Направо към съдържанието

Физиокрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Физиокрация или Естествена конституция на Управлението, най-изгодно за Човешкия род“ (1768)

Физиокрация (от гръцки physis, природа и kratos, власт, в смисъл „управление от природата“) е икономическа теория от 18 век, развита от група икономисти по време на Просвещението, които считали, че богатството на народите произтича единствено от стойността на обработваната земя и земеделието и че земеделската продукция трябва да се оценява високо[1]. Техните теории произлизат от Франция, където теорията е най-популярна през втората половина на 18 век. Това е може би първата добре развита теория в икономиката, а нейните привърженици са известни като физиократи. Те предлагат нова формула на държавно отношение към икономиката, добила известност като „Laissez faire, laissez passer“ (лесе-фер, Оставете ни да правим). Тази запазила се и до днес фраза за икономическа свобода е свързана с провъзгласявания от физиократите „естествен ред“ (ordre naturel) в икономиката, който се развива под влиянието на действащи обективни закони.

Ключовата фигура за утвърждаването и разпространението на идеята за физиокрация е Франсоа Кене (1694 – 1774)[2], а известност добиват още Ан Робер Жак Тюрго (1727 – 1781)[3] и Пиер Дю Пон дьо Немур. Движението е непосредствен предшественик на класическата икономика, ознаменувана с появата на Богатството на народите от Адам Смит през 1776 г.

Най-значителният принос на физиократите е изтъкването на производителния труд като източник на национално богатство. Това е в контраст на предходните школи, в частност на меркантилизма, който се фокусира върху богатството на владетеля, натрупването на злато или търговския баланс. Докато школата на меркантилистите твърди, че стойността на стоката се създава в точката на продажба[4], от продавача, който разменя стоките си за повече пари, отколкото са „стрували“ преди това, физиократите първи разглеждат вложения в производството труд като единствен източник на стойност. Но за физиократите единствено земеделският труд произвежда стойност[5]. Целият останал труд в индустрията и други сектори е „непродуктивен“ придатък към земеделския труд[6].

По времето, когато физиократите развиват своята теория, стопанството е предимно аграрно и това вероятно обяснява защо те считат за ценен само земеделския труд. За тях „стокова“ е единствено онази земеделска продукция, която е произведена в излишък, и тя е резултат от полагането на човешки труд с помощта на животинска сила. Единствената „печалба“, получена от собственика на земята, е рентата (в икономически смисъл)[5].

Според историка David B. Danbom „физиократите ненавиждат градовете поради тяхната неестественост и възхваляват естествения начин на живот и фермерството“[7]. Наричат себе си икономисти, а учението си политическа икономия[8], но съвременните автори ги наричат физиократи, за да ги различават от по-късните икономически школи[9]. Терминът навлиза в употреба през 19 век след първото издание на съчиненията на Кене.

Статии на Кене, посветени на въпросите на цената на хляба и данъците, са публикувани в Енциклопедията на Дидро. Според Маркс съществената заслуга на физиократите, и преди всичко на Кене, е че „в рамките на буржоазния си кръгозор правят анализ на капитала, което ги прави бащи на съвременната политическа икономия“[10].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ physiocrat // Oxford Dictionaries. Oxford University Press. Архивиран от оригинала на 2014-07-04. Посетен на 27 октомври 2013.
  2. ↑ Шумпетер Й., История на икономическия анализ, София: Прозорец, Т.1, с. 374 и сл.; изброени са Виктор дьо Мирабо, Мерсие дьо ла Ривиер, Гийом Льо Трон, Никола Бодо.
  3. ↑ Steiner (2003) p. 62
  4. ↑ Marx 1988, с. 348.
  5. ↑ а б Marx 1988, с. 355.
  6. ↑ Marx 1988, с. 358.
  7. ↑ Why Americans Value Rural Life by David B. Danbom
  8. ↑ Physiocrat. Encyclopaedia Britannica 2005; Kaplan S. Bread, Politics and Political Economy in the reign of Louis XV. Hague, 1976, Vol. I, pp. 113 – 148
  9. ↑ 'The Penguin Dictionary of Economics' George Bannock, R. E. Baxter and Evan Davis. 5th Edition. Penguin Books 1992 p. 329.
  10. ↑ Маркс К. и Энгельс Ф., Соч., 2 изд., т. 26, ч.1, с. 12.
  • Marx, Karl и др. Theories of Surplus Labor, Economic Manuscripts of 1861 – 1863, Collected works of Karl Marx and Frederick Engles: Volume 30. New York, International Publishers, 1988.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Physiocracy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Физиокрация&oldid=11995181“.