Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО

Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО
Информация

Пограничните пунктове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са спомагателни организации в граничните градове и села на Княжество България с Османската империя, чрез които за целите на революционната борба се прехвърлят оръжие, литература, набират се доброволци и се окомплектоват заминаващи чети във вътрешността на Македония, Одринско и Родопите.

История

Лично Гоце Делчев се заема с дейността по организирането на първите пунктове в Кюстендил и Дупница през 1895 и 1896 година. В 1895 година назначава Никола Зографов за ръководител на Кюстендилският пункт. Едновременно са създадени пунктовете в Дупница, Кочериново, Рила и Хебибчево.

Пренос на оръжие към вътрешността на Македония. Сред четниците са Никола Жеков (седнал в средата, трети от ляво надясно с пушка в лявата ръка, до него седнал с пушка в дясната ръка Андрей Христов, а Кольо Сарафчето е приведеният най-вдясно

Карта на маршрутите от Кюстендил и Дупница за вътрешността на Македония.

Върховния македоно-одрински комитет също създава свои погранични пунктове в Дупница и в Чепеларе. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899 – 1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларския пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони. В Баташкия пункт са изпратени 900 пушки и 280 сандъка с патрони. Оръжието и боеприпасите по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.

Одринският окръжен революционен комитет също протестира пред ВМОК в писмо до Янаки Гочев, началник на пограничния пункт в село Хебибчево. По време на Илинденско-Преображенското въстание обаче базите на ВМОРО и ВМОК са общи.

След възстановяването на Вътрешната македонска революционна организация през 1919 година пограничните пунктове подновяват дейността си. В освободената Пиринска Македония ВМРО също изгражда свой погранични пунктове, които са подкрепени от Спомагателната организация на ВМРО, заради вътрешните конфликти с правителствените въоръжени сили на БЗНС, а по-късно и с тези около кръга „Звено“, а също и с въоръжените чети на МФО. След международен протест от страна на Кралство Югославия и Гърция срещу нахлуването на четите на ВМРО на тяхна територия, Царство България е принудено под международен натиск да затвори общата си граница с двете държави през 1928 година, което практически преустановява дейността на пограничните пунктове.

Като главен пограничен пункт на революционната организация се очертава Кюстендилският, през който минава най-краткият път от София за Македония.

Кюстендилски пунктови началници
Име	Години	Родно място	Бележка
Никола Зографов	1895 г. – април 1901 г.	Ораовец
П. Димитров	1901 г.
М. Георгиев	1901 г.
Тодор Станков	1901 г.	Прилеп
Ефрем Чучков	1902 г.	Щип
Мише Развигоров	август 1902 г.	Щип
Марко Секулички	есен 1902 г. – февруари 1905 г.	Сакулица	от януари 1904 г. до април 1904 г. съвместно с Христо Настев и Петър Васков; от края на 1904 г. до февруари 1905 г. с Михаил Дорев; през октомври 1904 г. помощник е Петър Каркалашев
Христо Настев	януари 1904 г. - април 1904 г.	Щип	съвместно с Петър Васков и Марко Секулички
Петър Васков	януари 1904 г. - април 1904 г.	Велес	съвместно с Христо Настев и Марко Секулички
Михаил Дорев	1905 г. – край на 1908 г.	Пътеле	от края на 1904 г. до февруари 1905 г. съвместно с Марко Секулички; от септември 1906 г. помощник е Марко Лазаров; от юни 1907 г. до края на 1908 г. помощник е Славчо Абазов; от март 1908 г. за няколко месеца помощник е Георги Гочев
Ангел Узунов	начало на 1909 г. – край на 1925 г.	Охрид
Панчо Тошев	1925 г. – 1926 г.	Щип
Владимир Куртев	1927 г. – 1932 г.	Плевен
Трифон Савев	1932 г. – 1934 г.	Пантелей

Други пунктови началници

• Никола Малешевски – Дупница (1896 – ?),
• Климент Шапкарев – Самоков,
• Яни Воденичаров – Казъклисе,
• Христо Нусев – Кочани (?),
• Димитър Попниколов – Лозенградско,
• Илия Кърчовалията – Рила, село Петрово
• Иван Караджов – Горна Джумая,
• Атанас Маджаров – Петрич,
• Стоян Филипов – Неврокопско,
• Александър Занешев – Неврокопско
• Ангел Чалъков – Хебибчево (1898 – 1899),
• Александър Кипров – Хебибчево (1901 – 1902)
• Янаки Гочев – Хебибчево (1902 – 1907)
• Атанас Калфов – Алан кайряк (1903)
• Иван Бележков – Лъджене,
• Дончо Чупаринов, Петър Станчев и Христо Симеонов – София (1922 – 1924),
• Кирил Дрангов (1925 – ?) – София,
• Константин Нунков – Проглед,
• Славчо Клямбов – Костурино (1913)
• Коце Ципушев – Струмица (1915)
• Павел Ковачев – Бургас (1903)
• Петър Чолаков – Ямбол, Къзъл Агач и Кавакли (1903)
• Георги Попянев – Асеновград (1924 – 1934)
• Стефан Тошев – Алан кайряк
• Илия Ангелов – Кавакли, доставял оръжие и снаряжение за Одрински окръг
• Георги Попаянов – Алан кайряк

Източници

• Георгиев, Георги. „Още по въпроса за създаването и дейността на пограничните пунктове на ВМОРО в Дупнишко 1896 – 1897 г.“ – Македонски преглед, кн. 2, София, 1999, стр. 67 – 80.
• Джонев, Ангел. „Създаване и първоначална дейност на пограничния пункт на ВМОРО (1895 – 1897).“ – Кюстендилският край в национално освободителните борби в Македония 1878 – 1912 г., Кюстендил, 1999, 47 – 63.
• Стойнева, Василка. „Към въпроса за Марко Секулички и Кюстендилския пограничен пункт 1902 – 1905 г.“ – 100 години от Рилския конгрес на ВМОРО – История и съвременност, Кюстендил, 2006, 213 – 220.