Карл Антон Ларсен
| Карл Антон Ларсен Carl Anton Larsen | |
| норвежки изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 декември 1924 г.
море Рос, Антарктика |
| Националност |  Норвегия |
| Семейство | |
| Съпруга | Андрин Тросен |
| Карл Антон Ларсен в Общомедия | |
Карл Антон Ларсен (на норвежки: Carl Anton Larsen, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Лашен) е известен норвежки полярен изследовател и пионер на антарктическия китолов.
Ранни години (1860 – 1892)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 август 1860 година в Йостре Халсен, Тьолинг, фюлке Вестфол, Норвегия, в семейството на морски капитан. От 9-годишна възраст плава с баща си, ловуват тюлени и търгуват в Северния ледовит океан, като се връща на училище всяка година през есента и зимата.
Експедиционна дейност (1892 – 1924)
[редактиране | редактиране на кода]Антарктика и Южна Джорджия (1892 – 1894)
[редактиране | редактиране на кода]Ларсен проучва перспективите за китолов при посещението си в Антарктика и Южна Джорджия като капитан на кораба „Язон“. През 1892 – 1893 и 1893 – 1894 г., по време на двете си плавания, открива шелфовия ледник Ларсен (86 хил. км2, 64º 30` – 70º ю.ш., 62º з.д.), остров Робъртсън (), остров Вейер (), п-ов Язон (), остров Кристенсен (), Бряг Фойн (66 – 66º 30` ю.ш.) и прониква в море Уедъл до 68º 10` ю.ш.
Участие в експедицията на Ото Норденшелд (1901 – 1903)
[редактиране | редактиране на кода]През 1901 – 1903 участва като капитан на кораба „Антарктик“ в шведската експедиция на Ото Норденшелд. След спиране в Буенос Айрес корабът „Антарктик“, с участниците в експедицията на борда, през късното лято (21 февруари) на 1902 г. навлиза в зоната на дрейфуващите ледове. На 12 февруари 1903 г., в късното антарктическо лято, „Антарктик“ прави последен опит да достигне до групата на Норденшелд, но корабът е затиснат от ледовете и потъва. Екипажът на кораба, начело с капитан Ларсен, успява за 16 дни с лодки да се добере до малкия остров Паулета, където зимуват.
След успешно прекараното зимуване двете групи, на Норденшелд и на Ларсен, успяват случайно да се срещнат и през декември 1903 г. са спасени от аржентинския кораб „Уругвай“.
Докато е в Буенос Айрес Ларсен учредява Аржентинската рибна компания. Като неин мениджър ръководи изграждането в Грютвикен на първата китоловната база в Антарктика и е неин мениджър от 1904 до 1914 г.
Грютвикен, Южна Джорджия (1904 – 1923)
[редактиране | редактиране на кода]
През 1904 г. се заселва в британското владение Южна Джорджия, Антарктика.
Съпругата му Андрин, заедно с петте им деца, се преселва при него през 1905 г. Семейството получава британско поданство, като в молбата подадена и удовлетворена през януари 1910 г. от британския магистрат на Южна Джорджия, Ларсен заявява:
- „Аз се отказах от своите права на норвежки гражданин и живея тук откакто започнах китолов в тази колония на 16 ноември 1904 г. и нямам причина да бъда с каквото и да било друго поданство освен британско, тъй като домът ми е тук и възнамерявам да бъде за дълго.”
Ларсен е между най-значимите личности в Южноджорджийската история през XX век. Оказва съдействие и логистична подкрепа на множество научни експедиции, между които на своя приятел сър Ърнест Шакълтън.
През 1905 г. поставя начало на метеорологичните наблюдения в Грютвикен. През 1911 г. пренася и аклиматизира на острова северни елени – от 2001 г. южноджорджийски елени са пренесени и се отглеждат във ферми на Фолкландските острови. Ларсен построява и първата църква в Антарктика. Тя е пренесена от Стрьомен, Норвегия, и сглобена в Грютвикен през 1913 г.
Море Рос (1923 – 1924)
[редактиране | редактиране на кода]Последното си плаване Ларсен предприема от декември 1923 до февруари 1924 г. на китоловната база-кораб „Сър Джеймс Кларк Рос“ (12 450 т), заедно с пет други китоловни кораба в море Рос. Базата е закотвена в залива Дискавъри на ледената бариера Рос, докато останалите кораби ловуват китове. След това експедицията изследва възможностите за използването на Китовия залив, залива Макмърдо, бреговете на остров Франклин и Земя Виктория, за база на норвежкия китоловен флот.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Умира на 8 декември 1924 година в море Рос на 64-годишна възраст. Погребан е в норвежкия китоловен град Санефьор.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- връх Ларсен () на Земя Виктория, в Източна Антарктида;
- връх Ларсен (, 710 м) на остров Туле, в Южни Сандвичеви острови;
- залив Ларсен () на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров;
- залив Ларсен Харбър (), част от Дригалски фиорд на източното крайбрежие на остров Южна Джорджия;
- нос Ларсен, на източното крайбрежие на остров Южна Джорджия;
- нунатак Ларсен, на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров;
- о-ви Ларсен (), в Южните Оркнейски о-ви
- проток Ларсен () между островите Жуенвил на юг и д'Юрвил на север, покрай североизточния бряг на Антарктическия полуостров;
- шелфов ледник Ларсен () покрай източното крайбрежие на Антарктическия полуостров.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Robert K. Headland, The Island of South Georgia, Cambridge University Press, 1984.
- Otto Nordenskjöld, Johan G. Andersson, Carl A. Larsen, Antarctica, or Two Years Among the Ice of the South Pole, London, Hurst & Blackett, 1905.
- Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963, 45, 62 – 65, 146.
- Период на китолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 56 – 68. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
|
