Уикипедия:Енциклопедичност

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Статиите в Уикипедия
• Микромъниче
• Мъниче
• Дължина
• Избрана статия

---

Водещи принципи:

• Енциклопедичност
• Неутралност
• Възможност за проверка
• Без оригинални изследвания
• Биографии на живи хора

Препоръки за съдържанието:

• Стил
• Правила за наименуване
• Благонадеждни източници
• Конфликт на интереси
• Значимост

Препоръки за редактиране:

• Организиране на информацията
• Предварителен преглед
• Резюме
• Малка промяна

Съкращение: У:ЕНЦ

Уикипедия е общотематична енциклопедия, развивана на над 250 световни езика и диалекта. Нейни читатели са хора от целия свят, с различен житейски опит, образование и мироглед. Това се отнася не само за уикипедиите на световни езици като английски, испански, немски, руски и т.н.; дори българската версия на Уикипедия се ползва не само от българите, но и от хора с друга националност и език. Затова статиите в Уикипедия трябва да се пишат по начин, достъпен и разбираем за колкото се може по-широк кръг от читатели, да бъдат поднесени неутрално, съвместявайки всички значими съществуващи гледни точки, и да цитират своите достоверни източници на информация.

Писането в енциклопедичен стил е нещо наистина специфично, но и лесно за овладяване. Хиляди хора, които не работят като съставители на енциклопедии и дори не са задължително научни работници, ежедневно допринасят със своите енциклопедични текстове към Уикипедия.

Енциклопедичният стил на писане е разновидност на научния стил, който има множество особености, открояващи го от други стилове като разговорен, художествен, публицистичен или административно-делови. В добавка, стилът на писане в Уикипедия има и някои свои допълнителни специфики.

Особености на енциклопедичния стил

Изразни средства, части на речта, пунктуация

Термини и изразни средства

Характерни за енциклопедичния стил са термините — преобладаващо еднозначни думи, често от чужд произход (като гръцки, латински, френски, английски). Термините не носят емоционален заряд, не са стилистично обагрени; енциклопедичните текстове като цяло не се отличават с образност и художествени изразни средства. В тях относително по-често се срещат отглаголни съществителни имена, по-рядко — глаголи, а изреченията са по-дълги, с повече изброявания и повече второстепенни части. Не се опитвайте на всяка цена да избягвате повторенията, като заменяте думите с не съвсем точни или стилистично натоварени синоними и изрази от същото семантично гнездо. Това е често използван похват в журналистиката, но няма място при писането на енциклопедия.

Трето лице и безличен изказ

Статиите не трябва да се пишат от първо или второ лице. Текстовете в първо лице („аз“, „ние“) изразяват мнения и застъпничество за дадена гледна точка, което е несъвместимо с идеята за неутрална енциклопедия (въпреки че в математическата литература често се среща изказ в първо лице множествено число). Изказът във второ лице („ти“, „вие“) често се среща в помощна документация и наръчници, както и в публицистични текстове, и също е неподходящ изказ за енциклопедични статии. Остават трето лице и безличен изказ — и тъкмо те трябва да се използват, когато се пише в Уикипедия.

Глаголни времена

Глаголното време, в което трябва да се пишат енциклопедични статии, е сегашно историческо. Само в някои сравнително редки случаи е уместна употребата на минало неопределено време, например когато се описва мит от древногръцката митология или пък предание за основаването на някое населено място.

Дори в статии, отразяващи наскоро случили се събития, е неуместна употребата на минало несвършено време, при което читателят сякаш става пряк свидетел на събитието. Употребата на бъдеще време, дори за планирани предстоящи събития, е също неудачно: Уикипедия не е кристална топка и не може да предскаже кои от планираните за бъдещето неща действително ще се случат.

Преходни изрази

Трябва да се избягват преходни изрази като „понастоящем“, „миналата година“, „преди десет години“ или „през последните две десетилетия“. Такива изрази в момента на писане на статията може правилно да отразяват датировката на описваните събития, но те губят своята актуалност с течение на времето. В енциклопедичните статии тези изрази следва да се заменят с точни отпратки към съответния момент или период от време, за който те действително се отнасят. Използвайте например: „от началото на 2005 г.“, „през 1990-те години“ или изрази с предлога „към“: „към декември 2024“. Фразата с „към“ се използва при представяне на данни, променящи се с времето и обвързва коректността на твърдението с посочения момент. За хората, които четат статията след като този момент е преминал, е важно да са информирани за тази зависимост, за да не се предоверяват на изнесените данни, а да потърсят по-актуална информация извън Уикипедия.

