Жул Дюмон-Дюрвил
| Жул Дюмон-Дюрвил Jules Dumont d'Urville | |
| френски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Мьодон, Франция |
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Награди | кавалер на Почетния легион |
| Семейство | |
| Баща | Габриел Чарлс Франсоа Дюмон-Дюрвил |
| Съпруга | Адели Папен |
| Научна дейност | |
| Област | Океанография, картография, ботаника |
| Жул Дюмон-Дюрвил в Общомедия | |
Жул Себастиан Сезар Дюмон-Дюрвил (на френски: Jules Sébastien César Dumont d'Urville) е френски военноморски офицер, мореплавател, изследовател, океанограф, картограф, ботаник. Открива и изследва мястото на гибелта на експедицията на Жан-Франсоа Лаперуз.
Ранни години (1790 – 1819)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 май 1790 година в Конде-сюр-Нуаро, департамент Калвадос, в семейство на съдебен чиновник. Когато е на 7-годишна възраст баща му умира и с възпитанието му се занимават чичо му и майка му, която под влиянието на книгите на Жан-Жак Русо се старае синът ѝ да живее близо до природата, да се закалява, да бъде подвижен, ловък и здрав. Умее много добре да плува, лесно му се отдават всички науки, но има предпочитания към езиците.
През 1807 завършва хуманитарния факултет на лицея в Кан и по настояване на чичо си, който иска да го прави инженер кандидатства в Политехническия институт, но се проваля на приемните изпити. Дюмон-Дюрвил повече не се връща в института и се записва юнга на търговски кораб. Изпълнява съвестно задълженията си, а през свободното си време чете главно книги по навигация, физика, история, ботаника, география, лингвистика, ентомология, етнография и др. Скоро получава чин гардемарин, през 1810 – гардемарин 1-ви клас, а през 1812 – звание лейтенант.
През 1815 Дюмон-Дюрвил се жени за Адели Папен, дъщеря на часовникар, която му става спътник в живота до неговата смърт.
Експедиционна дейност (1819 – 1840)
[редактиране | редактиране на кода]Първо плаване в Средиземно и Черно море (1819 – 1821)
[редактиране | редактиране на кода]През 1819 година става помощник-капитан на кораба „Раковина“, с който до 1821 извършва ботанически, ентомоложки и археоложки изследвания по крайбрежията на Средиземно и Черно море.
През 1820, по време на престоя на кораба в Егейско море, Дюмон-Дюрвил научава, че някакъв гръцки селянин е намерил в Милос антична статуя с отчупена ръка. Заинтересува се от находката, отива, вижда и преценява – шедьовър. Без да се пазари веднага купува статуята и я докарва в Париж. Така в музея Лувър се появява Венера Милоска.
През 1821 чете доклад във Френската академия на науките, който предизвиква голям интерес. Той разказва за находката на Венера Милоска, изследването на остров Санторин – неговите геоложки особености и флора. През следващата година издава публикации на тази тема и продължава да се занимава с ентомология и ботаника около Париж и бреговете на Сена.
Първо околосветско плаване (1822 – 1825)
[редактиране | редактиране на кода]През август 1821 година получава звание капитан-лейтенант и през 1822 – 1825 участва в околосветската експедиция на Луи Исидор Дюпере. По време на плаването събира хербарий и уникална колекция от насекоми (над 11 хиляди), много от които (над 300) са неизвестни дотогава за науката. След това пътешествие Дюмон-Дюрвил получава звание капитан 2-ри ранг.
Второ околосветско плаване (1826 – 1829)
[редактиране | редактиране на кода]От април 1826 до 25 март 1829 г. на кораба „Астролабия“ извършва второ околосветско плаване. През 1827 изследва бреговете на Южния остров на Нова Зеландия. В архипелага Фиджи през 1827 открива островите Тотоя () и Матуку (). На 11 юни край бреговете на остров Нова Каледония открива рифовете Астролабия. Откриване на част от североизточното крайбрежие на Нова Гвинея между 147° и 145° и.д., в т.ч. залива Астролабия (). Изследва и картира над 2000 км от северното крайбрежие на гигантския остров, в т.ч. откритите от него крайбрежните планини Торичели (1372 м) и Бевани (1617 м). На открива залива Хумболд (Телук-йос-Сударсо) и достига до Молукските о-ви. Оттам Дюмон-Дюрвил се насочва към Тасмания, където научава потресаваща новина. Година по-рано, през май 1826, на остров Ваникоро в архипелага Санта Крус, английския капитан Питър Дилън намира следите от изчезналата експедиция на Жан-Франсоа Лаперуз, когото мореплавателите търсят вече 40 години. Веднага се насочва натам и на 21 февруари 1828 на остров Ваникоро () окончателно открива останките на загиналата експедиция на Жан-Франсоа Лаперуз и му издига паметник.
