Направо към съдържанието

Хронологична таблица за откриване и изследване на Антарктика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА ЗА ОТКРИВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА АНТАРКТИКА
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания
1522 Хуан Себастиан де Елкано Откриване на остров Амстердам (37°50′ ю. ш. 77°33′ и. д. / 37.833333° ю. ш. 77.55° и. д.) в южната част на Индийския океан
1618 Адриан де Вале Вторично откриване на остров Амстердам в южната част на Индийския океан
1618 Хавик Клаасзон ван Хилегом Откриване на остров Сен Пол (38°44′ ю. ш. 77°31′ и. д. / 38.733333° ю. ш. 77.516667° и. д.) в южната част на Индийския океан
1675 Антъни де ла Роше Предполагаемо откриване на остров Южна Джорджия в южната част на Атлантическия океан
1739 Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие Откриване на остров Буве (54°25′ ю. ш. 3°21′ и. д. / 54.416667° ю. ш. 3.35° и. д.) в южната част на Атлантическия океан
1772 Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек Откриване на архипелага Кергелен в южната част на Индийския океан
1772 Никола Тома Марион-Дюфрен (1729 – 1772) Откриване на о-вите Принц Едуард, в т.ч. остров Марион (46°55′ ю. ш. 37°45′ и. д. / 46.916667° ю. ш. 37.75° и. д.) и о-вите Крозе, в т.ч. остров Посесьон (46°25′ ю. ш. 51°46′ и. д. / 46.416667° ю. ш. 51.766667° и. д.) в южната част на Индийския океан
1775 Джеймс Кук Откриване на остров Южна Джорджия и малките острови Уилис и Кумер и скалите Кларк край него. Откриване на Южните Сандвичеви о-ви, в т.ч. островите Саут Туле (59°28′ ю. ш. 27°10′ з. д. / 59.466667° ю. ш. 27.166667° з. д.), остров Монтагю (58°24′ ю. ш. 26°20′ з. д. / 58.4° ю. ш. 26.333333° з. д.) и островите Кандълмас (57°04′ ю. ш. 26°42′ з. д. / 57.066667° ю. ш. 26.7° з. д.)
1810 Фредерик Хаселборо Откриване на островите Кембъл (52°32′ ю. ш. 169°08′ и. д. / 52.533333° ю. ш. 169.133333° и. д.) и Макуори (54°36′ ю. ш. 158°53′ и. д. / 54.6° ю. ш. 158.883333° и. д.), разположени на юг от Нова Зеландия
1819 Уилям Смит Откриване на Южните Шетлъндски о-ви
1819 – 1820 Едуард Брансфийлд Откриване островите Елефант (вторично, 61°03′ ю. ш. 55°10′ з. д. / 61.05° ю. ш. 55.166667° з. д.) и Кларънс (вторично, 61°08′ ю. ш. 54°05′ з. д. / 61.133333° ю. ш. 54.083333° з. д.) от Южните Шетлъндски о-ви, протока Брансфийлд, отделящ ги от Антарктическия полуостров и остров Тауер (63°33′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 63.55° ю. ш. 59.833333° з. д.) в южната част на протока
1819 – 1821 Фадей Белингсхаузен, Михаил Лазарев 1819: Откриване на о-вите Аненков (54°30′ ю. ш. 37°05′ з. д. / 54.5° ю. ш. 37.083333° з. д.), на югозапад от остров Южна Джорджия. 1820: Откриване на островите Лесков (56°40′ ю. ш. 28°12′ з. д. / 56.666667° ю. ш. 28.2° з. д.), Високи (56°42′ ю. ш. 27°12′ з. д. / 56.7° ю. ш. 27.2° з. д.) и Завадовски (56°20′ ю. ш. 27°35′ з. д. / 56.333333° ю. ш. 27.583333° з. д.) в Южните Сандвичеви о-ви. Откриване на Антарктида на 16 (28 януари) 1820, на 69°21′28″ ю. ш. 2°14′50″ з. д. / 69.357778° ю. ш. 2.247222° з. д. (района на съвременния шелфов ледник Белингсхаузен). 1821: Откриване на островите Петър I (68°50′ ю. ш. 90°30′ з. д. / 68.833333° ю. ш. 90.5° з. д.) и Земя Александър I. Вторично откриване на островите Гринуич (62°30′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 62.5° ю. ш. 59.833333° з. д.), Ливингстън (62°35′ ю. ш. 60°30′ з. д. / 62.583333° ю. ш. 60.5° з. д.), Робърт (62°24′ ю. ш. 59°32′ з. д. / 62.4° ю. ш. 59.533333° з. д.), Нелсън (62°18′ ю. ш. 59°05′ з. д. / 62.3° ю. ш. 59.083333° з. д.), Кинг Джордж (62°00′ ю. ш. 58°26′ з. д. / 62° ю. ш. 58.433333° з. д.), и Смит (62°57′ ю. ш. 62°30′ з. д. / 62.95° ю. ш. 62.5° з. д.), Гибс (61°30′ ю. ш. 55°33′ з. д. / 61.5° ю. ш. 55.55° з. д.), Сноу (62°45′ ю. ш. 61°26′ з. д. / 62.75° ю. ш. 61.433333° з. д.), Елефант и Кларънс от Южните Шетлъндски о-ви
1820 Натаниъл Палмър Откриване на остров Тринити в южната част на протока Брансфийлд, край бреговете на Антарктическия полуостров
1821 Джордж Пауел, Натаниъл Палмър Откриване на Южните Оркнейски о-ви (60°40′ ю. ш. 45°30′ з. д. / 60.666667° ю. ш. 45.5° з. д.), в т.ч. островите Коронейшън и Лори
1823 Джеймс Уедъл Откриване на море Уедъл и рекордно плаване на юг до 74°15′ ю. ш. 34°17′ з. д. / 74.25° ю. ш. 34.283333° з. д.. Изследване на Южните Шетлъндски о-ви и Южните Оркнейски о-ви
1831 – 1832 Джон Биско Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Ендърби (38°30’ – 60° и.д.) с връх Биско (1831). Откриване на остров Аделейд (67°12′ ю. ш. 68°30′ з. д. / 67.2° ю. ш. 68.5° з. д., на североизток от Земя Александър I), о-вите Биско (66°00′ ю. ш. 66°00′ з. д. / 66° ю. ш. 66° з. д.) и п-ов Палмер (72°30′ ю. ш. 63°00′ з. д. / 72.5° ю. ш. 63° з. д., в южната част на Земя Греъм)
1833 Питър Кемп Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Бряг Кемп (56° – 59º40’ и.д.)
