Умберто Маскио
Умберто Маскио | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Умберто Дионисио Маскио 20 февруари 1933 г. | ||||||||
Починал | 20 август 2024 г. | ||||||||
Второ гражданство | Италия | ||||||||
Пост | Нападател | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Умберто Маскио в Общомедия |
Умберто Дионисио Маскио (на испански: Humberto Dionisio Maschio) е бивш аржентински футболист, нападател и треньор.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Маскио започва да тренира футбол в Арсенал де Лавалол, преди да премине в Килмес, където се оказва голмайстор. Той се присъединява към Расинг Клуб през 1954 г. и заминава за Италия през 1957 г. Той е свързван с трансфер в Ювентус през 1956 г., но интересът им изчезва след международната среща между Италия и Аржентина в Буенос Айрес същата година, когато той изглежда неефективен. Вместо това, Маскио подписва с Болоня през 1957 г., но не успява да пресъздаде формата, която показва в Расинг.
От Болоня, Маскио преминава в Аталанта, които купуват половината му състезателни права през сезон 1959/60. В Бергамо Маскио възвръща формата, която го извежда до международна известност, като вкарва много голове и създава многобройни шансове за своите колеги. В Аталанта той се мести от централен нападател в по-дълбока роля, която му позволява да използва своята визия и творчество. През 1962 г. е подписва с Интер Милано. Маскио обаче не успява да се впише във вижданията на треньора Еленио Ерера, който го използва като централен нападател и престоят му в Милано е с ограничен успех. След това играе за кратко във Фиорентина.
Изпълненията му го водят до италианския национален отбор, с когото играе на световното през 1962 г. Той се завръща в Расинг през 1966 г., за да спечели Копа Либертадорес и Междуконтинентална купа през 1967 г. и да сложи край на кариерата си в клуба на с 44 гола в 139 мача.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]Аржентина
[редактиране | редактиране на кода]Маскио изиграва 12 мача за националния отбор на Аржентина между 1956 и 1957 г., отбелязвайки 12 гола. Той помага на Аржентина да спечели Копа Америка през 1957 г. и е голмайсторът на турнира с 6 гола.
Италия
[редактиране | редактиране на кода]Благодарение на неговия италиански произход (от провинция Павия)[1], Маскио също изиграва 2 мача за италианския национален отбор през 1962 г., без да отбележи голове. На световното първенство през 1962 г. в Чили, Маскио е капитан и един от главните герои в сбиването, станало известно като „битката за Сантяго“ в мача срещу Чили, в който чилийският играч Леонел Санчес му чупи носа. Италия губи мача с 0:2 и е отстранена в първия кръг.[2]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Отборни
[редактиране | редактиране на кода]- Интер
- Серия А: 1962/63
- Фиорентина
- Копа Италия: 1965/66
- Расинг Клуб
Международни
[редактиране | редактиране на кода]- Аржентина
- Копа Америка: 1957
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gianni Brera, Storia critica del calcio italiano, Dalai Editore 1998, p. 279
- ↑ Murray, Scott. The Knowledge (6 ноември 2003) // Guardian Online (UK). London, 6 ноември 2003. Посетен на 26 юни 2006.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Humberto Maschio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |