Направо към съдържанието

Леонел Санчес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонел Санчес
Лична информация
Роден
Леонел Гийермо Санчес Линерос
25 април 1936 г.
Починал2 април 2022 г. (на 85 г.)
Сантяго, Чили
Ръст174 см
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1953-1969
1969-1970
1971-1972
1972-1973
Общо
Универсидад де Чиле
Коло Коло
Палестино
Феровиариос
386
031
015
011
443
159
002
010
007
178
Национален отбор²
1955-1968 Чили085024
Треньор
1985-1986
1987
Универсидад де Чиле
Универсидад де Чиле
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 12 април 2015.
2. Информацията е актуална към 12 април 2015.
Леонел Санчес в Общомедия

Леонел Гийермо Санчес Линерос (на испански: Leonel Guillermo Sánchez Lineros), роден на 25 април 1936 г. в Сантяго, е бивш чилийски футболист, нападател. Той е една от легендите на Универсидад де Чиле и чилийския футбол. В продължение на над половин век между 1963 и 2014 г. Санчес държи рекорда за най-много мачове с националния отбор, в известен период от време е и рекордьор по отбелязани голове. Голмайстор на световното първенство през 1962 г. Умира на 2 април 2022 г.[1]

През по-голямата част от кариерата си Санчес играе за Универсидад де Чиле и е част от легендарния състав, носещ прозвището Синият балет, който печели шест шампионски титли в рамките на 11 години между 1959 и 1969 г. Само в шампионските сезони той отбелязва 67 гола, а за целия си престой в Универсидад вкарва 166 попадения в 411 мача във всички турнири. След доброто му представяне на световното първенство и европейското турне на своя клуб, той влиза в полезрението на отбори като Реал Мадрид, Бенфика, Ювентус и Милан. Санчес е на крачка от трансфер в Милан през 1963 г. и дори играе и отбебязва гол в приятелския мач за купата Чита ди Милано срещу Интер, но в последния момент сделката пропада. Съществуват две версии защо той остава в Чили. Според едната, след като всички условия по договора вече били договорени, Санчес е бил попитан дали желае да предоговори финансовите параметри, а той отказал; според другата Милан вече разполагал с максимално разрешеният брой чужденци в лицето на Дино Сани и Виктор Бенитес.[2] След като изиграва едва десет мача в шампионския сезон през 1969 г., Санчес все пак напуска Универсидад и то в посока големия враг Коло Коло, където играе един сезон и добавя още една шампионска титла към колекцията си. След това се подвизава във втора дивизия в отборите на Палестино и Феровиариос.

За националния отбор Санчес дебютира на 19 септември 1955 г. срещу Бразилия.[3] На 23 март 1963 г. подобрява рекорда за най-много изиграни мачове на Серхио Ливингстън, който по това време има 54. До края на кариерата си в националния отбор Санчес изиграва общо 85 мача и държи рекорда до 10 октомври 2014 г., когато е задминат от Клаудио Браво. Играе на две световни първенства - в Чили през 1962 г. (шест мача, четири гола; бронзов медалист) и в Англия през 1966 г. (три мача). Санчес е едно от главните действащи лица в т. нар. Битка за Сантяго - хаотичния мач от груповата фаза през 1962 г. срещу Италия (2:0 за Чили), определен за една от най-бруталните и грозни срещи в историята на футбола. В този мач, изобилстващ от груби единоборства, сбивания, боричкания и плюнки, Санчес, син на професионален боксьор, праща в нокдаун двама италиански футболисти.[4] При едната от тези ситуации Санчес отмъщава на фаулиралия го секунди преди това Марио Давид, нанасяйки ляв ъперкът в лицето му и въпреки че действието се развива пред очите на страничния съдия, чилиецът остава ненаказан. По-късно Давид изритва Санчес в главата при положение, при което първо играе с топката, но ситуацията е достатъчно опасна, за да оправдае изгонването на италианеца от игра, а Санчес по-късно признава, че е преиграл.[5] При другото положение Санчес чупи носа на Умберто Маскио, но главният съдия е с гръб и не вижда нарушението.

Универсидад де Чиле
Коло Коло
Чили