от помощта на аристократични покровители и това ги кара да гледат на науката през очите на ползата, усъвършенстването и реформата.[59]

На 19-годишна възраст Колин Маклорен (1698 – 1746) е назначен за завеждащ катедрата по математика в колежа в Маришал и става водещ британски математик от своята епоха.[29] Математикът и физик сър Джон Лесли (1766 – 1832) е известен главно с експериментите си с топлина и е първият човек, който създава изкуствен лед.[60]

Други важни фигури в науката са Уилям Кълън (1710 – 90), лекар и химик, Джеймс Андерсън (1739 – 1808), агроном. Джоузеф Блек (1728 – 99), физик и химик, открива въглеродния диоксид (втвърден въздух) и латентна топлина, става основател на термохимията[61] и развива форма на запис, която мнозина смятат за първите химически формули.[62]

Джеймс Хътън (1726 – 97) е първият съвременен геолог, като неговата Теория на Земята (Theory of the Earth) (1795) оспорва съществуващите идеи за възрастта на Земята.[63] Неговите идеи популяризира ученият и математик Джон Плейфеър (1748 – 1819).[64] Преди Джеймс Хътън, достопочтеният Дейвид Юре, енорийски свещеник, първи прави илюстрации на фосили в опити да изследва геологията на южна Шотландия. Неговите находки дават тласък на развитието на естествознанието и изучаването на вкаменелостите.[65][66]

Значение

[редактиране | редактиране на кода]

Широкомащабното въздействие на шотландското просвещение намира израз с издаването на Енциклопедия Британика, публикувана в Единбург от Колин Макфаркуар, Андрю Бел и други. Първото издание излиза в три тома между 1768 и 1771, с 2659 страници и 160 гравюри, и бързо се превръща в стандартен справочик в англоговорещия свят. Четвъртото издание (1810) достига 16 000 страници в 20 тома. Енциклопедията продължава да се публикува в Единбург до 1898 г., когато е продадена на американски издател.[67]

Културно влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Шотландското просвещение има многобройни културни влияния в няколко области, включително архитектура, изкуство и музика.[68]

Шотландци са някои от най-значимите архитекти от този период, станали част от интелектуалната култура на Просвещението. Робърт Адам (1728 – 92) е архитект и интериорен дизайнер, а братята му развиват стила Адам[69] оказал влияние върху развитието на архитектурата във Великобритания, Западна Европа, Северна Америка и Русия.[70][71] Основният съперник на Адам е Уилям Чембърс, друг шотландец, но роден в Швеция[72] Чембърс е назначен за архитектурен учител на Принца на Уелс, по-късно крал Джордж III, а през 1766 г. заедно с Робърт Адам, като кралски архитект.[73][74]

Художниците включват Джон Александър и по-младия му съвременник Уилям Мосман (1700 – 71), нарисували портрети на много от дейците на Просвещението в Единбург.[75] Водещият шотландски художник от края на 18 век, Алан Рамзи, учи в Швеция, Лондон и Италия, след което се установява в Единбург. Там се утвърждава като водещ портретист на шотландските благородници и прави портрети на много от основните фигури на шотландското Просвещение, включително на своя приятел философ Дейвид Хюм и гостуващият му Жан-Жак Русо.[76] Гавин Хамилтън (1723 – 98) прекарва почти цялата си кариера в Италия и се превръща в пионер на неокласическия стил, като претворява исторически и митични теми, включително сцени от Илиада. Той става известен и като неформален учител на британските художници и като ранен археолог и антиквар[77] Много от неговите творби могат да се разглеждат като интерпретации на идеите на Просвещението за произхода на обществото и политиката, включително Смъртта на Лукреция (1768), събитие, за което се смята, че оказва решаващо значение за раждането на Римската република. Неговият класицизъм оказва голямо влияние върху френския художник Жак-Луи Давид (1748 – 1825)[78]

Удължено въздействие

[редактиране | редактиране на кода]