1838 Жул Дюмон-Дюрвил Откриване на островите Жуенвил (63°13′ ю. ш. 55°40′ з. д. / 63.216667° ю. ш. 55.666667° з. д.) и Астролабия (63°16′ ю. ш. 58°45′ з. д. / 63.266667° ю. ш. 58.75° з. д.) и Земя Луи Филип (63°14’ – 63º58’ ю.ш., 57°02’ – 59º50’ з.д.) на Антарктическия полуостров
1839 Джон Балени Откриване на островите Балени (близо до Южната полярна окръжност, на 163º20’ и.д.) и част от крайбрежието на Антарктида – Бряг Клари (129° – 136°15’ и.д.) и Бряг Сабрина (115°30’ – 122° и.д.)
1840 Жул Дюмон-Дюрвил Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Адели (136°15’ – 142° и.д.) и Бряг Клари (вторично, 129° – 136°15’ и.д.)
1840 Чарлз Уилкс, Кедвелейдер Ринголд (1802 – 1867) Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Уилкс (100° – 136º20’ и.д.), в т.ч. нос Кар (66°02′ ю. ш. 130°30′ и. д. / 66.033333° ю. ш. 130.5° и. д.), залива Порпес (66°45′ ю. ш. 128°30′ и. д. / 66.75° ю. ш. 128.5° и. д.) ледника Тотън (116º10’ и.д.), Бряг Бад (109° – 115º30’ и.д.), залива Винсенс (109º30’ и.д.), Бряг Нокс (100° – 109º и.д.) и шелфовия ледник Шакълтън
1841 – 1842 Джеймс Кларк Рос Януари-февруари 1841: Откриване на около 1000 км от крайбрежието на Антарктида – Земя Виктория (142º и.д. – 152º з.д.), в т.ч. нос Адер (71°17′ ю. ш. 170°06′ и. д. / 71.283333° ю. ш. 170.1° и. д.), планината Адмиралти с планинския масив Сабин (71°55′ ю. ш. 169°30′ и. д. / 71.916667° ю. ш. 169.5° и. д.), о-вите Посешън (71°50′ ю. ш. 171°10′ и. д. / 71.833333° ю. ш. 171.166667° и. д.), островите Коулмен (73°25′ ю. ш. 169°57′ и. д. / 73.416667° ю. ш. 169.95° и. д.) и Франклин (76°04′ ю. ш. 168°20′ и. д. / 76.066667° ю. ш. 168.333333° и. д.), вулканите Еребус (77°32′ ю. ш. 167°20′ и. д. / 77.533333° ю. ш. 167.333333° и. д.) и Тирър (77°30′ ю. ш. 168°40′ и. д. / 77.5° ю. ш. 168.666667° и. д.), двата разположени на остров Рос, отделен от континента от залива Макмърдо и ледената бариера Рос. Февруари 1842: Достигане до рекордна за времето си южна ширина в море Рос – 78º04’30” ю.ш. Декември 1842: Откриване на островите Етна (632°54′ ю. ш. 55°25′ з. д. / 632.9° ю. ш. 55.416667° з. д.), Паулета (63°34′ ю. ш. 55°46′ з. д. / 63.566667° ю. ш. 55.766667° з. д.), Дарвин (63°23′ ю. ш. 54°52′ з. д. / 63.383333° ю. ш. 54.866667° з. д.) и Джеймс Рос (64°12′ ю. ш. 57°48′ з. д. / 64.2° ю. ш. 57.8° з. д.) на североизток от Антарктическия полуостров
1853 Джон Хърд Откриване на остров Хърд (53°06′ ю. ш. 73°32′ и. д. / 53.1° ю. ш. 73.533333° и. д.) в южната част на Индийския океан
1892 – 1893 Уилям Брус Първи океанографски изследвания в северозападната част на море Уедъл и първо измерване на температурата на водата на различна дълбочина със специален дълбоководен обръщащ се термометър
1893 Карл Антон Ларсен Откриване на шелфовия ледник Ларсен (64º30’ – 70º ю.ш., 62º з.д.), островите Робъртсън (65°16′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 65.266667° ю. ш. 59.833333° з. д.), Вейер (66°39′ ю. ш. 62°50′ з. д. / 66.65° ю. ш. 62.833333° з. д.) и Кристенсен (65°04′ ю. ш. 59°58′ з. д. / 65.066667° ю. ш. 59.966667° з. д.), п-ов Язон (66°15′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 66.25° ю. ш. 62° з. д.) и Бряг Фойн (66° – 66º30’ ю.ш.) и проникване в море Уедъл до 68º10’ ю.ш.
