Костурино (община Струмица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костурино.
Костурино Костурино | |
— село — | |
Църквата „Свети Димитър“, 1869 година | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Струмица |
Географска област | Плавуш |
Надм. височина | 506 m |
Население | 895 души (2021) |
Пощенски код | 2413 |
МПС код | SR |
Официален сайт | www.strumica.gov.mk |
Костурино в Общомедия |
Костурино (на македонска литературна норма: Костурино) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на котловината Песо поле, в североизточната част на Плавуш.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 3,5 километра северно от селото в местността Василица са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. Според Иван Микулчич етимологията на името Костурино е от средногръцкото кастрон – крепост.[1]
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Костурино (Costourino) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 330 българи.[2] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кастрино е населявано от 790 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век на практика цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 936 екзархисти и 5 гърци. Там функционира българско начално училище.[5]
При избухването на Балканската война 11 души от Костурино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В началото на Балканската война, жители на Костурино се присъединяват към ВМОРО. Местните власти обвиняват десетина такива в саботаж. В началото на ноември 1912 година, заптиета и аскер ги отвеждат в плен на място извън селото, където ги избиват.[7] Семействата издирват избитите и след като ги намират, ги погребват. След това събитие още по-голям брой жители на селото помагат на ВМОРО. Заптиетата в местният караул и аскер от Струмица пленяват около 70 жители на селото, които отвеждат в Дойран, където ги затварят в изба. В деня, в който е трябвало да бъдат избити, пленниците са освободени от началника на полицията в Дойран Етем Аджи Алиев и кмета на Дойран Керичов. Междувременно, мухаджири идват в Костурино и нападат и избиват жители на селото.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 1280 жители.[9]
Според данните от преброяването през 2021 г. Костурино има 895 жители.[10]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 803 |
албанци | 4 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 86 |
В селото има основно училище „Даме Груев“, поща, аптека и футболен клуб Голак.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Костурино
- Атанас Грънчаров, български революционер от ВМРО[12]
- Васил Касапов, български революционер, деец на ВМРО[13]
- Васил Костадинов, български революционер от ВМРО[12]
- Васил Лопула, български революционер от ВМРО[12]
- Гоно Трайков (1899 – 1932), български революционер от ВМРО
- Петър Петков, български революционер от ВМРО[12]
- Тимчо Коцев, български революционер от ВМРО[12][14]
- Тимчо Тимов, български революционер от ВМРО[12]
- Починали в Костурино
- Иван Русев Войнов, български военен, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
- Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[16]
- Стефко (Стойко) Юрданов Тонев, български военен, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
- Македоно-одрински опълченци от Костурино
- Атанас (Наце) Стамков (о. 1886 – ?), III отделение, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев), 3-та рота на 4-та битолска дружина[18]
- Григор Апостолов (Постолов) (о. 1893 – ?), 1-ва рота на 3-та солунска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[19]
- Григор Христов, 1-ва рота на 8-а костурска дружина[20]
- Евтим Христов (о. 1888 – ?), чета на Христо Чернопеев, 3-та рота на 4-та битолска дружина[21][22]
- Коце Евтимов (о. 1884 – ?), II отделение, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев), 3-та рота на 4-та битолска дружина[22][23]
- Коце Кръстев (о. 1886 – ?), 3-та рота на 4-та битолска дружина[22][24]
- Коце Христов (о. 1887 – ?), 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев), чета на Панайот Карамфилов[25]
- Мано (Моно) Ангелов (о. 1890 – ?), 2-ра рота на 3-та солунска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[26]
- Насо Костурски, чета на Михаил Думбалаков[27]
- Тане (Мане) Манев (Танев), чета на Милан Матов[28]
- Танчо (Тане) Митев (о. 1887 – ?), чета на Панайот Карамфилов, 4-та битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[29]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 316.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Избитите в началото на ноември 1912 година са: Доне Карагогов, Мане Глигоров, Станко Чирков, Трайко Глигоров, Атанас Алапулов, Гоне Грънчаров (непълнолетен), Гоне Скангалов, Георге Мусев, Васил Жбунов, Тасе Алебаков, Петре Грънчаров и Ефтим Караянев. Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 169. (на македонска литературна норма)
- ↑ Избити от мухаджири са: Томе Павлов, Павле Тимчов, Коле Тачев и Анета Тенкова. Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 169 – 171. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Костурино Архив на оригинала от 2009-11-07 в Wayback Machine..
- ↑ а б в г д е Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 939.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 100
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 308, л. 66
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 48, 585.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
- ↑ а б в Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 169. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 255.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30, 31.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 377.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 418, 689.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448.
|