Обелос

÷ п; б; р; Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Обело̀с или обѐл (на латински: obelus; на старогръцки: ὀβελός) е небуквен символ, напомнящ обединение на знаците минус и двоеточие.

Въведен е от древногръцкия филолог и библиотекар на Александрийската библиотека Зенодот Ефески, за да обозначи съмнителни думи или твърдения. Символът може да изглежда като права хоризонтална черта или като черта с по една точка отгоре и отдолу. Поставял го в полетата до тези части от ръкописите, които предизвиквали съмнения в него.

През 1659 г. швейцарският математик Йохан Ран в своя труд „Teutsche Algebra“ използва обелоса, за да обозначи деление. В полската типографска традиция обелос се използвал за обозначение на диапазони, примерно записът 3÷7 е еквивалентен на израза „от три до седем“.

Вижте също

Обелиск (типография)