1895 Карстен Борхгревинк Първо стъпване на човешки крак на Антарктида в района на нос Адер
1898 Адриан Жерлаш дьо Гомери, Руал Амундсен, Фредерик Кук, Емил Раковица Изследване на северозападното крайбрежие на Антарктическия полуостров и откриване на планината Солвей (64°20′ ю. ш. 62°30′ з. д. / 64.333333° ю. ш. 62.5° з. д.), Брега Данко (65° ю.ш. 62° з.д.), островите Нансен (64°37′ ю. ш. 62°13′ з. д. / 64.616667° ю. ш. 62.216667° з. д.), Лиеж (64°08′ ю. ш. 62°04′ з. д. / 64.133333° ю. ш. 62.066667° з. д.) и Бруклин (64°35′ ю. ш. 62°20′ з. д. / 64.583333° ю. ш. 62.333333° з. д.), протока Жерлаш, отделящ Антарктическия полуостров от архипелага Палмър и архипелага Палмър (64° ю.ш. 63° з.д.)
1899 – 1900 Карстен Борхгревинк Първо зимуване на брега на Антарктида в района на нос Адер, изследване на ледената бариера Рос, откриване на Китовия залив и първо проникване във вътрешността на континента до 78º50’ ю.ш.
1902 Ерих фон Дригалски Откриване на част от крайбрежието на Антарктида – Земя Вилхелм ІІ (88° – 92º и.д.), в т.ч. изгасналия вулкан Гаус (66°48′ ю. ш. 89°12′ и. д. / 66.8° ю. ш. 89.2° и. д.), Западния шелфов ледник и залива Посадовски (66°47′ ю. ш. 89°00′ и. д. / 66.783333° ю. ш. 89° и. д.). Първо изследване на Антарктида от въздуха с балон
1902 Ото Норденшелд, Карл Антон Ларсен Откриване и изследване на около 400 км от шелфовия ледник Ларсен (на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров) между 64º22’ и 67º ю.ш. и откриване на Бряг Норденшелд (63º50’ – 64º40’ ю.ш.) и Бряг Оскар ІІ (64º45’ – 66º ю.ш.)
1902 – 1903 Робърт Скот, Ърнест Шакълтън, Едуард Уилсън 1902: Проследяване и изследване на цялото крайбрежие на Земя Виктория и ледената бариера Рос. Откриване на п-ов Земя Едуард VІІ (77°40′ ю. ш. 154°30′ з. д. / 77.666667° ю. ш. 154.5° з. д.), ледниците Кьотлиц (78°30′ ю. ш. 164°00′ и. д. / 78.5° ю. ш. 164° и. д.) и Ферар (77°50′ ю. ш. 162°00′ и. д. / 77.833333° ю. ш. 162° и. д.), остров Уайт (78°10′ ю. ш. 167°30′ и. д. / 78.166667° ю. ш. 167.5° и. д.) и връх Маркъм (82°52′ ю. ш. 161°20′ и. д. / 82.866667° ю. ш. 161.333333° и. д.). 1903: Откриване на ледения език Дригалски (74º30’ – 75º30’ ю.ш., 162º40’ – 164º30’ и.д.), установяване, че Земя Виктория е плато с височина около 3000 м и изясняване, че ледената бариера Рос е северния край на гигантския шелфов ледник Рос, който се простира до 80° ю.ш. на юг
1903 – 1904 Уилям Брус 1903: Изследване на североизточната част на море Уедъл, флората и фауната на Южните Оркнейски о-ви и откриване на първата изследователска станция в Антарктика, която действа и понастоящем. 1904: Откриване на Земя Котс (76º30’ – 81º15’ ю.ш.)
