Кинг Джордж (остров)
остров Кинг Джордж King George Island | |
Местоположение | Южни Шетлъндски о-ви |
---|---|
Акватория | Атлантически океан |
Площ | 1384 km² |
Най-висока точка | 655 m н.в. |
остров Кинг Джордж в Общомедия |
Кинг Джордж (Ватерлоо) (на английски: King George Island) е най-големият остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Кинг Джордж се намира в централната част на архипелага, като широкия само 400 m проток Филдс на югозапад го отделя от остров Нелсън. Дължина от изток-североизток на запад-югозапад 70 km, ширина до 26 km, площ 1384 km²[1]. Бреговата му линия с дължина 297,1 km е силно разчленена особено по южното му крайбрежие от множество малки заливи (Адмиралти, Кинг Джордж и др.) и полуострови, а по северното му крайбрежие няма характерни заливи и полуострови и бреговата му линия е почти праволинейна. Релефът му е нисък и слабохълмист, с максимална височина 655 m, като с малки изключения в най-западната част е покрит с дебел леден щит.
Островът е открит на 16 октомври 1819 г. от английския ловец на тюлени Уилям Смит и е наименуван в чест на тогаващния английски крал Джордж III. През януари 1820 г. ирландският топограф Едуард Брансфийлд извършва първото грубо топографско заснемане на бреговете му. На 25 януари 1821 островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Ватерлоо. На осторва са разположени постоянни или временни антарктически бази на Аржентина, Бразилия, Китай, Перу, Полша, Русия, Уругвай, Чили и Южна Корея. В крайната му западна част има изградено летище, което може да приема големи транспортни самолети. В чилийската база има пощенска станция, в която ежеседмично са получават и изпращат писма и стоки, а в руската база е построена и действа целогодишно със свещеник най-южната православна църква на Земята.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ UNEP Islands Архив на оригинала от 2013-05-01 в Wayback Machine. (englisch)
- Южни Шетланди. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 15 – 20. ISBN 978-619-90008-1-6