Палакария

Палакария
	Палакария
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Софийска област ; Община Самоков
Дължина	39,2 km
Водосб. басейн	402 km²
Отток	1,85 m³/s
Начало
Място	южното подножие ; на връх Купена,; Витоша
Координати	42°31′40.08″ с. ш. 23°17′15″ и. д. / 42.5278° с. ш. 23.2875° и. д.
Надм. височина	2015 m
Устие
Място	ляв приток на река Искър → Дунав → Черно море
Координати	42°25′39″ с. ш. 23°31′55.92″ и. д. / 42.4275° с. ш. 23.5322° и. д.
Надм. височина	827 m

Палакарѝя е река в България, Софийска област – община Самоков, ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 39,2 km.

Река Палакария извира от южното подножие на връх Купена във Витоша, на 2015 m н.в. Тече в южна посока, а след село Ярлово на югоизток и протича в широка долина (Палакарията) между планините Плана на североизток и Верила на югозапад. При село Белчин завива на изток, преминава през Самоковското поле, при село Райово се насочва на североизток, а след село Широки дол на север и се влива отляво в река Искър на 827 m н.в. в близост до вилна зона „Мечката“.

Площта на водосборния басейн на реката е 402 km², което представлява 4,7% от водосборния басейн на река Искър.

В река Палакария се вливат множество малки реки: → ляв приток, ← десен приток

← Шарковица
← Кумански дол
← Станин дол
← Божин дол
← Сливов дол
→ Крайна река
← Клисура
→ Лустра (най-голям приток)
← Турски дол
→ Просени дол
← Широки дол
→ Селска река
← Реката
← Клисурица
→ Ямища
← Кременица
← Кривопор
← Рельово
→ Ширината
→ Драголия (Драгоман)
→ Шулейман (Шулиман)
← Ръжана
← Малката река
→ Широкодолска река
→ Проданов дол
← Крива река

Многогодишният среден отток при село Рельово е 1,85 m³/s.

По течението на реката са разположени селата: Ярлово, Ковачевци, Поповяне, Белчин, Рельово, Райово и Широки дол.

В средното и долното си течение водите на реката се използват главно за напояване.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 355.