1904 – 1905 Жан Батист Шарко Изследване на около 1000 км от западното крайбрежие на Антарктическия полуостров и откриване на островите Думер (64°52′ ю. ш. 63°35′ з. д. / 64.866667° ю. ш. 63.583333° з. д.) и Жубен (64°52′ ю. ш. 64°23′ з. д. / 64.866667° ю. ш. 64.383333° з. д.), архипелага Мелхиор (64°25′ ю. ш. 63°07′ з. д. / 64.416667° ю. ш. 63.116667° з. д.), п-ов Пастьор (64°06′ ю. ш. 62°25′ з. д. / 64.1° ю. ш. 62.416667° з. д.), Бряг Лубе (66º30’ – 68º ю.ш.) и „Земя Шарко“ (остров Шарко, 69°40′ ю. ш. 75°00′ з. д. / 69.666667° ю. ш. 75° з. д.),
1908 – 1909 Ърнест Шакълтън, Франсис Уайлд, Уилям Еджуърт Дейвид, Дъглас Моусън Откриване ледника Бирдмор (84°20′ ю. ш. 171°00′ и. д. / 84.333333° ю. ш. 171° и. д.), хребетите Куин Александра (83º30’ – 85º ю.ш., 161 – 171º и.д.) и Доминион (85 – 86º ю.ш., 163 – 170º и.д.) и ледника Дейвид (75°20′ ю. ш. 161°40′ и. д. / 75.333333° ю. ш. 161.666667° и. д.) и достигане на 9 януари 1909 на 179 км от Южния полюс, до 88º23’ ю.ш. Достигане на 16 януари 1909 до Южния магнитен полюс (Уилям Еджуърт Дейвид, Дъглас Моусън)
1909 Жан Батист Шарко Океанографски изследвания в море Белингсхаузен и откриване на остров Шарко (69°40′ ю. ш. 75°00′ з. д. / 69.666667° ю. ш. 75° з. д.) и залива Маргьорит (68°30′ ю. ш. 68°00′ з. д. / 68.5° ю. ш. 68° з. д.) по западното крайбрежие на Антарктическия полуостров
1911 Хари Пенел Откриване на Бряг Отс (156º – 166º и.д.)
1911 – 1912 Руал Амундсен Откриване на планината Куин Мод и хребета Принц Олаф в нея, ледниците Преструд и Лив и първо достигане до Южния полюс (14 декември 1911)
1912 Робърт Скот Вторично достигане до Южния полюс (17 януари 1912)
1912 Вилхелм Филхнер Откриване и изследване на Брега Луитполд (28° – 35º з.д.) и втория по големина на Земята шелфов ледник Филхнер
1912 – 1913 Дъглас Моусън, Сесил Мадиган Откриване на залива Комонуелт, нос Дейвис, остров Дейвид, Бряг Джордж V (142° – 156º и.д.) с ледниците Мерц (67°20′ ю. ш. 145°00′ и. д. / 67.333333° ю. ш. 145° и. д.) и Нинис (67°20′ ю. ш. 147°00′ и. д. / 67.333333° ю. ш. 147° и. д.), залива Бъкли (68°25′ ю. ш. 148°30′ и. д. / 68.416667° ю. ш. 148.5° и. д.) и шелфовия ледник Кук (68°40′ ю. ш. 152°30′ и. д. / 68.666667° ю. ш. 152.5° и. д.)
1912 – 1913 Франсис Уайлд Откриване крайбрежието на Земя кралица Мери (88º – 100º и.д.), в т.ч. шелфовия ледник Шакълтън, море Дейвис, островите Масон и Хендерсън, п-ов Мелба (98º10’ и.д.), ледниците Скот (100º и.д.), Денман и Хелън, остров Дригалски (65°45′ ю. ш. 92°29′ и. д. / 65.75° ю. ш. 92.483333° и. д.) и о-вите Хасуел
1915 Ърнест Шакълтън, Франсис Уайлд Откриване на Бряг Керд (20° – 28º з.д.) с шелфовия ледник Станкомб-Уилс (74°35′ ю. ш. 22°00′ з. д. / 74.583333° ю. ш. 22° з. д.) и ледниците Алан Макдонълд и Доусън Ламбтън (76°20′ ю. ш. 26°20′ з. д. / 76.333333° ю. ш. 26.333333° з. д.)
1928 – 1930 Ричард Ивлин Бърд, Лорънс Гулд, Пол Сайпъл Ричард Ивлин Бърд: Откриване на ледника Торна (86°20′ ю. ш. 153°00′ з. д. / 86.333333° ю. ш. 153° з. д.), платото Рокфелер (77°50′ ю. ш. 156°00′ з. д. / 77.833333° ю. ш. 156° з. д.), Брега Скот (73°30’ – 78º ю.ш.) и Земя Мери Бърд (110º – 158°20’ з.д.), хребетите Гросенор (85°40’ ю.ш.) и Хейнс, шелфовия ледник Салзбергер и залива Салзбергер, планината Едсел Форд (77°30′ ю. ш. 142°50′ з. д. / 77.5° ю. ш. 142.833333° з. д.) и залива Блок. Първо достигане до Южния полюс със самолет (28 ноември 1929). Лорънс Гулд: Откриване на „остров“ Рузвелт (79°00′ ю. ш. 162°00′ з. д. / 79° ю. ш. 162° з. д.), картиране на над 300 км от източния бряг на шелфовия ледник Рос – Брега Гулд (83°30’ – 85º30’ ю.ш.), изследване и картиране на над 300 км от северния склон на планината Куин Мод и откриване на ледниците Леверет, Скот и Амундсен
1928 – 1930 Джордж Хуберт Уилкинс Първи полет със самолет над Антарктида (20 декември 1928) и достигане до 71°20′ ю. ш. 64°15′ з. д. / 71.333333° ю. ш. 64.25° з. д.. Изследване на п-ов Земя Греъм (Антарктически полуостров), в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато и откриване на част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст (69°25′ ю. ш. 62°12′ з. д. / 69.416667° ю. ш. 62.2° з. д.). 1929 – 1930: Изследване на море Белингсхаузен, полет с хидросамолет над Западна Антарктида и откриване, че „Земя Шарко“ не е част от континента, а неголям остров
1929 – 1931 Ялмар Рисер-Ларсен Откриване на над 2 хил. км от бреговата линия на Антарктида. 1929: Откриване на залива Амундсен (67°00′ ю. ш. 50°00′ и. д. / 67° ю. ш. 50° и. д.). 1930: Откриване на Земя кралица Мод (28º з.д. – 38º и.д.), Бряг принцеса Марта (3º 30` и.д. – 20º з.д.), Бряг принц Олаф (40º – 48º и.д.), нос Норвегия (71°18′ ю. ш. 12°13′ з. д. / 71.3° ю. ш. 12.216667° з. д.) и на югозапад от него Тюленовия залив. 1931: Откриване на Бряг принцеса Ранхилда (20º – 33º 30` и.д.), п-ов Рисер-Ларсен (34º и.д.) и залива Лютцов-Холм (38º и.д.)
