Димитър Мирасчиев
| Димитър Мирасчиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 септември 1934 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Софийски университет |
| Димитър Мирасчиев в Общомедия | |
Димитър Панев Мирасчиев, наричан Панчик,[1] е български революционер, деец на Македонския комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Мирасчиев е роден в 1872 година в големия македонски български град Щип, тогава в Османската империя. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] През 1896 година химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Става член на Върховния комитет и взима участие в Четническата акция през 1895 година в отряда на дядо Стойо Костов. По-късно става учител в Крива паланка, Куманово и други места в Североизточна Македония. След Винишката афера в 1897 година е арестуван от властите, осъден до живот, и изпратен на заточение в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през август 1902 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на чета в Паланечко. Мирасчиев се присъединява и към създадената от Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група.
На 23 ноември 1903 година прави опит да основе Македонско научно-литературно другарство в София заедно с Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Йордан Ангелов, но то е разтурено от полицията, а Мисирков е принуден да бяга в Русия.[3]
След Младотурската революция в 1908 година става редактор на солунския български вестник на санданистите „Конституционна заря“, излизал през 1908 и 1909 година.[4][5] В 1912 година финансира заедно с Тома Баялцалиев издаването в Солун на вестника на Сребрен Поппетров „Истина“.[6]
Умира на 28 септември 1934 година.[7][4][8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 76.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 884. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 382.
- ↑ Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Кл. Охридски, София, 2007, стр.340
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 296-297.
- Дейци на ВМОК
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български журналисти от Македония
- Санданисти
- Членове на Народната федеративна партия (българска секция)
- Участници в Четническата акция на Македонския комитет
- Български просветни дейци от Македония
- Български социалисти
- Седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Учители в Солунската българска мъжка гимназия
- Родени в Щип
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Възпитаници на Факултета по химия и фармация на Софийския университет