Кавички
„“
|
|---|
|
апостроф ( ’ или ' ) |
| Разделяне на думи |
|
интервали ( ) ( ) ( ) |
| Обща типография |
|
амперсанд ( & ) |
Кавичките („ “) са препинателен знак, чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на думата или израза, към който се отнасят.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Кавички се употребяват в следните ситуации:
- за отличаване на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена (например: сладкарница „Неделя“).
- при пряка реч или цитиране на чужда реч (например: „Дали да ѝ кажа истината“ – чудех се аз).
- за изразяване на ирония или недоверие (например: Казаха, че заплатите щели да бъдат „големи“).
Непознати думи и изрази, както и термини, които разясняват в рамките на същото изречение, могат или да се поставят в кавички, или да се изписват с друг шрифт или в курсив. При названията на някои географски или топографски обекти не се използват кавички.
История
[редактиране | редактиране на кода]Кавичките се появяват (в писмените текстове) в Европа най-напред около 1450 г., но и след това е трябвало да минат още няколко столетия, докато се наложат. Те са наследник на т.нар. diplé (от гр. „двоен“ съобразно двете черти на знака >), с чиято помощ най-напред в полето на античните гръцки ръкописи е било отбелязвано началото на новите абзаци, а от VII в., макар и не особено последователно, в средновековните ръкописи – цитатите от Библията (други ръкописни знаци, употребявани със същата цел, са били: V, Y, 7 или s). Като препинателни знаци за (отварящи и затварящи) кавички в пунктуацията на българския език е възприет немският тип символи: напр. „кавички“ – „Anführungszeichen“ (т.е.: „...“); за разлика от френския: «guillemets», възприет също в руския (т.е.: «...»); и от английския: “quotes” (т.е.: “...”).
В логиката
[редактиране | редактиране на кода]В символните езици на модерната логика кавичките се използват за образуване на имена на поставените в тях изрази, т.е. за образуване на „знаци за знаци“. Съотв. поставените в кавички изрази се „споменават“ (mention), а не се „употребяват“ (use), а изреченията, в които се случва това, принадлежат към метаезика, а не към обектния език, част от който е въпросният израз. (Напр. „‘Сократ’ е собствено име“ е метаезиково изречение, за разлика от обектноезиковото „Сократ е древногръцки философ“.)
Кодови таблици
[редактиране | редактиране на кода]В уникод знакът „ има код U+201E (Alt + 0132). В уникод знакът “ има код U+201C (Alt + 0147).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Нов правописен речник на българския език, БАН, ИК Хейзъл, София, 2002, стр. 95
- Кратък речник на българската езиковедска терминология, Лилия Манолова, Издателство на БАН, София, 1993, ISBN 954-430-196-8, стр. 43