Пунктуация

Стилистично натоварени пунктуационни знаци като удивителни, въпросителни знаци и многоточия нямат място в енциклопедичните текстове. Такива знаци могат да се срещнат само в рамките на пряк (непреразказан) цитат. Същото се отнася и до кавичките, използвани с цел изразяване на ирония или сарказъм. Като стилистични похвати за изразяване на личната позиция (нещо несъвместимо с неутралността) иронията, сарказмът, реторичните въпроси и възклицания и др. са неприемливи в Уикипедия.:)

Лаконичност на изказа

Статиите следва да използват само необходимите думи. От това не следва, че колкото по-малко думи, толкова по-добре. Но винаги когато се колебаете между различни еквивалентни по смисъл формулировки, избирайте по-лаконичната. Многословието не допринася за правдоподобността на статиите в Уикипедия. Принципът е "Не трябва да има нито една дума без която може и не трябва да липсва нито една дума, без която не може".

В своята монография „Elements of style“ от 1918 година езиковедът Уилям Стрънк младши пише:

„

Стегнатото писане е убедително писане. Едно изречение не трябва да съдържа ненужни думи, един абзац не трябва да съдържа излишни изречения, по същата причина, по която една рисунка не трябва да съдържа излишни щрихи или една машина — непотребни чаркове. Това не значи авторът да пише само кратки изречения или да избягва подробностите, само скицирайки обектите си. Това означава всяка използвана дума да носи послание.

“

Сбитостта не оправдава премахването на информационно съдържание от статията. Икономии следва да се правят от смислови повторения, паразитни изрази, субективни определения и многословни наречия или съюзи, за които съществуват и по-кратки (едносрични) еквиваленти. Твърде дългите подчинени изречения, вметнати със запетаи или в скоби, е по-добре да се отделят като отделни изречения.

Без хвалебствия и неопределености

Избягвайте надути хвалебствени изрази, които изтъкват обекта на статията, без да носят някаква съществена информация. Също така избягвайте уклончивите, неопределени фрази, които изразяват неподкрепени с източници мнения и служат за провеждане на гледна точка, различна от неутралната.

Примери за хвалебствия

• важен…
• значителен…
• един от най-престижните…
• един от най-добрите…
• най-влиятелният…
• най-великият…

Примери за неопределености

• Според някои хора…
• Много / повечето хора вярват, че…
• …обикновено се смята за…
• …е общоприето…
• Вярва се, че…
• Предполага се, че…
• Говори се, че…
• Легендата разказва, че…
• Критиците биха казали…

Имайте вяра в обекта на статията. Оставете фактите сами да говорят за себе си. Ако обектът на статията покрива критериите за значимост, това следва да проличи от представените в статията факти за него, а не от използваните изразни средства. Избягвайте поставянето на хвалебствени епитети като „невероятен“, „изключителен“ и други подобни, освен ако не са в цитатите от източника.

Все пак има случаи, в които е възможна ретроспективна оценка за обекта на статията; например във формат: „ …една от най-значимите фигури в историята на… “. В такива случаи суперлативите в описанието могат да помогнат на читателите без предварителна подготовка да добият представа за обекта, да оценят значимостта му и общоприетия му статут сред хората, които са добре запознати с тематиката. Твърденията от този род обаче имат тежест, само ако са подкрепени от най-реномираните експерти в съответната област.

Ако искате или ви се налага да се позовете на нечие мнение относно обекта на статията, която пишете, първо се убедете, че този някой е в достатъчна степен компетентен и си е извоювал позиция, от която мненията му да бъдат достойни за отразяване в една енциклопедия. Например мнението на Васил Златарски за Симеон I е по-значимо за отразяване отколкото това на учителката ви по история. Когато отразявате мнения в статиите, по възможност винаги давайте точен цитат и посочвайте източник (къде, кога е изказано мнението, препратка към пълния текст). За сравнение:

• Някои критици на Джордж У. Буш казват, че той не е много интелигентен.
• В книгата си „Глупави бели мъже ...и други жалки оправдания за състоянието на Америка!“ журналистът Майкъл Мур пише отворено писмо до Джордж Буш, в което му задава въпроса: „Джордж, ти способен ли си да четеш и пишеш на нивото на един възрастен човек?“.

