Направо към съдържанието

Дамга

Дамга (Вазов връх)
Връх Дамга и Урдино езеро
Връх Дамга и Урдино езеро
42.1867° с. ш. 23.3177° и. д.
Местоположение на картата на Рила
Общи данни
МестоположениеДамгския дял на Северозападна Рила
Част отРила
Надм. височина2669 m

Дамга (Дамка), известен и като Вазов връх, е с надморска височина 2669 m. Намира в Северозападна Рила и дава името на Дамгския дял от тази част на планината.

Връх Дамга е главен орографски възел на Северозападна Рила. Чрез него се осъществява връзката между Мальовишкото и Отовишкото било, а непряко – чрез късия хребет Пазардеренски рид, който тръгва на запад – между тях и Калинското било.[1]

През връх Дамга минава главният вододел на Балканския полуостров, продължаващ на север през връх Харамията и по хребета между р. Джерман и р. Черни (Прави Искър) отива към Лакатишка Рила и Клисурската седловина.[2][3]

Върхът има внушителен масив с предимно купенообразни очертания. Той доминира западните части на Урдиния циркус, където склоновете му са стръмни и скалисти. На запад склоновете на върха се спускат плавно към тревистите гънки на заравненостите Малко и Голямо Пазардере.

Урдините езера, поглед от връх Дамга

За името на върха има две предположения. Едното е свързано с граничния камък (дамга), който бил поставен на южния му склон, за да показва границата на землището на Рилския манастир.[2] Другото е свързано с дамгосването на овце в близкото Пазардере, където ставал пазар на добитък и продадените животни ги бележели („дамгосвали“).[2][4]

Туристически маршрути

[редактиране | редактиране на кода]

През връх Дамга минава зимната пътека от х. Мальовица за х. Иван Вазов, а лятната пътека подсича връхната точка, като след Раздела може да се продължи и към Седемте езера. При зимни условия трябва да се има предвид, че над Урдиния циркус се образуват големи снежни козирки.[1]

През югозападните склонове на върха минава лятната пътека от х. Седемте езера за Рилския манастир. На около 4 часа пеша северно е хижа Седемте езера, на 1 час път западно е хижа Иван Вазов. Билните пътеки са с червена маркировка.

  1. а б Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.
  2. а б в Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984.
  3. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1284.
  4. сп. Български турист година XXIV кн.6 стр. 85