Експедицията изминава 25 хил. мили. Определени са координатите на повече от 150 острови в архипелазите Тонга и Фиджи, като някои от тях новооткрити. Изработени са 65 карти, стотици рисунки на ландшафта, портрети на островитяни, облекло, съдове, оръжие, огромен хербарий (над 7000 вида), колекции от насекоми и минерали. Всичко това е събрано в 4-ри тома „Voyage de la corvette l'Astrolabe...“, Paris, 1830 – 1833, v. I-IV („Пътешествие на Астролабия“) и атлас с 53 карти.
През януари 1832 година Дюмон-Дюрвил изнася доклад на заседание на Парижкото географско дружество, в който говори за общите проблеми на Океания: география, история, произход на местното население. По негово мнение, Океания следва да се раздели на 4 региона по антропологически признаци – Полинезия, Микронезия – населена с хора с по-светла кожа, Меланезия – с по-тъмна кожа и Малайзия. Скоро неговото предложение е прието се използва делението на Океания, което предлага Дюмон-Дюрвил.
Трето околосветско плаване (1837 – 1840)
[редактиране | редактиране на кода]
От 1837 до 1840 извършва плаване в Антарктика и Океания на корабите „Астролабия“ и „Зеле“.
През януари 1838 година корабите на Дюмон-Дюрвил преминават по маршрута на Джеймс Уедъл на юг, но срещат непроходими ледове, не успяват да стигнат до Южната полярна окръжност и се връщат обратно. Там са открити островите Жуенвил (27 февруари, ) и Астролабия (2 март, ), а на 28 февруари – Земя Луи Филип.
През март и април 1839 изследва югозападното крайбрежие на Нова Гвинея и вижда във вътрешността на острова високи планини, които са част от Снежните планини. В края на март посещава залива Тритон () на западното крайбрежие на Нова Гвинея и го изследва.
След близо двугодишно плаване в тропически води корабите на Дюмон-Дюрвил в края на 1839 година отново се насочват на юг от Австралия към Антарктида с цел определяне местоположението на Южния магнитен полюс. На 20 януари 1840 г., на , французите откриват част от крайбрежието на Антарктида, което Дюмон-Дюрвил нарича на името на жена си – Земя Адели, слизат на брега и издигат френското знаме. По-късно, през 1914 г., по настояване на Дъглас Моусън, морето миещо тези брегове е назовано на името на Дюмон-Дюрвил – море Д'Юрвил.
Вторият кораб „Зеле“, плаващ западно от „Астролабия“, на 30 януари, също се натъква на леден бряг и неговият командир, следвайки примера на началника на експедицията, назова в чест на своята жена – Бряг Клари (вторично, ). Същата година Дюмон-Дюрвил изследва южната част на архипелага Луизиада. В северната част на Торесовия проток, на , открива протока Мове.
Резултатите от тази му експедиция излизат в два тома след неговата смърт под названието „Voyage sur Pôle Sud et dans l'Oceanie sur les corvettes l'Astrolabe et Zelée executé par... l'année 1837 – 1840“, Paris, 1843 – 1850, v. I-II.
Последни години (1840 – 1842)
[редактиране | редактиране на кода]През декември 1840 на Дюмон-Дюрвил е присвоено звание контраадмирал. Френското географско дружество го награждава със златен медал. Започва да подготвя издаването на новата си книга за пътешествието си в Антарктика, но загива трагично, заедно със съпругата и единствения си син в железопътна катастрофа на 8 май 1842 година връщайки се от празник във Версай. Погребан е в гробището Монпарнас в Париж.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- връх Дюрвил () на полуостров Тринити, в най-северната част на Антарктическия п-ов;
- връх Дюрвил () на о-вите Окланд, южно от Нова Зеландия;
- Море Д'Юрвил (136° – 148° и.д.) в южната част на Индийския океан, край бреговете на Антарктида;
- нос Дюрвил на югозападното крайбрежие на Нова Гвинея;
- остров д'Юрвил () в о-вите Жуенвил, североизточно от Антарктическия п-ов;
- остров Дюрвил (Нама, ) в Каролинските о-ви;
- остров Дюрвил (), северно от Южния остров на Нова Зеландия;
- полярна станция „Дюмон Дюрвил“ () на Земя Адели, Антарктида;
- улица „Дюмон Дюрвил“ в Париж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Варшавский, А., Путешествия Дюмон-Дюрвиля, изд. „Мысль“, М., 1977.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 154 – 157.
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4. Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 308.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 249 – 253, 272 – 273.
- Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963 г., стр. 40 – 41.
- Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 53 – 55. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jules Dumont d'Urville в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |