Точка (препинателен знак)

. п; б; р; Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Вижте пояснителната страница за други значения на Точка.

Точката в граматиката на много езици е препинателен знак, който се поставя в края на изречението или след съкратена дума.^[1] В български език точката има следните пунктуационни употреби:

обозначава края на разказно (съобщително) изречение и по правило разделя една завършена мисъл от друга (пример: Слънцето свети. Вятърът бразди морето.)
обозначава съкратено записване на една или повече думи (примери: шведски език → шв. език, шв. ез.)

Точката, както и другите препинателни знаци, се отделят от следващите знаци с интервал (шпация). Когато всички думи в едно словосъчетание са съкратени, допуска се интервали да не се оставят (примери: старши научен сътрудник → ст.н.с., преди Христа → пр.Хр., и така нататък → и т.н.).^[2]

Изреченията невинаги завършват с точка (например, в списъци, в заглавия, наименования на илюстрации).

Точката има и непунктуационна употреба:

след арабска цифра за означаване на числително редно име: Вижте 10. част.
като разделител за комбинации от числа – дати (3 март 1878 → 03.03.1878), мрежови адреси (2130706433 → 0x7F000001 → 127.0.0.1) и др.
за разделяне на различните нива на даден домейн (пример bg.wikipedia.org.).

Вижте също

Източници

[1] Думата в РБИ

[2] „Как се пише“

[1]

[2]