1930 – 1931 Дъглас Моусън 1930: Изследване и картиране на значителна част от крайбрежието на Антарктида между 59°40’ и 73° и.д. – Земя Макробъртсън. Откриване на остров Прокламейшън (65°50′ ю. ш. 53°40′ и. д. / 65.833333° ю. ш. 53.666667° и. д.), планините Скот (50º – 52º и.д.), връх Масон (67°50′ ю. ш. 62°45′ и. д. / 67.833333° ю. ш. 62.75° и. д.), Бряг Моусън (59º40’ – 67º и.д.) и Бряг Кемп (56º – 59º40’ и.д.). 1931: Изследване на Бряг Джордж V (142° – 156° и.д.). Откриване и изследване на части от крайбрежието между 130° и 122° и.д. – Бряг БАНЗАРЕ (122º – 129º и.д.), остров Боумън (65°12′ ю. ш. 103°00′ и. д. / 65.2° ю. ш. 103° и. д.), Земя принцеса Елизабет (73º – 88º и.д.), залива Маккензи (68°00′ ю. ш. 71°00′ и. д. / 68° ю. ш. 71° и. д.) с входните носове Дарнли и Еймъри, планината Фрамнес (68°00′ ю. ш. 62°30′ и. д. / 68° ю. ш. 62.5° и. д.) и о-вите Колбек (67°23′ ю. ш. 61°00′ и. д. / 67.383333° ю. ш. 61° и. д.)
1930 – 1931 Клариус Антон Микелсен Откриване на Бряг Ларс Кристенсен (67º – 70º и.д.)
1930 – 1931 Гак Галворсен Откриване на Бряг принцеса Астрид (3º30’ – 20º и.д.)
1933 – 1935 Ричард Ивлин Бърд, Пол Сайпъл Ричард Ивлин Бърд-1933 – 1934: Изследване крайбрежието на Земя Мери Бърд (110º – 158°20’ з.д.); 1934 – 1935: Откриване на планината Хорлик (86°00′ ю. ш. 120°00′ з. д. / 86° ю. ш. 120° з. д.), хребета Хал Флад и Брега Рупърт (140º – 146°20’ з.д.). Пол Сайпъл-1934: Откриване на платото Рокфелер (79 – 81º ю.ш. и 130 – 140º з.д.), ледения залив Преструд (80 – 81º ю.ш., 145 – 150º з.д.) и „острова-възвишение“ Рузвелт (79°20′ ю. ш. 162°00′ з. д. / 79.333333° ю. ш. 162° з. д.)
1934 – 1935 Ларс Кристенсен Откриване на Бряг Леополд и Астрид (80° – 88º и.д.) (1934). Откриване на залива Ранвик (69°04′ ю. ш. 77°45′ и. д. / 69.066667° ю. ш. 77.75° и. д.) с вливащия се в него ледник Ранвик, залива Прюдс (68°39′ ю. ш. 78°36′ и. д. / 68.65° ю. ш. 78.6° и. д.) и п-ов Лангнесет (68°20′ ю. ш. 78°14′ и. д. / 68.333333° ю. ш. 78.233333° и. д.) (1935)
1935 Линкълн Елсуърт Първи трансантарктически полет (23 ноември – 5 декември 1935) от остров Дънди (63°26′ ю. ш. 55°55′ з. д. / 63.433333° ю. ш. 55.916667° з. д.) до Китовия залив (78°30′ ю. ш. 164°28′ з. д. / 78.5° ю. ш. 164.466667° з. д.) и откриване на платото Холик-Кеньон, хребета Етернити, Земя Елсуърт (63º – 110° з.д.) и планината Елсуърт
1935 Клариус Антон Микелсен Откриване на „оазиса“ Вестфол (68°35′ ю. ш. 78°20′ и. д. / 68.583333° ю. ш. 78.333333° и. д.) и Бряг Ингрид Кристенсен (73º – 80º и.д.)
