Гостиля (река)

Гостиля
	Гостиля
	Река Гостиля
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Враца ; Община Бяла Слатина ; Област Плевен ; Община Кнежа ; Община Искър ; Община Долна Митрополия
Дължина	40,9 km
Водосб. басейн	320 km²
Отток	0,64 m³/s
Начало
Място	суходолие, на 1,4 km ; източно от с. Враняк,; Община Бяла Слатина
Координати	43°22′31.08″ с. ш. 23°57′38.16″ и. д. / 43.3753° с. ш. 23.9606° и. д.
Надм. височина	194 m
Устие
Място	ляв приток на река Искър → Дунав → Черно море
Координати	43°33′24.12″ с. ш. 24°16′53.04″ и. д. / 43.5567° с. ш. 24.2814° и. д.
Надм. височина	42 m

Гостиля е река в Северна България, Дунавската равнина, област Враца – община Бяла Слатина и област Плевен – общини Кнежа, Искър и Долна Митрополия, ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 40,9 км.^[1]^[2]

Река Гостиля води началото си от суходолие, започващо на 1,4 км източно от село Враняк, община Бяла Слатина, на 194 м н.в. До град Кнежа тече на североизток, а след това до устието си на изток в асиметрична долина с по-стръмен десен склон. Влива се отляво в река Искър на 42 м н.в., на 1,1 км южно от село Ставерци. Река Гостиля е последният приток на река Искър преди вливането ѝ в Дунав.^[1]

Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 320 км², което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Искър.^[1]

Средногодишният отток на реката при устието ѝ е 0,64 m³/s. Реката е маловодна със снежно-дъждовно подхранване, като почти ежегодно в края на лятото пресъхва. Водите ѝ се използват за напояване – няколко мисроязовира.^[1]

По течението на реката са разположени 1 град и 2 села:

Област Враца

Община Бяла Слатина – Търнак;

Област Плевен

Община Кнежа – град Кнежа;
Община Долна Митрополия – Гостиля.^[1]

По левия, полегат бряг на реката от Кнежа до село Ставерци, на протежение от 19,4 км преминава Републикански път III-137 от Държавната пътна мрежа Кнежа – Ставерци – Крушовене.^[1]

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-13. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 151 – 152.
↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1599.

[грб-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 151 – 152.

[2] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1599.

[1]

[2]