Макар краят на периода традиционна да приключва към края на 18 век,[53] непропорционално големи шотландски приноси в науката и културата на Великобритания се наблюдават и през следващите 50 и повече години благодарение на имена като Томас Карлайл, Джеймс Уат, Уилям Мърдок, Джеймс Кларк Максуел, Уилям Томсън (лорд Келвин) и сър Уолтър Скот.[79] Влиянието на тези мислители се разпространява из Британската империя, а политическите идеи на Просвещението оказват влияние върху бащите-основатели на САЩ, които се откъсват от империята през 1775.[80][81][82]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Eddy, Matthew Daniel. 'Natural History, Natural Philosophy and Readership', in Stephen Brown and Warren McDougall (eds.), The Edinburgh History of the Book in Scotland, Vol. II: Enlightenment and Expansion, 1707 – 1800. Edinburgh, University of Edinburgh, 2012. с. 297 – 309.
  2. ↑ Mark R. M. Towsey (2010). Reading the Scottish Enlightenment: Books and Their Readers in Provincial Scotland, 1750 – 1820
  3. ↑ Alexander Broadie, The Scottish Enlightenment (1997) p. 10.
  4. ↑ Michael Lynch, ed., Oxford Companion to Scottish History (2001) pp. 133 – 37.
  5. ↑ R. H. Campbell, „The Anglo-Scottish Union of 1707. II: The Economic Consequences“, Economic History Review, vol. 16, April 1964.
  6. ↑ Mackie 1991, с. 288 – 91.
  7. ↑ Mackie 1991, с. 292.
  8. ↑ Mackie 1991, с. 296.
  9. ↑ Mackie 1991, с. 297.
  10. ↑ P. J. Bawcutt and J. H. Williams, A Companion to Medieval Scottish Poetry (Woodbridge: Brewer, 2006), ISBN 1-84384-096-0, pp. 29 – 30.
  11. ↑ School education prior to 1873 // 2010. Архивиран от оригинала на 2 July 2011.
  12. ↑ а б в г R. Anderson, „The history of Scottish Education pre-1980“, in T. G. K. Bryce and W. M. Humes, eds, Scottish Education: Post-Devolution (Edinburgh: Edinburgh University Press, 2nd edn., 2003), ISBN 0-7486-1625-X, pp. 219 – 28.
  13. ↑ T. M. Devine. The Scottish Nation, 1700 – 2000 (London: Penguin Books, 2001). ISBN 0-14-100234-4, pp. 91 – 100.
  14. ↑ Eddy. The Shape of Knowledge: Children and the Visual Culture of Literacy and Numeracy // Science in Context. 2013.
  15. ↑ Eddy. 'The Child Writer: Graphic Literacy and the Scottish Educational System, 1700 – 1820' // History of Education.
  16. ↑ T. M. Devine. „The rise and fall of the Scottish Enlightenment“, in T. M. Devine and J. Wormald, The Oxford Handbook of Modern Scottish History (Oxford: Oxford University Press, 2012), ISBN 0-19-162433-0, p. 373.
  17. ↑ Eddy, Matthew Daniel. The Language of Mineralogy: John Walker, Chemistry and the Edinburgh Medical School, 1750 – 1800. Ashgate, 2008. Посетен на 2014-05-09.
  18. ↑ R. A. Houston, Scottish Literacy and the Scottish Identity: Illiteracy and Society in Scotland and Northern England, 1600 – 1800 (Cambridge: Cambridge University Press, 2002), ISBN 0-521-89088-8, p. 245.
  19. ↑ D. Vallier, Rousseau (New York: Crown, c1979).
  20. ↑ Mark R. M. Towsey, Reading the Scottish Enlightenment: Books and Their Readers in Provincial Scotland, 1750 – 1820 (2010).
  21. ↑ R. B. Sher, „Scotland Transformed: The Eighteenth Century“, in J. Wormald, ed., Scotland: A History (Oxford: Oxford University Press, 2005), p. 169.
  22. ↑ M. Lynch, Scotland: A New History (London: Pimlico, 1992), ISBN 0-7126-9893-0, p. 346.
  23. ↑ Wood, John Cunningham (ed.). Adam Smith: Critical Assessments vol. 1. [Repr.]. London, Routledge, 1993. ISBN 9780415108942. с. 95.
  24. ↑ M. MacDonald, Scottish Art (London: Thames and Hudson, 2000), ISBN 0-500-20333-4, p. 57.
  25. ↑ M. Lynch, Scotland: A New History (London: Pimlico, 1992), ISBN 0-7126-9893-0, p. 348.
  26. ↑ A. Herman, How the Scots Invented the Modern World (London: Crown Publishing Group, 2001), ISBN 0-609-80999-7.
  27. ↑ Israel, Jonathan. Democratic Enlightenment: Philosophy, Revolution, and Human Rights 1750 – 1790. Oxford UP, 2011. с. 233. Посетен на 2014-05-09.
  28. ↑ R. A. Houston and W. W. J. Knox, The New Penguin History of Scotland (London: Penguin, 2001) p. 342.