1936 – 1937 Джон Раймил Откриване на шелфовите ледници Уорди (69°15′ ю. ш. 67°30′ з. д. / 69.25° ю. ш. 67.5° з. д.) и Джордж VІ (70 – 74º ю.ш., 67 – 78º з.д.) и изследване на централните части на Антарктическия полуостров
1936 – 1937 Ларс Кристенсен Откриване на залива Холмвик (67°30′ ю. ш. 62°30′ и. д. / 67.5° ю. ш. 62.5° и. д.), Бряг принц Харалд (33º30’ – 38º30’ и.д.), западното крайбрежие на залива Лютцов-Холм, заливите Вествик (69°15′ ю. ш. 32°45′ и. д. / 69.25° ю. ш. 32.75° и. д.) и Брейдвиг (70°15′ ю. ш. 24°15′ и. д. / 70.25° ю. ш. 24.25° и. д.) и планината Сьор-Рондона (72º ю.ш., 23 – 28º и.д.) и картиране на заливите Стефансон (67°20′ ю. ш. 59°08′ и. д. / 67.333333° ю. ш. 59.133333° и. д.) и Едуард VIII (66°50′ ю. ш. 57°15′ и. д. / 66.833333° ю. ш. 57.25° и. д.)
1939 Алфред Ричер Изследване на приморската полоса на Антарктида межзу 11º30’ з.д. и 20º и.д. с ширина между 400 – 500 км. Откриване на планините Дригалски 72°10′ ю. ш. 5°00′ и. д. / 72.166667° ю. ш. 5° и. д., Пайер 72°00′ ю. ш. 15°00′ и. д. / 72° ю. ш. 15° и. д., Хумболт, Мюлиг-Хофман (2º – 6º и.д.) и Свердрупфьолла (0º – 2º и.д.), масива Волтат 71°30′ ю. ш. 12°00′ и. д. / 71.5° ю. ш. 12° и. д., ледник Ютулстраумен и платото Ричер (5º з.д.), платото Вегенерисен (0º – 20º и.д.) и „оазиса“ Ширмахер 70°45′ ю. ш. 11°40′ и. д. / 70.75° ю. ш. 11.666667° и. д.
1939 – 1941 Ричард Ивлин Бърд, Пол Сайпъл, Глен Дайер, Ричард Блек, Артър Карол, Фин Роне Откриване и картиране на около 1300 км от бреговата линия на Антарктида. Пол Сайпъл – 1939: Откриване на залива Ригли (129º з.д.), остров Сайпъл с връх Сайпъл (73°20′ ю. ш. 124°50′ з. д. / 73.333333° ю. ш. 124.833333° з. д.); 1940: планината Екзекютив Комити (126º з.д.). Ричард Ивлин Бърд – 1940: Откриване на Брега Хобс (131° – 140º з.д.), остров Крузен (74°40′ ю. ш. 140°05′ з. д. / 74.666667° ю. ш. 140.083333° з. д.), хребета Колер, залива Пайн Айлънд (102º з.д.), Брега Уолгрин (100° – 110º з.д.) с групата ниски планини Хъдсън, Брега Ейтс (86° – 100º з.д.) с шелфовия ледник Еймс, планините Джонс и Уолкър, остров Търстън, шелфовия ледник Пабликейшън, ледниците Командан Шарко, Конгер, Полард Рекорд, Полард Тайс, Полард Форшунг и Полард Орбукен, п-ов Бетовен. Глен Дайер – 1940: Откриване на платото Дайер (на Антарктическия п-ов) и около 60 върха, в т.ч. доминиращият връх Джексън (71°27′ ю. ш. 63°47′ з. д. / 71.45° ю. ш. 63.783333° з. д.). Артър Карол – 1940: Откриване на залива Едит Роне, части от Брега Брайан (73° – 86° з.д.) и Брега Инглиш (72° – 76° з.д.) със залива Карол (73° ю. ш. 78° з. д. / 73° ю. ш. 78° з. д.) и нос Смайли (72°28′ ю. ш. 78°06′ з. д. / 72.466667° ю. ш. 78.1° з. д.). Ричард Блек – 1940: Откриване на около 300 км от източно крайбрежие на Антарктическия полуостров между 70° и 73° ю.ш. – Брега Блек (70°30’ – 72°55’ ю.ш.). Други участници – 1940: Откриване на ледника Уейд (84°40′ ю. ш. 175°00′ з. д. / 84.666667° ю. ш. 175° з. д.), островите Долеман (70°40′ ю. ш. 60°45′ з. д. / 70.666667° ю. ш. 60.75° з. д.), Стийл (71°00′ ю. ш. 60°40′ з. д. / 71° ю. ш. 60.666667° з. д.) и Уилкинс (69°30′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 69.5° ю. ш. 62° з. д.), планината Уилкинс (69°30′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 69.5° ю. ш. 62° з. д.) и др. Фин Роне – 1940 – 1941: Изследване на целия шелфов ледник Джордж VI (между Антарктическия п-ов на изток и Земя Александър I на запад) и вторично откриване на залива Едит Роне и Брега Инглиш (72° – 76º з.д.)
