ФК „Болоня“
![]() | ||||
Bologna Football Club 1909 S.p.A. | ||||
![]() Емблема на футболния клуб | ||||
![]() | ||||
Прозвище | „Червено-сините“ (I Rossoblu) „Хрътките“ (I Veltri) (The Greyhounds) | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 3 октомври 1909 г. | |||
Държава | Италия | |||
Стадион | „Стадио Ренато Дал'Ара“ | |||
Капацитет | 38 279 | |||
Президент | ![]() | |||
Старши треньор | ![]() | |||
Първенство | Серия А | |||
2023/24 | 5-то | |||
Уебсайт | Официален сайт | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК „Болоня“ в Общомедия |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Stadio_Dall%27Ara_01-02-2020.jpg/260px-Stadio_Dall%27Ara_01-02-2020.jpg)
ФК „Болоня“ (на италиански: Bologna Football Club 1909 S.p.A.) е италиански футболен клуб, състезаващ се в Серия А.
Носител е на 7 шампионски титли в Серия А и 2 купи на Италия. През 1998 г. печели летния европейски футболен турнир Купа Интертото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаването на футболен клуб „Болоня“ се осъществява по идея на австриеца Емилио Арнстайн и неговия брат. Двамата се запалват по футбола в университета и преди да дойдат в Италия, за да създадат „Болоня“, братята създават „Блек Стар“ ФК в Австрия.
На 3 октомври 1909 г. в едноименния град е създаден ФК „Болоня“. На учредителното събрание е определено цялостното ръководство на клуба, а цветовете на отбора – червено и синьо са заети от английския „Кристъл Палас“.
На 20 март 1910 г. отборът на Болоня играе първия си официален мач срещу облечените в бяло играчи на „Виртус“. Първия сезон „фелсинейте“ прекарват в регионалната дивизия, която печелят, за да си осигурят промоция в дивизията, наречена Група „Венето-Емилиано“. „Рособлу“ играят там четири сезона и преди футболните състезания да бъдат прекъснати от Първата световна война, болонци се изкачват в северната лига на Италия.
След войната формата на „Болоня“ се подобрява и те жънат успех след успех. Стъпка по стъпка отборът достига до успеха. През сезон 1924/25 „Болоня“ печели северната лига, а след това и държавния шампионат. Във финалния мач през 1925 г. надиграва столичаните от „Рома“ с категоричното 6:0. „Болоня“ повтаря успеха си през сезон 1928/29. Това е и последният сезон преди преустройството на италианския футбол и създаването на Серия А. „Рособлу“ се утвърждава като водещ отбор на апенините и преди Втората световна война печели скудетото още четири пъти.
Световната война приключва и футболът в Италия е възроден. Шампионите от „Болоня“ не показват формата от преди години и през петото и шестото десетилетие на миналия век се задържат около петото място в класирането. През 1964 г. обаче „Болоня“ си връща славата, като отново става шампион на Италия. През 70-те години тимът губи блясъка си, но успява на два пъти да спечели купата на страната и да запази вярата на феновете.
През сезон 1981/82 започва тежък период в историята на клуба. Първо „Болоня“ губи битката с „Дженоа“ и „Каляри“ за оставане в Серия А и изпада от италианския елит. Следващите два сезона не са по-успешни и клубът отпада на два пъти, за да се озове в Серия Ц1. През 1996 г. футболистите се радват на кратък ренесанс и се завръщат в Серия А. През 1998 г. болонци дори печелят европейска слава. Клубът печели турнира Купа „Интертото“ и участва в надпреварата за Купата на УЕФА. Отборът остава в най-горната дивизия до сезон 2004/05, когато губи плейофите от „Парма“ и отново изпада.
През следващия сезон феновете очакват от тима борба за завръщане в елита, но турбуленция вътре в клуба води до лошо представяне на отбора в червено и синьо. Два сезона тимът е заклещен по средата на таблицата, но в кампанията през 2007/08 под ръководството на Даниеле Аригони „Болоня“ е втори в Серия Б и печели автоматична промоция и завръщане сред най-добрите.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Национални
[редактиране | редактиране на кода]Серия А
- Серия Б:
Coppa Alta Italia:
Купа на Италия:
Международни
[редактиране | редактиране на кода]- Интертото:
Купа Митропа:
- Tournoi International de l'Expo Universelle de Paris:
- Купа на Италиано-Английската лига:
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Последна актуализация: 18 август 2024 г.
Вратари | |
---|---|
1 | ![]() |
23 | ![]() |
34 | ![]() |
Защитници | |
---|---|
3 | ![]() |
3 | ![]() |
4 | ![]() |
5 | ![]() |
16 | ![]() |
22 | ![]() |
26 | ![]() |
29 | ![]() |
31 | ![]() |
33 | ![]() |
Халфове | |
---|---|
6 | ![]() |
8 | ![]() |
17 | ![]() |
19 | ![]() ![]() |
20 | ![]() |
80 | ![]() |
Нападатели | |
---|---|
7 | ![]() |
9 | ![]() |
10 | ![]() |
11 | ![]() |
21 | ![]() |
Известни футболисти
[редактиране | редактиране на кода]Роберто Баджо
Роберто Манчини
Енцо Мареска
Джузепе Синьори
Никола Вентола
Луис Оливейра
Николай Илиев: 1989/91 - (28 мача - 3 гола)
Андрей Гълъбинов: 2007/09 - (0 мача - 0 гола)
Валентин Антов: 2021 (наем) - (5 мача - 0 гола)
Хидетоши Наката
Теодорос Загоракис
Игор Шалимов
Игор Коливанов
Мохамед Калон
Кенет Андершон
Теди Лукич
Клас Ингесон
Кубилай Тюркйълмаз
Бивши треньори
[редактиране | редактиране на кода]Български футболисти
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Папазов: 2024-/ - (0 мача - 0 гола)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|