  29. ↑ а б в R. Mitchison, Lordship to Patronage, Scotland 1603 – 1745 (Edinburgh: Edinburgh University Press, 1983), ISBN 0-7486-0233-X, p. 150.
  30. ↑ A. Broadie, A History of Scottish Philosophy (Edinburgh: Edinburgh University Press, 2009), ISBN 0-7486-1627-6, p. 120.
  31. ↑ B. Freydberg, David Hume: Platonic Philosopher, Continental Ancestor (Suny Press, 2012), ISBN 1-4384-4215-7, p. 105.
  32. ↑ G. Graham, Scottish Philosophy: Selected Readings 1690 – 1960 (Imprint Academic, 2004), ISBN 0-907845-74-6, p. 165.
  33. ↑ R. Emerson, „The contexts of the Scottish Enlightenment“ in A. Broadie, ed., The Cambridge Companion to the Scottish Enlightenment (Cambridge: Cambridge University Press, 2003), ISBN 978-0-521-00323-0, p. 21.
  34. ↑ E. J. Wilson, P. H. Reill, Encyclopedia of the Enlightenment (Infobase Publishing, 2nd edn., 2004), ISBN 0-8160-5335-9, pp. 499 – 501.
  35. ↑ Paul C. Gutjahr, Charles Hodge: Guardian of American Orthodoxy (Oxford: Oxford University Press, 2011), ISBN 0-19-974042-9), p. 39.
  36. ↑ E. J. Wilson and P. H. Reill, Encyclopedia Of The Enlightenment (Infobase, 2nd edn., 2004), ISBN 0-8160-5335-9, p. 68.
  37. ↑ J. Buchan, Crowded with Genius (London: Harper Collins, 2003), ISBN 0-06-055888-1, p. 311.
  38. ↑ J. Friday, ed., Art and Enlightenment: Scottish Aesthetics in the Eighteenth Century (Imprint Academic, 2004), ISBN 0-907845-76-2, p. 124.
  39. ↑ Eddy, Matthew Daniel. The Line of Reason: Hugh Blair, Spatiality and the Progressive Structure of Languag // Notes and Records of the Royal Society of London 65. 2011. с. 9 – 24.
  40. ↑ G. Carruthers, Scottish Literature (Edinburgh: Edinburgh University Press, 2009), ISBN 0-7486-3309-X, pp. 53 – 54.
  41. ↑ L. McIlvanney. Hugh Blair, Robert Burns, and the Invention of Scottish Literature // Eighteenth-Century Life 29 (2). Spring 2005. DOI:10.1215/00982601-29-2-25. с. 25 – 46.
  42. ↑ Robert Burns: Literary Style. Посетен на 24 септември 2010 г.
  43. ↑ Samuelson, Paul. Economics. McGraw-Hill, 1976. ISBN 0-07-054590-1.
  44. ↑ Fry, Michael. Adam Smith's Legacy: His Place in the Development of Modern Economics. Routledge, 1992. ISBN 978-0-415-06164-3.
  45. ↑ Alan Deardorff, 2006. Glossary of International Economics, Division of labor.
  46. ↑ George J. Stigler (1951). „The Division of Labor Is Limited by the Extent of the Market“, Journal of Political Economy, 59(3), pp. 185 – 93.
  47. ↑ Samuelson, Paul A., and William D. Nordhaus (2004). Economics. 18th ed., McGraw-Hill, ch. 2, „Markets and Government in a Modern Economy“, The Invisible Hand, p. 30.
  48. ↑ 'Capital' in Smith's usage includes fixed capital and circulating capital. The latter includes wages and labour maintenance, money, and inputs from land, mines, and fisheries associated with production per The Wealth of Nations, Bk. II: ch. 1, 2, and 5.
  49. ↑ Smith, Adam (1776). The Wealth of Nations, Bk. IV: Of Systems of political Œconomy, ch. II, „Of Restraints upon the Importation from Foreign Countries of such Goods as can be Produced at Home“, para. 3 – 5 and 8 – 9.
  50. ↑ Smith, Adam (1776). The Wealth of Nations, The Wealth of Nations, Bk. I-IV and Bk. I, ch. 1, para. 10.
  51. ↑ • Smith, Adam (1776). The Wealth of Nations, Bk. IV, ch. 8, para. 49.
  52. ↑ • Samuelson, Paul A., and William D. Nordhaus (2004). Economics. 18th ed., McGraw-Hill, ch. 2, „Markets and Government in a Modern Economy“, The Invisible Hand, p. 30.
    • Blaug, Mark (2008). „invisible hand“, The New Palgrave Dictionary of Economics, 2nd Edition, v. 4, pp. 564 – 66. Abstract.
  53. ↑ а б Magnus Magnusson. Northern lights // New Statesman. Review of James Buchan's Capital of the Mind: Edinburgh (Crowded With Genius: Edinburgh's Moment of the Mind в САЩ) Лондон: John Murray ISBN 0-7195-5446-2, 10 November 2003. Архивиран от оригинала на March 29, 2012.
  54. ↑ Eddy. The Line of Reason: Hugh Blair, Spatiality and the Progressive Structure of Language.
