Направо към съдържанието

Жак-Луи Давид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жак-Луи Давид
Jacques-Louis David
френски художник
Роден
Починал
ПогребанЕвере, Белгия

Националност Франция
Учил вПарижки университет
Кариера в изкуството
Стилнеокласицизъм
Жанристорическа живопис,[1] портрет,[2][1] пейзажна живопис[1]
Направлениеживопис
Известни творбиКлетва на Хорациите“ „Наполеон на прохода „Сан Бернар“
Подпис
Жак-Луи Давид в Общомедия

Жак-Луи Давид (на френски: Jacques-Louis David) е френски художник, значим представител на неокласицизма.[3]

През 1780-те години неговите исторически картини отбелязват промяна във вкусовете от фриволността на рококо към по-класическа сдържаност и строгост, съответстващи на обществената атмосфера през последните години на „Стария режим“.

По-късно Жак-Луи Давид става активен поддръжник на Френската революция и приятел на Максимилиан Робеспиер, като се превръща във фактически диктатор в сферата на изкуството по време на Първата република. Изпратен в затвора при падането от власт на Робеспиер, след своето освобождаване той се сближава с поредното правителство, това на Наполеон I. Давид има голям брой ученици, с което оказва силно влияние върху френското изкуство на 19 век. Един от тях е Жан Огюст Доминик Енгър.

Портрети на съвременници

[редактиране | редактиране на кода]

Творби на антични теми

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в 20163
  2. www.npg.org.uk // Посетен на 11 февруари 2021 г.
  3. www.larousse.fr
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jacques-Louis David в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​