1946 – 1947 Ричард Ивлин Бърд, Джордж Дуфек, Дейвид Бангер и др. Аерофотозаснемане на бреговата полоса в сектора от 165° до 65° и.д. и изработване на карта на заснетия район. Откриване на платото Американ Хайлънд (73° – 81º и.д.), ледника Реник (160° – 161º и.д.), северната част на меридионалния хребет Юсарп (Арктик Инститют), ледника Дибъл (134º 36’ и.д.), заливите Пери (132º45’ и.д.), Полдинг (123º30’ и.д.), Хенри (120º35’ и.д.) и Винсенс (вторично, 109º и.д.), ледниците Долтън (121º40’ и.д.) и Тотън (вторично, 116º10’ и.д.), планината Принц Чарлз (62° – 68º20’ и.д.), ледника Ламберт (65° – 71º15’ и.д.), „оазисите“ Бангер (66°13′ ю. ш. 100°47′ и. д. / 66.216667° ю. ш. 100.783333° и. д.) и Грирсон (66°19′ ю. ш. 110°38′ и. д. / 66.316667° ю. ш. 110.633333° и. д.). Аерофотозаснемане на бреговата полоса в сектора от 130° до 70° з.д. и изработване на карта на заснетия район. Картиране на залива Пайн Айлънд (102º з.д.), покритите с лед полуострови Кинг и Канистио, неголям шелфов ледник и залив между тях и уточняване очертанията на източната част на Брега Уолгрин. Откриване на остров Бер (110º30’ з.д.) и п-ов Мартин (114º30’ з.д.)
1946 – 1947 Владимир Воронин Хидрографски изследвания в северната част на море Уедъл
1947 – 1948 Фин Роне, Джеймс Ласитер, К. Пирс-Бътлър Фин Роне и Джеймс Ласитер – ноември 1947: Изследване на южната част на шелфовия ледник Ларсен. Откриване на шелфовия ледник Едит Роне (75° – 82º ю.ш., 47° – 83º з.д.), п-ов Додсън (75°20′ ю. ш. 63°35′ з. д. / 75.333333° ю. ш. 63.583333° з. д.), леденото плато Йорг и планината Хасидж. декември 1947: Откриване на още 400 км от шелфвия ледник Едит Роне, залива Гулд (78°00′ ю. ш. 44°30′ з. д. / 78° ю. ш. 44.5° з. д.) и Земя Едит Роне (79° – 82º ю.ш., 35° – 82º з.д.). К. Пирс-Бътлър – 1947 – 1948: Откриване на Бряг Ласитер (72º55’ – 75º09’ ю.ш.) и п-ов Смит (74°22′ ю. ш. 61°20′ з. д. / 74.366667° ю. ш. 61.333333° з. д.)
1948 – 1950 Вивиан Фукс Топографски картирания и геоложки изследвания по западното крайбрежие на Антарктическия полуостров
1950 – 1952 Юн Евер Норвежко-британско-шведска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Бряг принцеса Марта (3º 30` и.д. – 20º з.д.)
1950 – 1953 Андре-Франк Лиотер и други Френска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Земя Адели
1954 – 1956 Филип Лоу, Робърт Даверс, Джон Ситън и други Австралийска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Земя Макробъртсън (59° 40` – 73° и.д.). Откриване на планината Принц Чарлз (70° 30` – 73° 15` ю.ш., 62° – 68° 20` и.д.) и ледения обрив Моусън (69º и.д.) и изследване на „оазиса“ Вестфол (68°35′ ю. ш. 78°20′ и. д. / 68.583333° ю. ш. 78.333333° и. д.)
1955 – 1956 Джордж Дуфек Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз I“: Откриване на планината Пенсакола (82° – 85° ю.ш., 45° – 60° з.д.), в т.ч. четири мощни хребета, включително Форестал и Нептун.
1956 Михаил Сомов 1-ва Съветска антарктическа експедиция: Топографски картирания и физикогеографски изследвания по крайбрежието и във вътрешността на Бряг Правда (88º – 100º и.д.). Уточняване положението и конфигурацията на шелфовия ледник Шакълтън и откриване заливите Малигинци (99º и.д.) и Миловзоров (102º и.д.) и Западния шелфов ледник със заливите Карелин (85º и.д.) и Николаев (83º 35` и.д.) и п-ов Челюскинци между тях, ледения купол Завадовски (86º 24` и.д.), ледника Таймир (83º и.д.), ледника Чугунов (163º и.д.), ледника Кисельов (102º 57` и.д.), п-ов Крилов (156º 10` и.д.), ледника Куприянов (93º 20` и.д.), ледения купол Михайлов (95º 28` и.д.) и ледения купол Новосилски (100º 35` и.д.). Създаване на полярните станции „Мирни“ (13 февруари 1956), „Пионерска“ (27 май 1956) и „Оазис“ (15 октомври 1956)
1956 – 1957 Джордж Дуфек, Пол Сайпъл, Фин Роне Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз II“: Първо кацане на самолет на Южния полюс (31 октомври 1956) и създаване на американска полярна станция „Амундсен-Скот“ (12 февруари 1957) на полюса с началник Пол Сайпъл, станция „Бърд“ (23 декември 1956) на Земя Мери Бърд, станция „Уилкс“ (1 февруари 1957) на Брега Нокс (100° – 109° и.д.) и станция „Елсуърт“ (11 февруари 1957) на брега на залива Гулд с ръководител Фин Роне
1956 – 1958 Алексей Фьодорович Трешников 2-ра Съветска антарктическа експедиция: Топографско заснемане и картиране на Брега Правда и на крайбрежието между 78° и 44° и.д. откриване на п-ов Сакелари (49° и.д.) и залива Алашеев (46° и.д.). Създаване на станциите „Комсомолска“ (7 март 1957, 74°05′ ю. ш. 97°29′ и. д. / 74.083333° ю. ш. 97.483333° и. д.) и „Восток“ (16 декември 1957)
1957 Чарлз Бентли Американска антарктическа експедиция: Изследване на Земя Мери Бърд. Около 75º ю.ш. (между 117 и 112º з.д.), на 19 ноември 1957 Откриване и картиране на няколко хребета (около 75º ю.ш., между 117° и 112º з.д.) с дължина 65 – 70 км – Крери, Тони и изгасналия вулкан Такахе. Първо пресичане на платото Холик-Кеньон и откриване на равнината Бърд и върховете Джонс (79°37′ ю. ш. 90°00′ з. д. / 79.616667° ю. ш. 90° з. д.) и Уулард (80°33′ ю. ш. 96°00′ з. д. / 80.55° ю. ш. 96° з. д.)
