Направо към съдържанието

Удмуртия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Удмуртска република)
Удмуртская республика
Удмурт Элькун
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Удмуртия на картата на РусияУдмуртия на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаИжевск
Площ42 061 km²
на 57 място в РФ
Население1 493 356 души (2021)
35,5 души/km²
на 32 място в РФ
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ПрезидентАлександър Бречалов
Министър-председателЯрослав Семьонов
Езицируски и удмуртски език
Часова зонаUTC +5
МПС код18
Валутарубла
Официален сайтwww.udmurt.ru
Удмуртия в Общомедия
Физикогеографска карта на Удмуртия

Удмуртска република, накратко Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация и е част от Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация[1]. Площ 42 061 km2 (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията), население по данни на Росстат за 2021 г. 1 493 700 души (32-во място по население в Русия, 1,03%). Столица е град Ижевск. Разстояние от Москва до Ижевск — 1129 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Като държавно образувание Удмуртия възниква след Октомврийската революция през 1917 г. На 4 ноември 1920 г. Ленин подписва постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР, с което се създава Вотска автономна област. На 1 януари 1932 г. с постановление на ВЦИК на СССР името на областта се променя на Удмуртска автономна област. На 28 декември 1934 г. ВЦИК на СССР приема постановление с което преобразува Удмуртската автономна област в Удмуртска Автономна съветска социалистическа република. На 11 октомври 1991 г. Върховния съвет на Удмуртската АССР приема ново название за страната – Удмуртска Република.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Република Удмуртия е разположена в Европейската част на Русия, в източната част на Източноевропейската равнина. На запад и север граничи с Кировска област, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Башкортостан и на юг – с Република Татарстан. В тези си граници заема площ от 42 061 km2 (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията на Русия).[2]

Територията на страната представлява хълмиста равнина, разчленена в значителна степен от дълбоки речни долини и оврази и постепенно понижаваща се от север на юг и от изток на запад. На север се простира Горнокамското възвишение (височина до 330 m), на запад, в басейна на река Килмез (ляв приток на Вятка, от басейна на Кама) – слабо дренирана и на места заблатена низина. В южната част се намират Можгинското и Сарапулското възвишения, разделени едно от друго от долината на река Иж (десен приток на Кама) и нейните притоци.[2]

В Удмуртия има богати находища на нефт (Архангелско, Чутирско-Киенгопско, Мишкинско и др.), оценявани на 820 млн. т. (данни от 2002 г.), като годишно се добиват по около 7 – 8 млн. т., повечето – за износ. От другите полезни изкопаеми по-важна роля играят торфа, строителните материали (кварцови пясъци, глина, мрамор и др.).[2]

Климатът е умерено континентален със студена зима и сравнително топло лято. Средната януарска температура от -15,5 °C на север до -14,2 °C на юг, средна юлска съответно от 17,5 °C до 19 °C. Годишна сума на валежите 400 – 600 mm, разпределени неравномерно по сезони. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е от края на април до края на септември.[2]

Речната мрежа на Удмуртия е представена от около 8930 реки с обща дължина от 20350 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кама (ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море). Най-голямата река в републиката е река Кама, която извира от североизточната ѝ част и протича през нея с най-горното и с част от най-долното си течение. Други по-големи реки, всичките десни притоци на Кама са: Сива, Иж и Вятка, с левите си притоци Чепца и Килмез. Като цяло речната мрежа на Удмуртия е гъста и силно разклонена. Теченията на реките са с малък наклон и скорост, а подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодия, прекъсвано епизодично от бурни прииждания в резултат на поройни дъждове. Замръзват в средата на ноември, а се размразяват в началото на април.[3]

Общо в Удмуртия има над 2700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 157 km2. Естествените езера са малки и са предимно крайречни (старици) в долините на по-големите реки. Най-голямото естествено езеро е Сомовското езеро (1,9 km2) в югоизточната част на страната. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и най-големи от тях са Воткинското и Нижнекамското водохранилища на река Кама и Ижевското на река Иж.[3]

Преобладаващите почви са ливадно-подзолисти. На юг и югоизток почвите са сиви горски. На изток, юг и север се срещат участъци от ливадно-карбонатни почви, слабо подзолисти блатни почви (главно в северните и западните райони) и алувиални почви по долините на реките.[2]

43,9% от територията на страната е покрита с гори. В северните и средни части е разпространена южната иглолистна тайга, а на юг горите са смесени и широколистни. Смърчовите гори заемат 38% от горския фонд, боровите – 18,2%, брезовите – 27,4%, осиковите – 8,1%, липовите – 2,5%, други – 2,5%. Най-гъсто залесена е централната и крайната северна част на страната.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Удмуртия се състои от 1 516 826 души, което е 1,03 % от населението на Руската федерация (31-во място сред нейните субекти). Урбанизацията е 69,60 %.

