Направо към съдържанието

Ото Норденшелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Норденшелд
Nils Otto Gustaf Nordenskiöld
шведски изследовател
Роден
Починал
2 юни 1928 г. (58 г.)
Гьотеборг, Швеция
ПогребанШвеция

Националност Швеция
Учил вУпсалски университет[1]
Грайфсвалдски университет[1]
Научна дейност
ОбластГеология
Работил вГьотеборгски университет
Ото Норденшелд в Общомедия

Нилс Ото Густав Норденшелд (правилно Нурденшьолд) (на шведски: Nils Otto Gustaf Nordenskiöld) е шведски геолог и изследовател.

Младежки години (1869 – 1895)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 декември 1869 година в селището Хяслеби, област Смоланд, Швеция, племенник на известния шведски учен и изследовател на Арктика Адолф Ерик Норденшелд. След като завършва Университета в Упсала през 1894 г., защитава докторска дисертация по геология и заема длъжността доцент.

Изследователска дейност (1895 – 1903)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1895 – 1897 г. ръководи научна експедиция в Патагония и Огнена земя, през 1898 – в Аляска и района на Клондайк, а през 1900 – в Гренландия.

През 1901 – 1903 г. участва в качеството си на научен ръководител в експедицията на Карл Антон Ларсен в Антарктида. След спиране в Буенос Айрес корабът „Антарктик“, с участниците в експедицията на борда, през късното лято (21 февруари) на 1902 г. навлиза в зоната на дрейфуващите ледове. Тук Норденшелд с пет спътника слиза на остров Сноу Хил, като разчита да пребивава и зимува на континента до пролетта (септември – ноември) на 1902, когато се надява да успее да проникне на юг по крайбрежието. „Антарктик“ се отправя обратно на север.

През пролетта (октомври) на 1902 г. Норденшелд с двама спътника потегля на юг. Групата открива и изследва около 400 км от шелфовия ледник Ларсен (на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров) между 64º 22` и 67º ю.ш., като открива Бряг Норденшелд (63º 50` – 64º 40` ю.ш.) и Бряг Оскар ІІ (64º 40` – 66º ю.ш.). През цялото време се провеждат редовни метеорологични, магнитни и астрономични наблюдения.

През лятото на 1902 – 1903 корабът не успява да достигне до остров Сноу Хил и да вземе намиращите се там полярници и се налага групата на Норденшелд да извърши ново зимуване, което минава благополучно като се хранят с месото на убитите от тях тюлени и пингвини. На 12 февруари 1903 г., в късното антарктическо лято „Антарктик“ прави последен опит да достигне до групата на Норденшелд, но корабът е затиснат от ледовете и потъва. Екипажът на кораба, начело с капитан Ларсен успява за 16 дни с лодки да се добере до малкия остров Паулет, където построява каменна къща и успява да презимува по начина на групата на Норденшелд.

След успешно прекараното зимуване двете групи, на Норденшелд и на Ларсен, успяват случайно да се срещнат и през декември 1903 г. са спасени от аржентински кораб и доставени в Буенос Айрес. Въпреки морската катастрофа, шведската експедиция постига сериозни научни резултати, които обаче костват на Норденшелд големи парични загуби.

Следващи години (1904 – 1928)

[редактиране | редактиране на кода]

От 1905 г. Норденшелд е професор по геология, география и етнография в Университета в Гьотеборг.

През 1909 провежда експедиция в Гренландия, а в периода 1920 – 1921 извършва геоложки изследвания в Перуанските и Чилийско-Аржентинските Анди.

Умира на 2 юни 1928 година в Гьотеборг на 58-годишна възраст.

Езерото Норденшелд в Чили

Неговото име носят:

  • „Die schwedische Südpolar-Expedition und ihre geographische Tätigkeit“, (1911).
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, Москва, 1982 – 86.
Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), Москва, 1985, стр. 315 – 316.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Nordenskiöld в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​