Подход на способностите и талантите
Облик
Подход на способностите и талантите [1] е икономическа теория от началото на 80-те на 20 век и подход в икономика на благосъстоянието [2]. В този подход Амартя Сен свързва голям обсег от идеи, които допреди това са изключвани от (или не достатъчно добре формулирани в) традиционните подходи на икономика на благосъстоянието. Ключовият подход е фокусирането върху това какво индивидите са способни да правят (способни на).
Марта Нусбаум дефинира 10 основни принципа на този подход:
- Живот. Възможността да се живее до края на човешкия живот при негова нормална продължителност; без преждевременна смърт, при която животът на някого е редуциран като безсмислен.
- Здраве на тялото. Способността за добро здраве, включително репродуктивно здраве, добро захранване, адекватен подслон.
- Интегрираност на тялото. Способност за свободно придвижване от място на място, сигурност от насилствено нападение или покушение, включително сексуално нападение и домашно насилие, възможности за сексуално задоволство и избор в репродуктивен аспект.
- Усещания, въображение и мисъл. Способност за усещания, въображение, мислене и съждение по „истински човешки“ начин, който е информиран и култивиран от адекватно образование, включително, но неограничаващо се до грамотност и базово математическо, и научно образование. Способност за използване на въображението и мисълта за правене на връзка с опитността и произвеждането на дейности и събития по собствен избор – религиозни, литературни, музикални и т.н. Способност за използване на ума по начини, защитени с гаранции за свобода на израза по отношение на едновременно политическата и артистична реч, свобода на религиозната опитност. Способност да изпитва удоволствени опитности и да избягва неползотворна болка.
- Емоции. Способност за привързване на нещата и хората извън себе си; обич към тези които се грижат за нас, мъка при тяхната липса; като цяло способност да се обича, скърби, да се изпитват очакване, благодарност и справедлив гняв. Без нечие емоционално развитие да е помрачено от страх или безпокойство.
- Практическо мислене. Който е способен да формира концепция за добро и ангажирано с критическа рефлексия мислене за планирането на нечий живот. (Това включва опазване на свободата на съзнание и религиозен ритуал.)
- Заедност с другите.
- Способност да живее с и за другите, да разпознава и показва ангажимент към другите човешки същества, да има ангажимент към различни форми на социална интеракция; да е способен да има представа за ситуацията на другия. (Предпазването на тази способност означава предпазване на институциите, които съставят и поддържат такива форми на сдружаване и също защитаване на свободата на сдружаване и политическа реч.)
- Да са налице социалните основи за самоуважение и неунижаване; способност да бъде третиран като уважавано същество, чиято ценност е равна на тази на другите. Това включва обезпечаване на недискриминация на базата на раса, пол, сексуална ориентация, етническа принадлежност, каста, религия, национален произход и форма на живот (бел. ред. species).
- Други видове. Да е способен да живее с ангажимент за и в отношение към животни, растения и света на природата.
- Игра. Да е способен да се смее, играе и да получава удоволствие от възстановяващи дейности.
- Контрол над собствената среда.
- Политика. Да е способен ефективно да взима част от политическите избори, които управляват нечий живот; право на политическо участие, защита на свободната реч и свобода на сдружаване.
- Материални. Да е способен да поддържа собственост (движима и недвижима собственост), и право на собственост наравно с другите; право на търсене на работно място наравно с другите; право на свобода от задържане и конфискация без съдебно разпореждане. В работата да е способен да работи като човек, като има практическа размисъл и влиза в смислени взаимоотношения при взаимно признаване с другите работещи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Интензивна програма: „Специални способности и таланти – закономерности на когнитивните процеси при хора с увреждания“[неработеща препратка], НБУ
- ↑ ((en)) Sen, Amartya K. (1985). Commodities and Capabilities. Oxford: Oxford University Press. (OUP description)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Capability approach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|