Чохалари
| Чохалари Παρθένιο | |
  Чохалари  Чохалари  Чохалари | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 495 души (2011) |
Чохалари или Чоала̀ра[1] (на гръцки: Παρθένιο, Партенио или Παρθένος, Партенос, катаревуса Παρθένιον, Партенион, до 1926 година Τσοχαλάρ, Цохалар[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 562 жители (2011).[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на около 4 километра южно от Илиджиево (Халкидона).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Чохалари е турски чифлик в Солунска каза на Османската империя.[4] Носи името си заради производството на чоха.[3][4]
Църквата „Свети Георги“ е от 1856 година.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чохалари (Tchiohalari), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[6]
В края на XIX землището на селото има площ от 5600 декара и принадлежи на бейовете Маслун и Саледин. Жителите на Чохалари са се занимават със земеделие и животновъдство, като в същото време ловят риба във водите на Долното езеро и Вардар. От 1892 година нататък Чохалари се обслужва от железопътна гара Кърджалиево.[4] Районът страда от малария.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чолжелер брои 187 жители, всички турци.[8]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Чохаларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чохаларе (Tchohalare) има 216 жители българи екзархисти.[10]
При преброяването от 1905 година селото има 109 жители, които според гръцки сведения са предимно гъркомани, а някои българи екзархисти.[4]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Цохалар (Τσοχαλάρ) е славяногласно село във Воденската митрополия със 180 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко начално смесено училище с 13 ученици и 1 учител.[11]
Според сайта на дем Илиджиево преди 1912 година селото е чифлик, собственост на мюсюлманин, с около 150 жители „македоногласни“ християни екзархисти и патриаршисти и 50 цигани мюсюлмани.[3]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Молим ви от името на 15 семейства българи екзархисти да ни се даде припадающата част от селското ни училище и черкуването ни да става подред в черквата, която е направена с парите на всички селяни, и която още през стария режим е поверена на 19 семейства патриаршисти. От името на българите в с. Чохалари Алексо Трайков.[12] | “ |
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чувалари има 35 къщи славяни християни и 10 къщи цигани мохамедани.[13] В 1926 година името на селото е променено на Партенос, в превод девица. Според едната версия прекръщаването е по името на селото Партенон в Мала Азия, от което е тогавашният учител в Чохалари Калафатидис, а според другата е по името на патриарх Партений Константинополски.[3]
Българското и турското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Чохалари е представено като чисто бежанско село със 17 бежански семейства и 44 жители бежанци.[14] Според сайта на дем Илиджиево обаче се изселват само мюсюлманските жители в Турция и в 1928 година в селото има 240 души, от които само 50 бежанци понтийци. Постепенно до 1935 година в селото се заселват и власи и каракачани. Жителите се занимават предимно със земеделие и в по-малка степен животновъдство - отглеждат се ориз, царевица, памук, цвекло и аспержи.[3]
В 2001 година има 562 жители, а в 2011 година - 495.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.236
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Παρθένιο // Δήμος Χαλκηδόνας. Архивиран от оригинала на 2020-09-24. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ а б в г Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 48. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Β1/Φ34/45973/1002/7-10-1994 - ΦΕΚ 805/Β/25-10-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-22. Посетен на 18 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 49. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 527.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||