Избягвайте също така неопределеността в текста – изразите „в момента“, „сега“, „днес“ може да се верни, когато пишете твърдението, но имайте предвид, че този текст може да бъде прочетен няколко дни, седмици или месеца по-късно и тогава тези определения ще бъдат подвеждащи. Използвайте „към ...“, „в...“ или „през...“ (датата, годината на писането), „в днешно време“ (ако може да се използва в контекста и става въпрос за по-дълъг период от описателна гледна точка), „понастоящем“ и други, които не изискват непременна актуализация на твърдението.

Примери за неопределености

• В момента отборът на Монако има най-доброто нападение…

Това е вярно при написването на твърдението, но след няколко седмици с по-добри показатели например излиза друг отбор и твърдението вече е подвеждащо. По-добре би било да се каже „Към началото на април 2017 г. отборът на Монако има най-доброто нападение…“.

Разполагане на темата в контекст

Напълно е възможно читателите на дадена статия да нямат никаква представа от темата. Те отварят статията с надеждата да научат нещо ново и статията в Уикипедия трябва да може да им помогне, като им го обясни. Някои факти, които са очевидни за автора на дадена статия, не задължително са очевидни и за нейните читатели. За целта, те трябва да бъдат въведени в контекста на статията.

Това става по различни начини, но от най-голямо значение за читателите са:

• предоставянето на съдържателна и лесно разбираема дефиниция на обекта на статията,
• пояснения на използваните характерни термини, или препратки към статиите за тях,
• предоставяне на препратки към други статии, които по някакъв начин способстват за по-дълбокото разбиране на настоящата статия или за разполагане на обекта ѝ в съответната тематична област.

Винаги когато е възможно, специализираният жаргон трябва да се избягва, като, естествено, това зависи от обхвата на темата. Например, статия посветена на „Употреба на хроматични гами в ранната барокова музика“, по всяка вероятност ще интересува предимно музикантите и затова е уместно в нея да се ползва метаезик, специфична терминология и да се описват технически подробности. За разлика от нея, статията Барокова музика вероятно ще бъде четена и от неспециалисти, които имат нужда да получат кратко и простичко поднесено резюме с препратки към наличната по-обстойна информация.

Когато статията няма как да мине без специфичен за тематиката жаргон и терминология, добре е тези думи да бъдат пояснявани накратко, както и да се поставят препратки към статии, които ги обясняват по-подробно (често по тези термини могат да се пишат самостоятелни енциклопедични статии). Целта е да се постигне баланс между степента на подробност на изложението и степента на разбираемост (както за специалисти, така и за неспециалисти).

Оценяване на контекста

Ето някои въпроси за мисловни експерименти, които могат да помогнат на редакторите да оценят доколко добре са съумели да въведат читателите си в контекста на статията.

• Представете си, че сте достигнали до статията случайно, избирайки от меню „Навигация“ опцията Случайна статия. Ще успеете ли да разберете за какво става въпрос в текста?
• Представете си, че сте абсолютен лаик по темата, по която сте писали. Можете ли да добиете добра представа за тематиката от съдържанието на статията?
• Могат ли читателите да се ориентират за какво става въпрос в статията, ако четат само първите няколко встъпителни изречения?
• Дали читателите ще се поинтересуват да последват някои от препратките в статията и да получат допълнителна информация по темата?

Придържане към темата

Най-четивните статии в Уикипедия са тези, които изцяло се придържат към темата си и не съдържат неуместна, несвързана пряко с темата информация.

Понякога се случва при писане на дадена статия редакторът да се отклони и пространно да развие някоя близка до нея тема. Ако това се случи, добър вариант е отцепването на тази част в отделна нова статия (ако тя има своята самостоятелна значимост) или прехвърлянето на текста в друга съществуваща статия, която е по-тясно свързана с темата. Поставянето на препратки към новата статия, където е развита страничната тема, ще позволи на заинтересованите читатели да се запознаят с текста, а същевременно няма да отклонява вниманието на другите.

Поради специфичния начин, по който свободната електронна енциклопедия се създава и разраства, неминуемо много статии съдържат такива излишни текстове. Бъдете смели в премахването и реорганизирането им.

