Георги Попянев
| Георги Попянев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Георги (Гьошо) Иванов Попянев (изписване до 1945 година: Георги попъ Яневъ) е български революционер, малешевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Попянев е роден през 1886 година в щипското Ново село, тогава в Османската империя. През 1903 година се присъединява към ВМОРО. През 1914 година е четник при Димитър Недков, а в 1915 година при Петър Овчаров. След 1921 година сръбската власт го подгонва и той минава в нелегалност. Става секретар на Иван Бърльо, а по-късно е самостоятелен малешевски войвода. В периода 1924-1934 година е началник на пограничния пункт на ВМРО в Станимака. На 20 ноември 1930 година е направен опит за убийството му от страна на протогеровисти, но оцелява.[2] Умира в Асеновград на 6 март 1960 година.[3][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 822.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 140.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 391.