Удмуртите са народ от угро-финската група народи. Най-голям дял обаче от населението на републиката съставляват руснаците – 53,3 %. Значителни малцинства са татарите (на брой 109 218 души, равняващ се на дял от 6,96 %), украинците (11 527 д. = 0,73 %) и марийците (8985 души). Малцинствата са силно асимилирани от удмуртите

Официални езици са удмуртски и руски език. Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Карта Райони
Административно-териториално деление на Удмуртия
  1. Алнашки,
  2. Балезински,
  3. Вавожки,
  4. Воткински,
  5. Глазовски,
  6. Граховски,
  7. Дебёски,
  8. Завяловски,
  9. Игрински,
  10. Камбарски,
  11. Каракулински,
  12. Кезки,
  13. Кизнерски,
  14. Киясовски,
  15. Красногорски,
  16. Малопургински,
  17. Можгински,
  18. Сарапулски,
  19. Селтински,
  20. Сюмсински,
  21. Увински,
  22. Шаркански,
  23. Юкаменски,
  24. Якшур-Бодински,
  25. Ярский;
    Градове с републиканско подчинение (градски окръзи):
  26. Ижевск,
  27. Воткинск,
  28. Глазов,
  29. Можга,
  30. Сарапул.

В административно-териториално отношение Република Удмуртия се дели на 5 републикански градски окръга и 25 муниципални района. Има 6 града, в т.ч. 5 града с републиканско подчинение и 1 град с районно подчинение. Селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Република Удмуртия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Ижевск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
26. Ижевск 316 646 277 гр. Ижевск 646 277
27. Воткинск 112 98 063 гр. Воткинск 98 063 55
28. Глазов 68 93 628 гр. Глазов 93 628 180
28. Можга 31 49 617 гр. Можга 49 617 93
30. Сарапул 86 97 910 гр. Сарапул 97 910 66
Муниципални райони
1. Алнашки 896 18 789 с. Алнаши 5964 128
2. Балезински 2435 31 308 пос. Балезино 14 772 150
3. Вавожки 1679 15 478 с. Вавож 5721 133
4. Воткински 1864 24 248 гр. Воткинск 55
5. Глазовски 2160 16 362 гр. Глазов 180
6. Граховски 968 8301 с. Грахово 3130 164
7. Дебески 1033 12 073 с. Дебеси 5778 141
8. Завяловски 2203 74 680 с. Завялово 9243 16
9. Игрински 2267 36 822 пос. Игра 20 624 92
10. Камбарски 763 16 933 гр. Камбарка 10 477 116
11. Каракулински 1193 10 873 с. Каракулино 4724 122
12. Кезки 2321 20 421 пос. Кез 10 911 172
13. Кизнерски 2131 18 871 пос. Кизнер 9805 166
14. Киясовски 821 9441 с. Киясово 3200 65
15. Красногорски 1860 9004 с. Красногорское 4302 128
16. Малопургински 1223 33 661 с. Малая Пурга 7768 37
17. Можгински 1997 26 439 гр. Можга 93
18. Сарапулски 1878 24 372 с. Сигаево 5775 73
19. Селтински 1884 10 457 с. Селти 5204 138
20. Сюмсински 1790 12 343 с. Сюмси 5250 140
21. Увински 2445 38 134 пос. Ува 19 934 96
22. Шаркански 1405 18 562 с. Шаркан 6523 88
23. Юкаменски 1020 8821 с. Юкаменское 3940 158
24. Якшур-Бодински 1780 21 280 с. Якшур-Бодя 7211 41
25. Ярски 1524 13 604 пос. Яр 6446 218

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Добре развито е машиностроенето (автомобили, автофургони, мотоциклети, лагери, ловно и спортно оръжие, металорежещи машини), черната металургия, нефтодобива, дърводобива и дървообработването, производството на строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството, както и производството на фуражни култури, ръж, овес, ечемик, картофи, лен.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1620[4] 1400,8[5] 1271,5 1152[5] 1153,8[6] 1067,2 1028,9[6]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Удмуртия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Удмуртия
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Удмуртия
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Удмуртии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Удмуртия&oldid=11994033“.