Посочване на пропуските

Когато пишете или редактирате статия, формулирайте ясно всички съществени пропуски, дори и да не можете да ги попълните лично. Винаги се опитвайте да представяте дадена тема в пълнота. Ако по някаква причина не можете да опишете някой аспект или гледна точка, за които обаче знаете, че трябва да присъстват в текста, все пак обозначете изрично този пропуск.

Ако например всички останали гледни точки в статията са изведени като раздели на трето ниво (ето така: === Име на раздела ===), то заложете на същото ниво и нов празен раздел за липсващата гледна точка и сложете в него шаблон {{раздел-мъниче}}. Друг вариант е да оставите HTML-коментари в текста на статията (ето така: <!-- текст на коментара -->), но те ще са видими, само ако статията бъде отворена в режим на редактиране. Трети вариант е да пишете на беседата.

Практиката за посочване на пропуските се насърчава по две причини:

1. За читателите без предварителна подготовка и познания по темата тези обозначени пропуски подсказват, че статията не е изчерпателна и че трябва да потърсят допълнителна информация извън Уикипедия, с която да допълнят представата си по темата.
2. Ясно указаните липсващи части привличат редакторите с познания по въпроса да дадат своя принос към статията.

Ето защо Уикипедия е проект за съвместно писане на енциклопедия — ние работим заедно, за да постигнем онова, което не бихме могли да постигнем поединично. Всеки разработен от вас аспект от дадена статия означава повече материал за четене от потребителите и по-малко работа за някой друг редактор. Освен това, може би ще се сетите и за аспекти, които никой друг редактор преди вас не се е сетил да включи. На беседата можете да опишете не само какво липсва в статията, за да бъде тя неутрално поднесена, но също и да набележите други приоритетни цели и задачи за бъдеща работа по нея.

Проверка на фактите

Въвеждайте в Уикипедия материали, които отразяват истината. Не пишете неточни или неверни неща. Това неминуемо изисква първо да подлагате на проверка информацията, която смятате да добавите.

Това е от решително значение при писането на енциклопедията: дори да сте сигурни за истинността на някой факт, е необходимо да представите благонадеждни източници, които да го доказват пред читателя. Възможно е информация, която привидно произтича по естествен път от други, подкрепени с източници, твърдения, да не се съдържа точно в тези източници или фактически изобщо да не е проверима и доказуема. Внимавайте с такива данни и внимателно проучвайте съдържанието на източниците си. В търсене на нови достоверни източници може би дори ще научите нови неща за обекта на статията.

Внимателно подхождайте към изтриването на правдоподобно звучаща информация и първо проверявайте дали пък тя не е действително вярна. Още по-внимателно обмисляйте дали да премахнете материал, който е проверим и съдържа доказуеми твърдения. Енциклопедията е сбирка от факти и източници. Ако някой редактор преди вас е включил в статията истинен и проверим факт, той може би е имал своите основания, които не трябва да пренебрегвате. Всеки факт е ценен сам по себе си. И ако единственият проблем е, че фактът е поставен извън контекст, то не го трийте изцяло, а го преместете в друг раздел или статия, където според вас е по-подходящо да стои.

Наблюдавайте страниците, по които сте работили, и преглеждайте когато други уикипедианци са редактирали след вас. Изтрили ли са ви някои твърдения? Може би причината е, че не сте съумели да представите достатъчно доказателства за верността им или ясно да откроите връзката им с темата на статията. Защитавайте твърденията си, но и се уверете, че сте ги представили по смислен начин.

Проверка на правописа

Обръщайте внимание на правописа, граматиката и пунктуацията, особено в заглавията на новите статии.

Статиите, които освен с източници и неутрално, приятно за четене съдържание, се отличават и с добър правопис и граматика, насърчават следващите потребители да допринасят също тъй качествено. Небрежното отношение към статиите в един аспект често води до небрежности и в други аспекти. Винаги давайте най-доброто от себе си. Не е чак толкова трудно, нали?

Бележки

Вижте също

Страници на български език

• Уикипедия:Енциклопедични илюстрации

Страници на английски език

• Wikipedia:Writing better articles в Уикипедия на английски език

Външни препратки

• Наръчник за гладко писане

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Writing better articles в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​