1957 Фин Роне Откриване на „остров-възвишение“ Беркнер (79º ю.ш., 51º з.д.) на границата между шелфовите ледници Едит Роне на запад и Филхнер на изток
1957 – 1958 Вивиан Фукс, Едмънд Хилари, Робърт Холмс Милер Англо-новозеландска антарктическа експедиция: Първо трансантарктическо пресичане на континента от море Уедъл до море Рос през Южния полюс (24 ноември 1957 – 19 януари 1958). Откриване на ледниците Слесър (80°10’ ю.ш., 20°30’ – 30° з.д.) и Рековери (81°15’ ю.ш., 19°30’ – 36° з.д.) и планината Шакълтън с хребета Терън (79°05′ ю. ш. 28°15′ з. д. / 79.083333° ю. ш. 28.25° з. д.) в него, ледника Роб (82°30’ – 83°10’ ю.ш., 163° – 166° и.д.) и хребета Холанд (83° ю.ш., 166° з.д.)
1957 – 1958 Джордж Дуфек Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз III“:
1957 – 1958 Евгений Иванович Толстиков (1913 – 1987), Владимир Григориевич Корт (1913 – 1994) 3-та Съветска антарктическа експедиция: Откриване на Съветското плато (76° – 84º ю.ш., 45° – 100º и.д.), подледените планини Гамбурцев и долината МГГ (55° – 80º и.д.). Достигнане до Полюса на относителната недостъпност (23 декември 1957). Първи трансконтинентален полет мо маршрут станция „Мирни“ – Южен полюс – станция „Макмърдо“ (24 октомври 1958). Аерофотозаснемане и картиране на крайбрежието между 110° и 116° и.д. Откриване на ледниците Воейков, Кучин, Обручев, Томилин и Матусевич, върховете Каврайски и Обручев, о-ви Полярна авиация, о-ви Спътници и планината Лазарев
1958 – 1959 Джордж Дуфек, Дейвид Тайри, Уилям Чепмен Американска антарктическа експедиция „Операция Дипфрийз IV“: Откриване на планината Тил (85º ю.ш., 90º з.д.), масива Форд, обрива Хавала (84º45’ ю.ш., 95° – 100º з.д.) и планината Уитмор с връх Силиг (82°28′ ю. ш. 104°00′ з. д. / 82.466667° ю. ш. 104° з. д.)
1958 – 1960 Александър Гаврилович Дралкин 4-та Съветска антарктическа експедиция: Откриване на подледената равнина Шмидт (70° – 75º ю.ш., 90° – 120º и.д.) и Руските планини (70° – 72º ю.ш., 16° – 21º и.д.)
1959 – 1961 Е. С. Короткевич, Владимир Игоревич Бардин 5-а Съветска антарктическа експедиция: Детайлно изследване и картиране на Земя кралица Мод между 16º и.д. и 4º з.д, в т.ч. масива Волтат, планините Мюлиг-Хофман и Свердрупфелла и откриване на редица хребети в тях
1959 – 1962 Дейвид Тайри, Джон Пирит Американска антарктическа експедиция „Операции Дипфрийз 60, 61 и 62“: Изследване на меридионалния вулканичен хребет Екзекютив Комити (126° з.д.). Изучаване на подледения релеф на Западна Антарктида между 130° и 140° з.д., подледената равнина Бърд и вътрешните райони на Земя Елсуърт. Изследване на хребета Сентинел (около 85° з.д.) и откриване на най-високата точка на Антарктида – връх Винсън (4982 м, 78°35′ ю. ш. 85°35′ з. д. / 78.583333° ю. ш. 85.583333° з. д.
1961 – 1962 В. М. Дриацки 6-а Съветска антарктическа експедиция: Отделяне в отделни морски басейни на южните части на Атлантическия и Индийския океан между 0° и 113° и.д. на следните морета: море Лазарев, море Рисер-Ларсен, море Космонавти, море Дружество и море Моусън
1964 Михаил Сомов 9-ва Съветска антарктическа експедиция: Откриване на Източната подледена равнина и подледената планина Вернадски
1996 – 1997 Бьорге Оуслан Първо трасантарктически пеши поход от море Уедъл до море Рос от 15 ноември 1996 до 17 януари 1997

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Т. 3. Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVII – ХVIII в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1984 г., стр. 277 – 278, 280 – 281, 284 – 286.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХIХ – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 26 – 30, 305 – 322.
Т. 5. Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1986 г., стр. 9 – 37.
Хронология на откриването и изследването на регионите на Земята
Европа
Земята
Азия
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Австралия и Океания
Арктика
Антарктика
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хронологична_таблица_за_откриване_и_изследване_на_Антарктика&oldid=10661479“.