Черни Искър
| Черни Искър | |
 Река Черни Искър в района на с. Говедарци | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Община Самоков |
| Дължина | 23 km |
| Водосб. басейн | 237 km² |
| Отток | 1,6 m³/s |
| Начало | |
| Място | СИ от връх Дамга, Рила |
| Координати | |
| Надм. височина | 2510 m |
| Устие | |
| Място | лява съставяща на река Искър → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 1047 m |
Черни Искър е река в България, Рила, Софийска област – община Самоков, лява съставяща на река Искър. Дължината ѝ е 23 km.[1]
Река Черни Искър води началото си от Езерото на чистотата в Рила, като събира водите си от обширния циркус между Зелени връх и връх Харамията, североизточно от връх Дамга, на около 2510 m н.в. под името Прави Искър. Тече в североизточна посока в дълбока залесена долина, преминава през Говедарската котловина и на 500 m северно от село Бели Искър, на 1047 m н.в. се съединява с идващата отдясно река Бели Искър и двете реки образуват река Искър.[1]
Площта на водосборния басейн на реката е 237 km2, което представлява 2,7% от водосборния басейн на река Искър.[1]
Основните притоци на Черни Искър са отдясно, които отводняват Чанакгьолските, Мальовишките, Урдините и Прекоречките езера.[1]
- ← Бела вода
- ← Студена вода
- ← Урдина река
- ← Мальовица
- ← Ръждавица
- ← Прека река
- ← Павловица
- ← Лопушница
- ← Джупаница
- ← Юручка река
- ← Гърковица
- → Лакатица
- ← Милчиница
- ← Сапарчев дол
- ← Леви Искър
- → Дълбоки дол
Многогодишният среден отток при село Говедарци е 1,6 m3/s, като максимумът е в периода от април до юли, а минимумът – от август до ноември. Подхранването е предимно снегово.[1]
По течението на Черни Искър са разположени 2 села: Говедарци и Маджаре.[1]
Водите на Черни Искър се използват главно за напояване.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 537.
| |||||||||||