  55. ↑ Alan Swingewood, „Origins of Sociology: the Case of the Scottish Enlightenment“, The British Journal of Sociology, Vol. 21, No. 2 (June, 1970), pp. 164 – 80 in JSTOR
  56. ↑ C. Hobbs, Rhetoric on the Margins of Modernity: Vico, Condillac, Monboddo (SIU Press, 2002), ISBN 978-0-8093-2469-9.
  57. ↑ P. J. Bowler, Evolution: the History of an Idea (Berkeley CA: University of California Press, 1989), ISBN 978-0-520-06386-0, p. 51.
  58. ↑ Eddy, Matthew Daniel. 'The Sparkling Nectar of Spas: The Medical and Commercial Relevance of Mineral Water’, in Ursula Klein and Emma Spary (eds.), Materials and Expertise in Early Modern Europe: Between Market and Laboratory. Chicago, University of Chicago Press, 2010. с. 198 – 226.
  59. ↑ Herman, Arthur. How the Scots Invented the Modern World: The true story of how western europe's poorest nation created our world and everything in it. Three Rivers Press, 2001. ISBN 0-609-80999-7. с. 321 – 322.
  60. ↑ N. Chambers, ed., The Letters of Sir Joseph Banks: A Selection, 1768 – 1820 (World Scientific, 2000), ISBN 1-86094-204-0, p. 376.
  61. ↑ R. Mitchelson, A History of Scotland (London: Routledge, 2002), 0203412710, p. 352.
  62. ↑ Eddy, Matthew Daniel. How to See a Diagram: A Visual Anthropology of Chemical Affinity // Osiris 29. 2014. DOI:10.1086/678093. с. 178 – 96.
  63. ↑ Repcheck, Jack. Chapter 7: The Athens of the North // The Man Who Found Time: James Hutton and the Discovery of the Earth's Antiquity. Cambridge, Massachusetts, Basic Books, Perseus Books Group, 2003. ISBN 0-7382-0692-X. с. 117 – 43.
  64. ↑ Playfair, John. Illustration of the Huttonian Theory. Edinburgh, Cadell & Davies, 1802. на archive.org
  65. ↑ Life of Rev. David Ure, 1865
  66. ↑ History of Rutherglen and East Kilbride, 1793, David Ure
  67. ↑ Ian Brown. The Edinburgh History of Scottish Literature: Enlightenment, Britain and Empire (1707 – 1918). Edinburgh U.P., 2007. с. 199 – 200.
  68. ↑ June C. Ottenberg, „Musical Currents of the Scottish Enlightenment“, International Review of the Aesthetics and Sociology of Music Vol. 9, No. 1 (Jun., 1978), pp. 99 – 109 in JSTOR
  69. ↑ Adam Silver (HMSO/Victoria & Albert Museum, London, 1953), p. 1.
  70. ↑ N. Pevsner, An Outline of European Architecture (Harmondsworth: Penguin Books, 2nd edition, 1951), p. 237.
  71. ↑ M. Glendinning, R. MacInnes and A. MacKechnie, A History of Scottish Architecture: from the Renaissance to the Present Day (Edinburgh: Edinburgh University Press, 2002), ISBN 978-0-7486-0849-2, p. 106.
  72. ↑ J. Harris and M. Snodin, Sir William Chambers Architect to George III (New Haven, CT: Yale University Press, 1996), ISBN 0-300-06940-5, p. 11.
  73. ↑ D. Watkin, The Architect King: George III and the Culture of the Enlightenment (Royal Collection Publications, 2004), p. 15.
  74. ↑ P. Rogers, The Eighteenth Century (London: Taylor and Francis, 1978), ISBN 0-416-56190-X, p. 217.
  75. ↑ M. MacDonald, Scottish Art (London: Thames and Hudson, 2000), ISBN 0-500-20333-4, p. 56.
  76. ↑ Allan Ramsey, Encyclopædia Britannica. Посетен на 7 май 2012 г.
  77. ↑ Gavin Hamilton, Encyclopædia Britannica. Посетен на 7 май 2012 г.
  78. ↑ M. MacDonald, Scottish Art (London: Thames and Hudson, 2000), ISBN 0-500-20333-4, pp. 63 – 65.
  79. ↑ E. Wills, Scottish Firsts: a Celebration of Innovation and Achievement (Edinburgh: Mainstream, 2002), ISBN 1-84018-611-9.
  80. ↑ Daniel Walker Howe. „Why the Scottish Enlightenment Was Useful to the Framers of the American Constitution“. Comparative Studies in Society and History. Vol. 31, No. 3 (July 1989), pp. 572 – 87 in JSTOR
  81. ↑ Robert W. Galvin. America's Founding Secret: What the Scottish Enlightenment Taught Our Founding Fathers (Rowman & Littlefield, 2002).
  82. ↑ Michael Fry. How the Scots Made America, (Thomas Dunne Books, 2004).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scottish Enlightenment в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шотландско_просвещение&oldid=12079380“.