Учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)

Учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)
	Учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)
— партиен конгрес —
	; Декларацията на Учредителния конгрес
Участници	33
Място	Солун, Османска империя
Дата	3 – 10 август 1909 година

Учредителният конгрес на Народната федеративна партия (българска секция), българска политическа партия в Османската империя, се провежда през август 1909 година в Солун, главния град на Македония.

История

Конгресът се провежда от 3 до 10 август 1909 година в кафене „Спледит Палас“ в Солун. На конгреса присъстват 33 представители от 15 организации:^[1]

Делегати
Селище	Делегати
Солун	Христо Янков, Димитър Влахов^[1]
Горни Порой	Христо Медникаров, Т. Клифов^[1]
Демирхисар	Стойо Хаджиев, Илия Бижев^[1]
Мелник	Яне Сандански, Георги Казепов^[1]
Неврокоп	Стойко Пашкулев,^[1] Александър Божиков^[2]
Горна Джумая	Димитър Кощанов, Г. Захариев^[1]
Малешево	Герасим Огнянов^[1]
Струмица	Костадин Самарджиев – Джемото, Христо Чернопеев^[1]
Петрич	Пандо Попманушев^[1]
Велес	Методи Попгошев,^[3] Димитър Мирасчиев^[1]
Тиквеш	Добри Даскалов, Дончо Лазаров^[1]
Кукуш	Иван Икилюлев, Никола Петров^[1]
Битоля	Иван Манолев^[1]
Скопие	Йордан Шурков,^[1] Ф. Байрактаров^[1]^[4]
Разлог	Георги Скрижовски, Иван Елезов^[1]
Сяр	Атанас Спасов, Христо Стамболиев^[1]
Драма	Тодор Паница^[1]
Одринско	Ангел Попкиров^[1]
Долни Порой	Б. Христов^[1]
Охрид	Анастас Митрев^[1]

Конгресът приема програма и правилник на партията, които заедно с Декларацията на делегатите са публикувани под името „Решения на Учредителния конгрес на Народната федеративна партия (българска секция)“.^[5] В член № 1 на правилника е записано:

„

Члѣнъ на бълг. секция на Народната федеративна партия може да бѫде всѣки българинъ, отомански гражданинъ, навършилъ 20 години който възприема партийната програма и се числи къмъ една от мѣстнитѣ организации.

“

На заседанията са избрани 6 комисии, като в комисията за изработка на програмата участват Яне Сандански, Димитър Влахов, Христо Чернопеев, Димитър Кощанов и Илия Манолов. На тайно гласуване за председател на Централното бюро е избран Димитър Влахов, а за членове Анастас Матлиев и Христо Янков. В Партийния съвет освен членовете на Централното бюро влизат Александър Буйнов (от Мехомия), Добри Даскалов (от Тиквеш), Димитър Кощанов (от Горна Джумая), Яне Сандански (от Мелник), Христо Чернопеев (от Струмица) и Йордан Шурков (от Скопие). Влахов става редактор на партийния орган „Народна воля“.^[5]

Партията е обърната към икономически недоволните от всички народности в Османската империя. Тя се бори за създаване на условия за нормално развитие на производителните сили, укрепване на конституционния режим в страната и разширяване на свободите на гражданите, както и демократизиране на административната система. Основен пункт в програмата на партията е аграрната реформа – оземляване на безимотните и малоимотните селяни. Националните проблеми в страната трябва да се решат чрез областно самоуправление в една Източна федерация.^[5]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987 г., стр. 150. – Бож(и)ков, Алекси от с. Гайтаниново, Неврокопско.
↑ Мартулков, Алексо. Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја, 1954, с. 27.
↑ Байрактаров е турчин: Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, 1987, стр. 349.
↑ ^а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 20.

[Народна-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.

[2] Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987 г., стр. 150. – Бож(и)ков, Алекси от с. Гайтаниново, Неврокопско.

[3] Мартулков, Алексо. Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја, 1954, с. 27.

[4] Байрактаров е турчин: Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, 1987, стр. 349.

[ЕПК2_20-5] а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 20.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]